Дали златният век на физиците е отминал заедно с животите на Айнщайн, Бор, Ръдърфорд, Борн, Опенхаймер и редица други бележити учени, които преди своите 30 години предизвикват фундаментални промени с теориите? Историята обича да се повтаря, а науката винаги ще носи удоволствието от откриването на света около нас. Но и едно леко притеснение да не би да я превърнем в инструмент, който не сме готови да използваме.
В следващите редове ще поговорим за Опенхаймер – за това какво можем да вземем като урок от неговия живот и работа и как да направим паралел между миналото и настоящето. Идеите за дискусия и размисъл са подходящи като теми за часовете по физика, за часа на класа, философия или гражданско образование.
Трудният избор – по-малкото зло или страст към нещо любимо?
Няма как да не сме се замисляли какъв би бил светът, ако Нацистка Германия и последователите ѝ бяха спечелили Втората световна война…
Изборът пред Робърт Опенхаймер в проект “Манхатън” не е бил никак лек, но развитието на войната и вероятността СССР да създадат оръжие от подобен калибър, накланя везните в полза на взетото от него решение. Създаването на първата атомна бомба и пускането ѝ над Хирошима и Нагасаки в Япония ясно очертава на картата победителите и победените.
Как да вземаме решения, за които по-късно да не съжаляваме? Да избираме по-малкото зло или да следваме принципите си докрай? Да следваме ли страстта си и интуицията си, или да заложим на разумните аргументи?
Колкото и философски да ни звучат тези въпроси, рано или късно те винаги идват на дневен ред. И дори често намират място в ежедневието ни – от това да изберем дрехите си сутрин и какво да си вземем за обяд до това заслужава ли си да ипотекираме жилище или да запишем физика в университета. Историята ни учи – повече от провалите и по-малко от победите – също както и родовата памет и личният опит на най-близките ни и, разбира се, нашите собствени преживявания.
Едва ли е възможно винаги да взимаме решения, без да се оставяме на емоциите ни да ни ги диктуват, но и в същото време без рационалността да погуби вътрешния ни глас. И все пак може да представим на учениците някои полезни инструменти в тази посока.
Упражнението, което ви предлагаме тук, има два етапа и за него ви е нужен единствено лист хартия, който да използвате от двете страни. За първата част разделете едната страна на белия лист на две. Вляво запишете като заглавие “Плюсове”, а в дясно – “Минуси”.
Анализирайте заедно с учениците си избора, който е трябвало да направи Опенхаймер – да ръководи или не проект “Манхатън”. Опитайте заедно с тях да подредите плюсовете – за нацията, за учените, за изхода от войната и т.н. – и минусите – изпползване на науката за политически цели, поражения, смърт.
За втората част на упражнението обърнете листа от другата страна и начертайте схемата на японския модел икигай. Анализирайте изображението.
Източник: https://management30.com/blog/redefining-purpose-with-ikigai/
Комбинацията от това какво обичаме, от какво се нуждае света, за какви умения могат да ни плащат и в какво сме добри, може да ни покаже каква може да бъде нашата цел в този сложен живот.
Нека всеки от класа да започне да попълва схемата възможно най-подробно, мислейки за нещо, за което се колебае. Ако учениците са по-малки, помогнете им с качества, които ще ги насочат в това да определят в какво са добри.
В края на часа дискутирайте. Колко труден е бил изборът на Опенхаймер и колко труден ще бъде техният избор. Ще предпочетат ли да работят това, което обичат или ще работят това, за което се плаща повече? Биха ли рискували да работят нещо, за високо заплащане, дори и да знаят, че не е тяхното призвание? Защо?
Добрата идея невинаги служи за добри цели
Проект “Манхатън” дава повече от ясен знак на Опенхаймер и на всички учени, че чиста и свята наука не съществува. Повечето от иновациите в човешката история са били подтиквани от нуждите на военните или са могли да обърнат изхода на войната. Разтворимото кафе е измислено, за да може войниците на фронта да имат ободряваща напитка, а с джипове разполагаме, защото една американска компания за военни машини решава да произвежда високопроходими автомобили и за граждани. Американското правителство години наред през 60-те години финансира космическите мисии, за да има преднина пред другите.
Въпреки че голяма част от научните открития са разработени с военни или политически цели, днес те ни помагат да живеем добре и да бъдем здрави. Иновации като ваксините и антибиотиците, компютрите и интернет са неразривна част от съществуването ни и дори не можем да си представим живота без тях.
Но плодовете на науката носят и опасносности. Едва с атомните бомба над Хирошима и Нагасаки човечеството осъзнава какво оръжие е създадено в лабораториите. Произведеното от редица държави ядрено оръжие би могло да затрие цялия свят, дори само ако не се съхранява правилно. Ядреното гориво е една от най-чистите енергии на Земята, но за съжаление през последните 35 години имаме избухнали два ядрени реактора – на Чернобилската централа и този във Фукушима. Първата катастрофа е от грандиозен мащаб и в Европа все още преодоляваме последиците ѝ. Хората, рискували живота си, за да бетонират основите на атомната електроцентрала, с цената на живота си спасяват от отравяне с радиоактивни елементи водите и почвите на Стария континент. В Африка пък все още има места, на които мъже, жени и деца са без крайници, заради заровени стари мини, от които се опитват да изчистят земята си.
Представете кратичко на учениците си част от горепосочените факти и ги провокирайте към дискусия. Попитайте коя е най-нашумялата научна тема в последните месеци и как тя влияе на цялото ни общество.
Вероятно разговорът ще се насочи към изкуствения интелект. Много фантастични филми и книги от няколко десетилетия назад ясно ни рисуват какво може да се случи с човечеството, ако машините “дойдат на власт”. Дайте задача на учениците да опишат най-лошия сценарий за образованието при неправилно използване на изкуствения интелект. Нека засегнат и други възможни сфери – например наука и изкуство. За финал задайте следния въпрос: Как трябва да използваме изкуствения интелект, за да съхраним нашия собствен човешки ум?
Проведете дискусията с ученици от различни класове и съберете гледните им точки. След това изберете няколко представители от всеки клас и подгответе визуална презентация пред по-голяма аудитория в училището.
Времената се променят, а дали се променя човешката същност?
Животът на Робърт Опенхаймер не е бил лесен, но интригуващ – определено. След края на войната и смяната на правителството в собствената му страна, неговата позиция, че не трябва да се използва ядрено оръжие, го превръща във враг номер едно на нацията.
Как да действаме в случаи, в които обществото се обръща срещу нас, въпреки че доскоро ни е давало подкрепата си? Как можем да се предпазим от подобен сценарий?
В научния свят понякога е трудно да се вземе решение на коя страна да бъдеш. Колкото и да е добра идеята ти, важно е да имаш съмишленици, които да те подкрепят. Това явление се наблюдава много други сфери на живота – този, който не е част от полудялата тълпа, много често бива заклеймяван от тълпата за луд.
Насочете вниманието на учениците си към няколко теми, по които може да се дискутира много за човешката природа:
- Ще има ли световен мир, ако изчезнат всички оръжия и всички бъдем равни, с равен достъп до всичко – стоки, услуги, блага?
- Възможно ли е всички хора да се обединят и да победят бедността?
- Всеки има своята истина и за себе си всеки постъпва правилно – това оправдава ли престъпленията, войните и други подобни?
Насърчете учениците да развият отговорите си писмено или да направят мисловна карта. Обсъдете опорните точки. Изведете заедно с класа някои термини и тяхната дефиниция като – световен ред, власт, отмъщение, его, принципи, печалба и др. Ако е подходящо, за финал може да направите кратка аналогия с поуката от приказката “Вълкът козината си мени, но нрава – не”.
И трите предложения за дейности, описани в тази статия, са способни да предизвикат много сериозни дискусии. Предвидете достатъчно учебно време – в най-добрия случай блок от два часа. Ако имате под ръка книгата „Опенхаймер: Американският Прометей“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин или ако разполагате с части от филма, който излезе преди няколко месеца по кината, споделете ги с класа. Така учениците ще могат по-лесно да влязат в обувките на един изключително интересен физик, който в младите си години може би е приличал на тях – сприхав, избухлив и меланхоличен, но обичащ да радва приятелите си с най-различни жестове..
_____
Източници:
