fbpx
География и икономика Инструменти за учители

Полеви дневник Част 1: Релефът и неговите форми – как да заинтригуваме учениците да изследват природата?

Полеви дневник Част 1: Релефът и неговите форми - как да заинтригуваме учениците да изследват природата?

Много често учениците в по-малките класове изпитват трудност да разберат какво точно е релеф, какви са неговите форми, да не говорим за процесите, които са ги създали. Географията е описателна наука и какво по-добре от това всички тези описания да се видят нагледно и наживо сред природата? 

България може да има сравнително малка територия, но формите на релефа, които ни обграждат карат всички чуждестранни геоморфолози и геолози да ахнат. 

Разполагаме със серия младонагънати планини, планини с ледников произход, котловини, низини, равнини. Дефилетата на реки като Искър, скалите около гара Бов, са един истински жив учебник, който чака своите ученици за часа по практическа разходка из историческото нагъване и образуване на скалите. Предизвикваме ви заедно с учениците си да излезете от зоната си на комфорт и да се впуснете в едно географско приключение във вашия град!

Ето как в няколко стъпки можете да организирате екскурзия и полеви урок с учениците, който със сигурност ще им остави много по-ярък спомен, отколкото поредната лекция в класната стая. 

  1. Определете мястото около вашия град, което има ясно изявени форми на релеф и скалите са достъпни за близко разглеждане – поле, на което се виждат оголени скали, или хълм около дефилето на река например. 
  2. Говорете с директора на училището и организирайте екскурзия за учениците – еднодневна. 
  3. Поканете гост лектор от университет от катедри по Геоморфология или Геология. Доц. Диян Вангелов от Софийския Университет организира редовно подобни екскурзии за студенти и има богат опит в избора на места за полева работа, както и в практическите обяснения. 
  4. Извадете кратко описание за вида на скалите, периода на тяхното формиране, причината за нагъването, кога е била последната активност в района. 
  5. Покажете снимки и разговаряйте с учениците. Снимайте ги до скалите и обяснете различните пластове, периодите на всеки пласт, границите между тях. Покажете материали с ясно изразени граници и наложете снимките до скалите ако е възможно, за да направят сравнение.
  6. Вмъкнете интересен факт – при сблъсъка на астероида, дал началото на масовото измиране на динозаврите, остава тънък и черен иридиев пласт по цялата планета. Обяснете, че иридий в нашата природа не се отлага, тъй като не се намира в свободно състояние в природата и това е пласт на елемент, дошъл от космоса при самия сблъсък. 
  7. Поставете задача. Дайте от 3 до 5 опорни точни по важните моменти, които сте засегнали на мястото на екскурзията – скали, периоди, форми на релеф, др. Нека по тях учениците направят есе, като темата може да е свързана с техните впечатления или да е вдъхновена от научната фантастика (за минал или бъдещ период). 
  8. Принтирайте снимките на учениците и създайте заедно първия си полеви физически дневник. Дайте задача на всеки ученик сам вкъщи да създаде свой дневник, който да попълва поетапно за всяка тема, за която ще имате такава активност. Поставете оценки за всеки период/активност в дневника.
  9. Подгответе учениците за следващите си планирани екскурзии и ги поканете в края на годината да направят кратка презентация на ученици от по-малки класове. Така ще се създаде приемственост между класовете, ще се пробуди интерес сред по-малките ученици. Най-важното, което съвсем не е на последно място – практиката за географска характеристика нагледно ще даде чудесни обяснения, хубави спомени и една стъпка по-напред в практическите приложения на природните науки. 

Очаквайте скоро и част 2, в която ще дадем предложение как да направите изследователско приключение за климата! 

 

За автора

Marina Borisova

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.