Всеки учител притежава набор от специфични, понякога определяни като свръхестествени умения, позволяващи му да управлява класната стая като например невероятен слух, за да чува дори най-тихото шушукане или орлов поглед, улавящ опитите за преписване. Един от вечните учителски изрази дори е “По очите ти познавам дали…”. Всички тези умения обаче са почти безполезни при обучение в електронна среда от разстояние. Неработещи микрофони, изключени камери, липса на каквато и да е обратна връзка, множество тревожни клипове в Тик Ток на гимназисти, пуснали урока си за фон на сутрешната дрямка. Какво може да направи един учител, за да се адаптира в новите условия и електронната учебна среда?
Задаване на ясна дефиниция за “присъствие в часа”
Важно е ученици и учители да споделят една и съща визия какво означава и как изглежда присъствието в часа – дали това означава само логване във връзката, дали означава задължително включена камера, дали означава определен брой отговори на въпроси и т.н. Истината е, че при работа с деца с различен социално-икономически статус, понякога не е възможно всички да разполагат с качествени устройства и стабилна интернет връзка, която да позволи безпроблемно участие в часовете с включена камера и микрофон. Самите платформи понякога работят по-добре, ако част/всички камери са изключени. Водещ фактор за избора на правила трябва да е тяхната адекватност спрямо условията, в които преподава учителят.
Отговор на въпроси в чата
Най-интуитивното решение за проверка на вниманието на учениците е изискването за това да напишат отговор на въпрос в чата. Това е по-бързо от това всеки ученик да включи микрофона си и да отговори и е удобно за въпроси, изискващи кратък отговор. Ключово обаче е какъв тип въпроси се задават. Както и в традиционната класна стая, въпросите с ЛИ са с ниска степен на ефективност, напр. Прочетохте ли стихотворението на Вазов? Вариантите тук са два – да или не. Но дори и да получите 20 отговора ДА, това по никакъв начин не ви дава възможност да прецените дали наистина текстът е прочетен. По време на присъственото обучение учител би могъл лесно по невербалните знаци да разбере дали има пред себе си ученици, които познават текста и може да “стъпи” на това, за да продължи урока или трябва да отдели време, за да прочетат заедно откъс, който ще е важен за провеждане на часа.
Какви въпроси да задаваме за отговор в чата?
Въпроси, изискващи пример – даването на пример стъпва на внимание в часа, но също не е особено трудно и има възможност повече ученици да се включат. Напр. С какви определения може да се назове есента? Възможни отговори: златна, китна, красива, уютна и др., т.е. има множество възможни отговори и всеки ученик може да се включи, защото няма един-единствен верен отговор.
Въпроси за самооценка – когато учениците правят дадена задача за първи път, добра практика е да ги питаме как мислят, че се справят, напр. По скалата от едно до десет как мислите, че се справихте с писането на есе – едно означава “Изобщо не ми се получи”, а 10 – “Справих се отлично”. За успешното прилагане на тази практика е важно да е създадена култура на споделяне в класа и учениците да се чувстват сигурни, че могат да споделят реалната си самооценка без да бъдат обект на присмех. Възможно е, ако работите с тийнейджъри да започнете да получавате и отговори 6,77 или 0,14, но те пак изпълняват целта, която искате да постигнете със задаването на въпрос – повишаване на ангажираността в часа.
Използване на приложения за анкети
Някои от системите, които се използват за обучение в електронна среда дават възможност за създаване на кратки анкети, напр. MS Teams позволява пускането на анкети в канала на даден екип.
Изборът на един от няколко възможни отговора е бърз и учителят може да види в реално време кои ученици са фокусирани над работата в часа.
Mentimeter е приложение, което предлага различни възможности, но една от най-интересните за учениците е тази, в която учител задава въпрос, на който може да се отговори с една дума/словосъчетание, а след това отговорите на учениците се визуализират в “облак от думи”.
Колкото повече ученици са написали една и съща дума, с толкова по-голям шрифт се визуализира тя на екрана. Инструментът е много полезен като вариант на стратегията “мозъчна атака” – в началото на часа при нужда да разберете какво знаят/мислят учениците по дадена тема или в края на часа като обобщение на вече наученото.
Кратки куизове
Съществуват различни приложения, с които може да направите кратък куиз (Kahoot, Quzilet, Quizizz), за да проверите доколко новият учебен материал е усвоен. Ако практиката се прилага регулярно и учениците знаят, че в последните 5 минути на всеки час, трябва да очакват да пуснете подобна задача, то ангажираността в часа ще бъде по-висока. Физическата дистанция при онлайн обучението създава усещане за това, че може да се отложи научаването на нещо. Неудобство може да е това, че част от приложенията изискват наличието на две устройства – едно, от което учениците да виждат въпросите, и друго, през което да въвеждат отговорите. Освен това влизането във външна платформа отнема време и са възможни допълнителни технически трудности и препятствия.
Използване на отделни “стаи” за онлайн обучение
Нормално е при продължително стоене пред екран вниманието ни да намалява, особено ако правим едно и също нещо. Ако за начален етап часовете в ОРЕС се редуцират на 20 минути, то гимназистите имат дневно по 6-7 часа по 40 минути. В този контекст дори и малка промяна може да има добър ефект.
MS Teams има функция Breakout rooms, с която участниците в разговор могат да бъдат разпределени автоматично или ръчно в различен брой отделни стаи. В тези стаи учениците могат да общуват само помежду си или да работят в споделен документ, а преподавателят може да прескача от стая в стая и да помага на всяка група или да наблюдава как се самоорганизират. Стаите стоят отворени, колкото време е необходимо. Работата в малки групи – 3-4 човека – повишава ангажираността. Възможно е да се комбинира с условие всяка група да презентира работата си в голямата група или дори двустепенно разделяне – при първо разделяне учениците работят по една тема, при второто разделяне – в групите да попада по един ученик от всяка от първоначалните групи и всеки трябва да сподели с останалите по какво са работили в първите групи.
Редуване на видовете съдържание
Освен включването на различни дейности в часовете, добре е да се осигури различен тип съдържание, напр. вместо да говорим при представяне на ключовите точки на новия урок, можем да запишем предварително видео с включени повече графични материали и изображения, можем да разпишем текст, който учениците да четат сами и др.
Обучението в електронна среда е различен тип обучение и предполага използването на различен начин на планиране на уроците и модериране на процеса на учене и участие. Автоматичното пренасяне на урок, така както би се провел по време на присъствено обучение, в онлайн среда, често не е достатъчно ангажиращо за учениците, тъй като докато са онлайн, те имат много повече фактори, които да ги разсейват – достъп до други онлайн забавления, членове на семейството, които също учат/работят от вкъщи и т.н. Създаването на култура на виртуалната класна стая и ясно задаване на очаквания какво означава “да съм в час”, ще позволи уроците да са ефективни и да приличат по-малко на спиритуалистичен сеанс с въпроси “Гошо, чуваме ли се?”, “Асене, тук ли си?”.
За тази статия е използвана информация от Едутопия, която е допълнена с личния опит на автора – https://www.edutopia.org/article/how-keep-students-attention-virtual-classroom
