Все по-често говорим за необходимостта от критическо мислене и за това колко е важно то за справяне с излишъка от информация в съвременния свят и с нейното „рециклиране“. Насоки за развиване на критическото мислене предлага наръчника „Как да развиваме умения на 21-ви век“, но правила за логическо мислене и търсене на истината съществуват от векове. Ценни съвети са оставили както Рене Декарт през XVIII в., така и Аристотел през Античността.
В този текст е синтезиран техния опит в няколко стъпки, така че всеки учител да може да развива критическото мислене на своите ученици, независимо от предмета, който преподава.
1. Никога да не приемаме за вярно нищо, за което не знаем с очевидност, че то е такова.
Основен способ за търсенето на истина е съмнението. Нека научим учениците си да се съмняват, а когато не са сигурни в нещо, да намират подходящите думи да изразят мнението и съмнението си. Такива фрази са например: има вероятност…, според мен/ него/ нея/ тях…, без да съм сигурна, мисля че… и т.н. Това се отнася и за нас като учители, когато децата ни попитат нещо, да не прибързваме с отговор, ако не сме сигурни в неговата достоверност. По-добре е да споделим своята несигурност или незнание и да ги научим как заедно можем да потърсим отговор на въпроса.
2. Разделяме темата на толкова части, на колкото е възможно и необходимо.
При разглеждането на даден въпрос или тема, като правило е добре да се започне с преглед на значението и произхода на думите, които са използвани. Речниковото значение на думи като робство, джендър, война, вирус, пандемия и т.н. помага за правилното интерпретиране на въпросите, свързани с тях и за по-лесно откриване на заблуди и невярна информация, свързани с употребата им.
Добре е да се потърсят и исторически материали по дадения въпрос. Много е вероятно някой, някога, някъде да се питал същото, което и ние. Това ще ни помогне да сравним начина си на мислене, резултатите и действията, както и ще ни направи по-осъзнати за промените в хората и времената, в които живеем.
Разделете гледните точки и дори нарочно се опитайте да ги поляризирате. Нека учениците не се притесняват от противоположни мнения, които са навсякъде около нас и е важно да намираме баланс и да достигаме до логически правилни решения и компромиси. Подобно на Аристотел, който описва добродетелта като „средината между два лоши начина на постъпване, като единият от тях от недостиг, а другият – от прекомерност”, така и за учениците ще е по-ценно да открият истината, когато имат повече и различни гледни точки и се научат сами да поставят своята „средина“.
3. Спазваме ред в мислите си и търсим причинно-следствени връзки.
Разглеждайте темите с помощта на схеми, които да ги визуализират и да представят както различните им аспекти, така и наличието на взаимовръзки и йерархия помежду им. Развивайте системното мислене на учениците си, показвайте им свързаността между отделните части на една система (кръвоносна, електрическа, обществена и т.н.) и важната роля, която всяка част има за функционирането на цялото. Опитвайте се да правите прогнози за състоянието на тези системи, в различни етапи и при различни условия, за да могат учениците да правят причинно-следствени и междупредметни (междусистемни) връзки.
4. Следим да не допускаме логически грешки в разсъжденията си.
В логиката и реториката логическа грешка или логическа заблуда е грешка в разсъждението, която води до неправилно аргументиране, а оттам – до погрешно схващане или предположение. Логическите грешки често звучат риторично убедително, защото разчитат на емоционалните импулси в слушателя или опонента (напр. позоваване на чувства), или на евристиките, създадени от социалните взаимоотношения между хората (напр. аргумент към авторитета). Най-често срещани сред тях са:
Позоваването на авторитет: нещо се приема за вярно, само „защото господина така каза“ или „защото така казаха по телевизията“. Основната структура на аргумента е следната: Професор X вярва A, X има авторитет, следователно A е истина.
Позоваване на бройката: твърдението се смята за вярно, защото се поддържа от много хора или от висококвалифицирания елит на обществото (в случая може да е от групата на отличниците в класа).
Аргумент от незнание: поддържа се, че една пропозиция е истина (или лъжа), само заради това, че не е доказано обратното.
Въпреки че доверието е основен елемент на социалните отношения и е важен за създаване на семейство, приятелства и т.н., в работата с научна информация е по-ценно съмнението и учениците трябва спокойно да могат да подлагат на съмнение, както казаното от учителя, така и написаното в учебника или в интернет, за да могат да го подложат на проверка и да се убедят в неговата истинност или неистинност на база на доказателства и логическо мислене. В крайна сметка много от откритията са направени, именно защото някой се е осмелил да се усъмни в общоприетото.
5. Учим се да живеем, мислим и взимаме решения в условия на несигурност.
Насърчавайте учениците да вземат решения в условия на несигурност. Нека придобиват опит и това да стане стимул те да търсят повече и различни източници на информация, да разпознават грешките си, да оценяват решенията си и да предлагат начини за тяхното подобрение. Така се надяваме да бъдат по-подготвени за живота и за предизвикателствата в него.
Източници на информация по темата:
- Декарт, Р. Разсъждение за метода, част 2, с.259
- Видева, Недялка, Горанов, Петър. Етика. София, Философска фондация „Миневра“, 1994. с. 79-81.
- Как да развиваме умения на 21-ви век. Практически наръчник.
- Списък с логически грешки
