При обучението по български и чужд език от учениците се изисква да създават авторски текстове, но често тази задача се оказва трудна и прекалено предизвикателна за тях. Децата нямат достатъчно натрупани езикови познания и увереност да се изразяват на чуждия език или просто се ужасяват от празния бял лист пред себе си.
Тук на помощ идват различните упражнения, развиващи умението за творческо писане. Те предизвикват учениците да използват въображението си, да творят и да изпитват удоволствие от писането. Така чуждият език не е спънка, а средство за себеизразяване. Затова е важно да разгледаме различни идеи за творческо писане.
Какво е творческо писане?
Креативно писане (или творческо писане) представлява използването на думи за предаване на мисли, идеи и чувства по оригинален и въображаем начин. То се отличава с това, че излиза извън рамките на стандартите за граматика и структура и се съсредоточава върху умението за разказване на истории и личното изразяване. При творческото писане авторите разполагат с пълна свобода да създават герои, обстановки и сюжети, без да са ограничени от строги правила. Творческото писане може да бъде осъществено в различни жанрове на прозата и поезията като разказ, стихотворение, роман, театрална пиеса и други.
В училище творческото писане подтиква учениците както да използват въображението си, така и да развият увереност в собствените си идеи и умения. Уменията за творческо писане допринасят значително и за други форми и задачи за писане в часовете по български език и литература и чужд език, както и подкрепят и развиват и другите форми на креативно изразяване и творчество.
5 идеи за творческо писане
По-долу ви представяме 5 конкретни идеи за творческо писане в часовете по български език и литература и чужд език. Упражненията са подходящи както за начинаещи, така и за напреднали, за самостоятелна работа или за групова задача, в часовете, или за домашна работа. Тествани са в различни възрастови групи.
1. Писане на хайку
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература и в своя класически вид се създава по схемата 5-7-5 она, като японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици. Писането на хайку е упражнение, подходящо както за по-малки ученици, изучаващи български език и литература, така и в часовете по чужд език на всяко ниво – този поетичен формат се състои само от три реда и не изисква римуване, което го прави достъпен и за начинаещи.
Изискването за традиционната структура на хайку, разбира се, може да бъде заобиколено и е важно при поставяне на задачата на учениците да се припомни, че не очакваме от тях велики художествени произведения, а просто да се отпуснат и да пишат. Така те ще придобият самочувствието, че създават поезия и ще разкрият една своя по-романтична страна, ще споделят чувство, наблюдение или интуиция, подтикнати от задачата.
При подготовката за упражнението е важно да се представят примери за хайку, които да се четат на глас и дискутират с класа. Можете да зададете една или няколко теми за писане, от които учениците да изберат тази, която най-много им допада.
2. Обща “тайна” история
Това е едно изключително забавно упражнение за създаване на история от целия клас или група, при което, за разлика от повечето случаи на екипна работа, процесът не се ръководи от една-единна визия.
Ето как протича и самото упражнение: необходим е бял лист, върху който първият участник пише своето изречение и подава на следващия. Вторият участник изчита изречението и пише следващо. Прегъва листа “на хармоника” така, че да се вижда само неговото изречение, и предава нататък. Така всеки следващ участник вижда само последното изречение и продължава историята от него – той не знае какво е началото, нито продължението й до момента. След като листът е преминал през всички участници, тайната история се чете на глас и се дискутира.
Към писането на тази история може да се поставят различни изисквания в зависимост от изучавания материал – например да се използва само бъдеще време, всяко изречение да съдържа поне едно наречие и т.н.
3. Картите на Проп
Това упражнение за креативност е от книгата “Граматика на фантазията (увод в изкуството да измисляме истории)” на Джани Родари, който е бил вдъхновен от съветския фолклорист Владимир Проп. В изследването си върху народните приказки Проп посочва техни постоянни трайни елементи, които в различни вариации присъстват във всяка една приказка. Джани Родари обобщава и съкращава този списък от елементи-функции и ги свежда до следните двадесет:
1) Забрана или предписание;
2) Нарушение;
3) Увреждане или недостиг;
4) Заминаване на героя;
5) Задача;
6) Среща с дарителя;
7) Вълшебни дарове;
8) Поява на неприятеля;
9) Дяволска мощ на неприятеля;
10) Взаимна борба;
11) Победа;
12) Завръщане;
13) Пристигане в къщи;
14) Лъжливият герой;
15) Трудни изпитания;
16) Бедата е ликвидирана;
17) Разпознаване на истинския герой;
18) Лъжливият герой е разобличен;
19) Наказание на неприятеля;
20) Сватба.
Идеята на упражнението е да се разказват истории с помощта на специални “проповски” карти за игра, върху всяка от които е написана и изобразена някоя от “приказните” думи-функции. За създаването на една хубава дълга приказка е необходимо да включите поне 12 елемента от гореизброените!
В класната стая участниците могат да работят самостоятелно, по екипи или всички заедно. Важно е първоначално да се измислят характеристиките на главния персонаж в приказката, а след това, чрез теглене на “проповска” карта да потръгне и наративът. Тъй като тегленето на картите е съвсем произволно, а всяка функция е наситена с безброй приказни значения, то и създадените творби ще бъдат изключително разнообразни и различни от класическите приказки. Например първата функция – Забрана или предписание – би могла да бъде пресъздадена чрез наказание за главния герой да не играе компютърни игри.
Въображението на децата ще трябва да заработи на пълни обороти: защо е бил наказан героят, кой го е наказал, как тази история ще продължи и ще бъде обвързана с функцията от следващата изтеглена карта…
Към задачата може да добавите различни условия, свързани с изучавания материал и съобразени с нивото на владеене на езика от учениците, а самото физическо създаване на “проповските” карти може да възложите като самостоятелен проект за домашна работа. А защо не и да потърсите съдействие от колегите по изобразително изкуство или информатика и информационни технологии!
4. Писане по шаблон
Рутината блокира креативността, както отбелязва Сър Джон Хегарти в книгата си “За креативността няма правила”. Там той посочва, че дори и малките промени, като например това да пишеш на необичайно работно място, да пренаредиш бюрото си или да ползваш различен вид хартия, действат безотказно като техника за събуждане на креативността. Затова е важно да даваме възможност за творческо писане на учениците във форма, различаваща се от стандартния лист за писане.
Най-лесно това може да се случи чрез предварително изготвени работни листове, насочващи към определени сюжетни формати на истории, или (за по-малките ученици) просто редове за писане в забавни форми, които да ги насочат към дадена тема.
Доказано обичан от учениците вариант е попълването на работен лист “за регистрация” в някоя социална мрежа. В групите за начинаещи това упражнение е подходящо за темите от типа “Това съм аз”, неизменно присъстващи в учебните програми по чужд език. Напредналите в езиковото обучение биха могли да пишат “от името” на герой от прочетен текст или историческа личност. Упражнението може да бъде част от по-голям интердисциплинарен проект.
5. Анотация на книга
Последната задача за творческо писане от нашия списък е създаването на анотация на измислена (или прочетена) книга. Анотацията представлява съвсем кратко резюме, което загатва или разкрива съдържанието на книгата, но което може и да предлага на читателя и оценка на текста.
Упражнението е подходящо за всякакви възрастови групи и нива на владеене на езика, за самостоятелно изпълнение или работа в екип. Може да поставите за задача да се направи цялостна обложка на книгата (предна и задна корица), плакат или рекламен текст за филм по нея.
Разбира се, тези 5 задачи могат да бъдат свободно променяни и допълвани, за да отговорят на конкретната ситуация в класната стая. Важното е да подпомогнем учениците в трудния процес по създаване на авторски текст на чужд език и да събудим тяхната креативност. Предизвикваме ви да опитате и да споделите опит!
Допълнителни идеи за творческо писане за часовете по български език и литература
Създаване и дописване на история – “Въображение, творчество, училище”
Г-жа Ивелина Иванова, преподаваща в ОУ „Васил Левски” – гр. Правец, създава практика за нестандартни упражнения за писане в час по български език и литература. С цел да развие въображението и уменията за творческо писане, както и да приобщи учениците със специални образователни потребности, които се обучават в нейния клас, тя поставя 4 творчески задачи. Те включват:
- Създаването на фантастична история;
- Създаването на алтернативен край на вече съществуваща приказка;
- Дописването на приказка;
- Представяне на незавършена история, на която учениците трябва да измислят край.
Практиката може да ви даде допълнителни идеи за творческо писане и е подходяща за ученици от прогимназиален етап. Прочетете пълното описание на практиката в статията ни.
Литературен пленер за гимназисти
Г-жа Славка Георгиева, преподаваща на гимназисти от 8. и 10. клас на Второ средно училище „Професор Никола Маринов” – гр. Търговище споделя своята практика, разкриваща писателските възможности на учениците. Тя иска да излезе извън рамката на традиционното обучение и предлага нетрадиционни и провокиращи задачи, които събуждат младежкото любопитство, насърчават креативната работа с текст и междуличностното общуване, създаващо творческа общност.
Така тя създава литературен пленер – всяко издание със своя тема и дестинация – по време на който учениците обикалят даден маршрут и имат различни творчески задачи. Те включват индивидуални задачи, задачи за работа в екип, обща задача за цялата група и задача за финал. Пленерът е еднодневен, а след него на втори етап се създават по-пълноценни литературни произведения от учениците.
В училището практиката е вече традиционна и се провежда два пъти годишно – лятно и есенно издание. Младежите я очакват с нетърпение. В рамките на предходния си педагогически опит учителката е организирала литературни пленери и с деца от начален етап и с роми, поради което може да гарантира, че практиката е успешно приложима за различни групи ученици.
Подробна информация за практиката прочетете в статията “Литературен пленер за гимназисти”.
Ако темата ви е интересна и сте се вдъхновили от нашите идеи за творческо писане, продължете четенето със статията “7 начина да превърнете учениците си в писатели“.
