Както повечето промени в образователната система, така и въвеждането на предмета гражданско образование става бавно, трудно и без комуникационна кампания, насочена към учители, родители и ученици: защо е необходим този предмет, с какво е по-различен от останалите, на какво учи учениците от различните класове и т.н. Затова започваме нашата поредица от уроци с кратко въведение по темата.
Малко предистория
Гражданско образование или гражданско учение е предмет с над стогодишна история в България. Един от първите учебници: „Ръководство по гражданско учение и частно право“ е изготвен по примера на „французките средни учебни заведения“ и в него се посочва, че: „всеки български гражданин,… трябва да знае политико-гражданската уредба на българската държава, защото само така той може да бъде полезен на себе си и на отечеството“ [1]. Този предмет е адаптирал европейските идеи, традиции и опит в областта на гражданското образование към българския контекст и е предоставял на българските ученици информация за техните права и задължения като граждани, за тяхното участие в управлението, за структурата и функциите на държавните институции [2].
След края на Втората световна война и настъпилите промени в обществено-политическата система в периода 1944-1989 предметът гражданско учение е заместен от предмета основи на комунизма. В него изграждането на определен идеологически светоглед сред младите хора измества необходимостта от познаване на техните права и задължения като граждани и е силно политизиран.
Опитите за завръщане на гражданското образование в училище започват след обществените промени от началото на 90-те години по инициатива предимно на неправителствени организации и сдружения, както и на отделни учители. Първоначално навлиза като свободноизбираем предмет за учениците от 1-12 клас, а едва през 2020 година предметът става и част от задължителната програма за учениците от 11 и 12 клас, като замества и разширява съществуващия до момента предмет свят и личност.
Защо е важно и необходимо да се учи гражданско образование?
Международното изследване „Граждански компетентности и нагласи за активно гражданско поведение на учениците“ 2016 г. показва, че разбирането на българските ученици за демокрация и върховенство на закона (485 точки) е по-близко до това на учениците в Южна Америка отколкото до това на учениците в Европа –(където Дания е с най-висок резултат от 586 т., Словения има 532 т., а Русия 545 т.), при среден резултат на изследваните страни от 517 точки [3]. Само по себе си това е доста притеснително и означава, че българските ученици не знаят и не умеят да защитават правата си и са по-склонни да прибягват до крайни и силови мерки на протест (като окупиране на сгради, затваряне на пътища и писане на лозунги със спрей по стените)
Затова основна цел на обучението по гражданско образование е да подготви учениците да бъдат добри граждани, да бъдат отговорни, да проявяват съчувствие към по-слабите и да им помагат, да се грижат за природата и ясно да разграничават добронамереност от злонамереност в човешките действия. В дългосрочен план развиването на умението гражданска активност сред подрастващите би трябвало да подпомогне изграждането на адекватно и способно на диалог гражданско общество в България, което да поддържа реда и справедливостта в страната със своето самосъзнание, а не със сила.
Какво учат децата по гражданско образование?
Идеята на предмета гражданско образование е именно да запознава учениците с техните права и задължения, кога, как и къде могат да потърсят помощ, ако правата им са нарушени. При по-малките акцентът е върху правата им в семейството, в училище, на улицата, докато при по-големите – върху здравни, социални, данъчни и др. права и задължения. Като трябва да познават и начините за защита и противодействие в случай на нарушени права и механизмите за взаимодействие с институции и организации (писане на молба, жалба, рекламация, заявление и т.н.).
Важен аспект в обучението по гражданско образование е свободата да правиш избори и необходимостта на носиш отговорност за тях. Независимо дали става въпрос за избор на приятел (дали да си играеш с Мими или с Ани), избор на поведение (дали да ритнеш или да вдигнеш шишето на пода), или за избор на позиция като за или против униформите в училище и за или против учителите да имат право да удрят непослушните ученици. Правото на избор и отговорността за последствията са двете страни на една и съща монета и това е едно от посланията, които този предмет носи, за да научи децата да спазват правилата и сами да искат да вървят по правия път. В по-горните класове изборът като проява на отговорност и осъзнатост включва и теми, свързани с превенция на употребата на цигари, алкохол, наркотици и превенция на различни модели на асоциално и/или неморално поведение.
Какви методи се използват?
Развиването на необходимите знания и умения, за да бъдеш добър гражданин, става по различни начини: при по-малките деца чрез обсъждане на герои от приказки и басни и техните постъпки, а при по-големите чрез обсъждане на художествени текстове като „Бай Ганьо прави избори“ или разкази на Чудомир. В моя опит съм използвала и откъси от сборника „Петдесет велики разказвачи“ [4].
Основните методи на преподаване включват дискусия (обсъждане на дадена тема), дебат (поставяне на противоположни позиции по дадена тема с аргументи за и против), диалог (преговаряне с цел достигане до общо решение), ролеви игри (поставяне на учениците в съдебна зала, в комисията по образование, в съвета на старейшините, в кметството и т.н.), работа по проекти, презентации и публични изказвания по дадена тема. Примерни задачи и линкове по темата може да намерите в този ресурс.
Какви са очакваните резултати?
Очакваните резултати са за промяна в нагласите и поведението на младите хора към по-активно и отговорно гражданство, развиване на умения за отстояване на гражданска позиция и защита на по-слабите (в природата и в обществото), познаване на правата и задълженията им като бъдещи пълнолетни граждани и поемане на отговорност за изборите, които правят.
Използвани източници:
- Буков, Г. (1913). Ръководство по гражданско учение.
- Балкански, П. (1997). Развитие на идеята за гражданско образование. Стратегии на образователната и научната политика, кн. 3, 5-16.
- Петрова, С. (2017). Граждански компетентности и нагласи за активно гражданско поведение на учениците. Резултати от участието на България в международното изследване на гражданското образование – ICCS 2016. ЦОПУО, София. Достъпен на 21.09.2019 г. на: https://www.iea.nl/sites/default/files/2019-07/ICCS_2016_Report_Bulgaria.pdf
- Петдесет велики разказвачи, сборник в два тома на ИК „Кронос“
