Усвояването на нова информация изисква оценяването на различни гледни точки. Ето как да развиете това ключово умение на учениците.
Ученето е процес, който изисква готовност за разглеждане на нови и често противоречиви данни, с цел формиране или допълване на мнение. В класната стая учителят има отговорността да покаже как и после да предостави възможности на учениците да се упражнят.
Умението да си склонен да промениш мнението си е в полза не само на самите ученици, но и на бъдещите им работодатели, както и на обществото като цяло. Създаването и споделянето на информирано мнение е важно на работното място, но още по-важно е разглеждането на различни източници на информация, следенето на текущите проучвания, открития и научни данни по темата и при нужда “опресняването” на гледната точка. Това важи с още по-голяма сила в нашето демократично общество – трябва да сме готови да адаптираме мнението си с появата на нови данни – нещо, което все по-рядко виждаме напоследък.
За да може учениците да научат тези изключително полезни (и все по-рядко срещани) умения, училището трябва да им покаже, че цени този модел на “гъвкаво” мислене. Това обаче е трудно при традиционния модел на оценяване, където от значение са фактите и капацитета на учениците да ги запомнят и възпроизведат. Да, има факти, които са неоспорими, непроменливи и трябва да бъдат научени, но когато училището цени само продукти, в които учениците изразяват абсолютна сигурност, то утвърждава опасната и непродуктивна идея, че само абсолютната сигурност е от значение.
Има техники за това как да предоставим на учениците си възможности да гледат на нещата от различен ъгъл и при нужда да променят мнението си. Ето някои от тях:
Променете дискусиите в час
Дискусиите, организирани в часовете често целят учениците да възпроизвеждат основните идеи от учебника. Това не трябва непременно да е така. Учителят може да организира дискусията така, че учениците да оценяват различните мнения, които възникват по време на разговорите. Така вместо фокусът на дискусията да е върху правилната аргументацията, ще е върху еволюцията на различни идеи.
Вземете например часове по свят и личност, в които се разглеждат спорни теми като правата на ЛГБТИ обществото, кой е виновен за бедността или доколко стереотипите за чужденците са верни. Учениците най-вероятно имат много силни убеждения по тези теми, защото никога не са виждали различни гледни точки. Предизвикайте ги да погледнат от друг ъгъл. Дайте им да прочетат статии от различни източници (статии, онлайн форуми, проучвания) защитаващи различни страни на дебата. Преди и по време на отворената дискусия в клас напомняйте на учениците да се отнасят с уважение към инакомислещите и да подходят към тяхната перспектива с отворено съзнание. Целта е техният емоционален и инстинктивен отговор да даде път на един по-рационален и широкоскроен поглед върху темата.
Подчертайте нуждата от осмисляне
Осмислянето на мисловния ни процес развива умения, които са нужни за създаването на аргументирано мнение или неговото актуализиране. Следващия път, когато давате задача за писане на есе, доклад, описването на някакъв процес и др., изискайте от учениците да опишат и предадат техния мисловен процес по време на писането. Това може да е чрез подточки в отделен документ или под формата на блок-схема като тази:
Друга стратегия е пресъздаването на продукт под друга изразна форма. Обикновено се взима вече готов ученически продукт (най-често есе) и задачата на учениците е да представят откритията и гледната си точка в него под нова форма: презентация, видео, подкаст, блог пост или др. Това е възможност за учениците по-внимателно да обмислят използваната реторика, целта на това, което са написали, и желаната аудитория на написаното.
Покажете собствения си модел на мислене
Говорете на глас, докато решавате дадена задача. Даже говорете повече, отколкото може би е нужно – обяснявайте всяка стъпка и причината да я направите. За учениците е важно не само да видят решението на даден проблем, но и мисловния процес, през който преминава учителят, докато решава. Това важи най-вече за часовете по математика и науки, но има приложение и при другите предмети. Говорете и когато не сте сигурни за отговора или пък сте леко объркани (случва се на всички). Обсъждайте на глас със себе си какви са възможностите за действие и как ще изберете правилната. Може даже нарочно да допуснете грешка и после да покажете на учениците как я търсите, минавайки през задачата и размишлявайки върху всяка стъпка на глас.
Това показва на учениците, че и възрастните мислят задълбочено за различни възможности, възприемат нова информация, преразглеждат решението си и достигат до нови отговори или идеи. Важно е изрично да подчертаете, че този вътрешен диалог е стратегия за решаване на задачи и справяне с проблеми, а учениците ще са по-склонни да премислят методите си.
Забравете за абсолютната сигурност
За да развият учениците широк мироглед и възможността обективно да оценяват чуждите гледни точки, то и възрастните около тях трябва да показват същата склонност към липса на абсолютна сигурност. Покажете им колко често вие променяте мнението си и те ще са склонни да го правят по-често. Не е задължително да знаете всичко, нито пък да бъдете напълно уверени в знанията си. Признавайте грешките си и моментите, в които не знаете отговора на въпрос по вашия предмет и ще отворите вратата за това учениците да изследват и разберат сами.
Статията е адаптирана от Edutopia.
