fbpx
География

5 от най-често срещаните грешни разбирания за географията

5 от най-често срещаните грешни разбирания за географията

Да бъдем честни – положението с географията в училище е като с кленовия сироп – или я харесваш или не. Затова ролята на учителя да провокира любопитството на учениците по темата за една от най-старите науки за Земята е от ключово значение. Подготвили сме 5 погрешни разбирания за географията, които могат да се оборят в час с кратки презентации.

  1. Географията е остаряла

Географията е много древна наука, описваща Земята, нейните форми, строеж и положение в слънчевата система. Повече от сигурно е, че тя се е развила за последните 2300 години, откакто Ератостен употребява думата география за първи път. По времето на Птолемей, около 3 в. сл. хр., се е смятало, че Земята е център на нашата Вселена. Но въпреки великата испанска Инквизиция, се появяват хора като Коперник и Галилей, които оборват тази теория и поставят Земята на правилното място в Слънчевата система. Каква е връзката с това астрономическо твърдение и географията? С хелиоцентричната система много лесно можем да обясним сезоните, следствие движението на Земята около слънцето, както и появата на няколко специални дни в годината – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.

Предложение за проект:

Нека всеки ученик изтегли листче с името на своята планета и да направи проект за нея. С помощта на подръчни материали – листа, моливи/флумастери, лепенки, картон и др., да оформят своята планета и да изберат 5 факта за нея. След това всички да представят проектите и да сравнят фактите, които са подбрани.

5 от най-често срещаните грешни разбирания за географията
Източник: http://shelvingcart.blogspot.com/2015/04/play-doh-planets.html
  1. Географията не се използва в ежедневието

В задачите по математика в начални класове обикновено се пита в задачата как да стигнем от точка А до точка В. Днес обаче отваряме приложение, което ни зарежда GPS карта, на база на инструкции за физическото място, което сме въвели като нашата крайна точка В – улица, номер на блок, град и държава. Всичко това е възможно благодарение на картографията и сателитите, които позволяват бързо и точно да получим ориентир към крайната дестинация, към която сме се запътили. Без любезното съдействие на географията, най-вероятно нямаше да се справим толкова лесно днес с тази задача.

Дайте задача на учениците си да използват своите или смарфоните на родителите си и да заредят координатите на училището с начална точка от домовете си. Нека изберат маршрут, по който не са минавали досега. Нека споделят какво е било преживяването от пробването на тази нова алтернатива.

  1. Географията не ни казва нищо

Западното крайбрежие на Европа е с много мек климат и зима, но въпреки това граничи с Атлантическия океан. Какво е обяснението на тази загадка? Топлоокеанското течение Гълфстрийм върши тази чудесна работа, носейки топли въздушни маси на север от Екватора към Великобритания и западното крайбрежие на Европа. Благодарение на географите това течение ни е известно и можем да обясним различията в климата точно в този регион.

Задайте въпрос на учениците си: Какво ще се случи, ако Гълфстрийм спре? Какво може да му повлияе и какви ще са последиците за Европа?

  1. Географията е трудна

Много често таблиците с хидрограми и климатограми изглеждат сложни и неясни за учениците. Различният прочит в час или обикновеният разказ по картинка може да промени тази представа именно като се покаже нагледната информация през различен прочит. Годишният ход на валежите за конкретен район се обяснява лесно със сезоните, както и кога има или няма дъждовен период. Пълноводието на реките също е от много важно значение за плодородието в съпътстващите райони – нивата преди преливане могат да донесат бедствие и наводнения, докато безводието суша. Разбирането за съответните особености на климата и релефа на конкретни местообитания, прави живота по тези места предвидим. Всичко това е възможно, благодарение на географията.

Разпитайте учениците си до коя екзотична дестинация биха отишли на почивка – Шри Ланка, Малдиви, Доминикана. Нека всеки ученик избере една дестинация и да опише 10 характерни особености за нея:

  • има ли дъждовен сезон;
  • какъв е климатът;
  • какви растения и животни могат да се намерят там;
  • с какво местното население изкарва прехраната си и др.
  1. Географията е скучна

Географските карти са пълни с информация, която само с поглед може да се превърне в източник на знание. Ако използваме дори само местоположението на даден обект на географската карта можем да научим много за него. Надморската височина пряко влияе на климата както и географската ширина. Близостта до водоеми определя дали има достатъчно питейна вода, за да обслужи населението. Полезните изкопаеми определят местното производство и заетостта, а почвите дават значение за земеделието в районите.

На пазар: провокирайте учениците си като ходят с родителите си в Икеа например, да разгледат дъната на купички, чаши. След това обсъдете в час такива съдове, произведени в България и суровините, използвани за това.

Купичките от ИКЕА се произвеждат от български калоин и шамот, добити в село Каолиново, близо до Разград в североизточна България. Изчерпаните рудници се рекултивират като се пълнят с вода, образувайки езера, но за съжаление водата не е годна за пиене или къпане, поради силния химичен състав на земния материал в изкопа.

Нека учениците да проучат какви са предпоставките за образуването точно на тези полезни изкопаеми в този регион.

Провокирайте учениците си с още митове за географията и дайте контрааргументи към техните предложения.

За автора

Марина Шиновска

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.