Четивна грамотност Креативност

5 идеи за творческо писане в часовете по чужд език

Креативно писане

При обучението по чужд език от учениците се изисква да създават авторски текстове, но често тази задача се оказва трудна и прекалено предизвикателна за тях. Децата нямат достатъчно натрупани езикови познания и увереност да се изразяват на чуждия език или просто се ужасяват от празния бял лист пред себе си.

Тук на помощ идват различните упражнения, развиващи умението за творческо писане. Те предизвикват учениците да използват въображението си, да творят и да изпитват удоволствие от писането. Така чуждият език не е спънка, а средство за себеизразяване.

По-долу ви представяме 5 конкретни идеи за творческо писане в часовете по чужд език (а защо не и в часовете по български език и литература). Упражненията са подходящи както за начинаещи, така и за напреднали, за самостоятелна работа или за групова задача, в часовете, или за домашна работа. Тествани са в различни възрастови групи.

1. Писане на хайку

Писането на хайку е упражнение, напълно подходящо и за начинаещи в чуждия език, защото хайку се състои само от три реда и не изисква римуване.

Хайку е най-късата поетична форма в световната литература и в своя класически вид се създава по схемата 5-7-5 она, като японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици. Това изискване, разбира се, може да бъде заобиколено и е важно при поставяне на задачата на учениците да се припомни, че не очакваме от тях велики художествени произведения, а просто да се отпуснат и да пишат. Така те ще придобият самочувствието, че създават поезия и ще разкрият една своя по-романтична страна, ще споделят чувство, наблюдение или интуиция, подтикнати от задачата.

При подготовката за упражнението е важно да се представят примери за хайку, които да се четат на глас и дискутират с класа. Можете да зададете една или няколко теми за писане, от които учениците да изберат тази, която най-много им допада.  

2. Обща “тайна” история

Това е едно изключително забавно упражнение за създаване на история от целия клас или група, при което, за разлика от повечето случаи на екипна работа, процесът не се ръководи от една-единна визия.

Ето как  протича и самото упражнение: необходим е бял лист, върху който първият участник пише своето изречение и подава на следващия. Вторият участник изчита изречението и пише следващо. Прегъва листа “на хармоника” така, че да се вижда само неговото изречение, и предава нататък. Така всеки следващ участник вижда само последното изречение и продължава историята от него – той не знае какво е началото, нито продължението й до момента. След като листът е преминал през всички участници, тайната история се чете на глас и се дискутира.

Към писането на тази история може да се поставят различни изисквания в зависимост от изучавания материал – например да се използва само бъдеще време, всяко изречение да съдържа поне едно наречие и т.н.   

3. Картите на Проп

Това упражнение за креативност е от книгата “Граматика на фантазията (увод в изкуството да измисляме истории)” на Джани Родари, който е бил  вдъхновен от съветския фолклорист Владимир Проп. В изследването си върху народните приказки Проп посочва техни постоянни трайни елементи, които в различни вариации присъстват във всяка една приказка. Джани Родари обобщава и съкращава този списък от елементи-функции и ги свежда до следните двадесет:

1) Забрана или предписание;

2) Нарушение;

3) Увреждане или недостиг;

4) Заминаване на героя;

5) Задача;

6) Среща с дарителя;

7) Вълшебни дарове;

8) Поява на неприятеля;

9) Дяволска мощ на неприятеля;

10) Взаимна борба;

11) Победа;

12) Завръщане;

13) Пристигане в къщи;

14) Лъжливият герой;

15) Трудни изпитания;

16) Бедата е ликвидирана;

17) Разпознаване на истинския герой;

18) Лъжливият герой е разобличен;

19) Наказание на неприятеля;

20) Сватба.

Идеята на упражнението е да се разказват истории с помощта на специални “проповски” карти за игра, върху всяка от които е написана и изобразена някоя от “приказните” думи-функции. За създаването на една хубава дълга приказка е необходимо да включите поне 12 елемента от гореизброените!

В класната стая участниците могат да работят самостоятелно, по екипи или всички заедно. Важно е първоначално да се измислят характеристиките на главния персонаж в приказката, а след това, чрез теглене на “проповска” карта да потръгне и наративът. Тъй като тегленето на картите е съвсем произволно, а всяка функция е наситена с безброй приказни значения, то и създадените творби ще бъдат изключително разнообразни и различни от класическите приказки. Например първата функция – Забрана или предписание – би могла да бъде пресъздадена чрез наказание за главния герой да не играе компютърни игри. Въображението на децата ще трябва да заработи на пълни обороти: защо е бил наказан героят, кой го е наказал, как тази история ще продължи и ще бъде обвързана с функцията от  следващата изтеглена карта…

Към задачата може да добавите различни условия, свързани с изучавания материал и съобразени с нивото на владеене на езика от учениците, а самото физическо създаване на “проповските” карти може да възложите като самостоятелен проект за домашна работа. А защо не и да потърсите съдействие от колегите по изобразително изкуство или информатика и информационни технологии!

4. Писане по шаблон

Рутината блокира креативността, както отбелязва Сър Джон Хегарти в книгата си “За креативността няма правила”. Там той посочва, че дори и малките промени, като например това да пишеш на необичайно работно място, да пренаредиш бюрото си или да ползваш различен вид хартия, действат безотказно като техника за събуждане на креативността. Затова е важно да даваме възможност за творческо писане на учениците във форма, различаваща се от стандартния лист за писане.

Най-лесно това може да се случи чрез предварително изготвени работни листове, насочващи към определени сюжетни формати на истории, или (за по-малките ученици) просто редове за писане в забавни форми, които да ги насочат към дадена тема.

Доказано обичан от учениците вариант е попълването на работен лист “за регистрация” в някоя социална мрежа. В групите за начинаещи това упражнение е подходящо за темите от типа “Това съм аз”, неизменно присъстващи в учебните програми по чужд език. Напредналите в езиковото обучение биха могли да пишат “от името” на герой от прочетен текст или историческа личност. Упражнението може да бъде част от по-голям интердисциплинарен проект. 

5. Анотация на книга

Последната задача за творческо писане от нашия списък е създаването на анотация на измислена (или прочетена) книга. Анотацията представлява съвсем кратко резюме, което загатва или разкрива съдържанието на книгата, но което може и да предлага на читателя и оценка на текста.

Упражнението е подходящо за всякакви възрастови групи и нива на владеене на езика, за самостоятелно изпълнение или работа в екип. Може да поставите за задача да се направи цялостна обложка на книгата (предна и задна корица), плакат или рекламен текст за филм по нея.

Разбира се, тези 5 задачи могат да бъдат свободно променяни и допълвани, за да отговорят на конкретната ситуация в класната стая. Важното е да подпомогнем учениците в трудния процес по създаване на авторски текст на чужд език и да събудим тяхната креативност. Предизвикваме ви да опитате и да споделите опит!