Неотдавна умението на българските младежи да прилагат учебните си знания в житейски ситуации (т. нар. функционална грамотност) бяха тествани за пореден път чрез международната програма PISA на ОИСР. И тази година резултатите на България са сред сред най-ниските в Европейския съюз, което еднозначно показва, че за гимназистите масово е трудно да свържат изучаваното в училище с реалността.
Именно този актуален проблем адресират създателите на проекта “Междупредметие”. Те са петима учители с нестандартно мислене “извън рамката” – Вяра Николова (БЕЛ), Ценка Кучева (БЕЛ), Мариела Станчева (математика), Александър Заралиев (история и цивилизации) и Яна Кадреева (философия).
Ентусиазираният екип принадлежи към общността на ЧСУ “Рьорих”, гр. София. Училището е иновативно от самото си създаване през 1998 г. и впечатлява с практики като сугестопедия, новаторски учебен план и комбинирана форма на преподаване – в клас, на открито и дистанционно. Акцентира се върху ранно чуждоезиково обучение, изкуства, гражданско образование и личностно развитие. За екипа най-ценно е ученето чрез участие в реалния живот.
В тази статията ще ви разкажем как петимата обединяват усилия, за да помогнат на своите ученици да развият функционалната си грамотност, като използват инструменти от различни области на познанието при решаване на нетрадиционни практически задачи. “Искаме да им въздействаме, като работим с морални категории, за да видят отвъд детската гледна точка и да станат по-осъзнати в решенията си”, обяснява г-жа Кучева. Защото опознаването на света тръгва от опознаването на самия себе си.
Описание на практиката
Идеята за интердисциплинарната практика се ражда паралелно по време на екипната работа на две двойки учители.
Преди две години г-жа Кучева и г-жа Станчева провеждат съвместен час по БЕЛ и математика с учениците от 6. клас. За основа на занятието те използват творбата “Децата на капитан Грант” от Жул Верн. Успехът на инициативата ги насърчава да надградят проекта и да го приложат отново с младежите, понастоящем вече осмокласници.
Същевременно в рамките на неформалното си общуване г-н Заралиев и г-жа Кадреева откриват общи теми по предметите си и замислят съвместни учебни занятия. Тяхната цел е да обединят не само отделните области на предметно знание, но и самите ученици. Двамата измислят и заглавието на предстоящия проект – “Междупредметие”, който е насочен към всички младежи от 8. до 12. клас.
Общата посока на мислене води до формирането на екип от петима учители, който си поставя за цел да представи на гимназистите знанието в неговата цялост и свързаност с реалния живот.
СТЪПКА 1 – ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА
Подготовката на едно междупредметно занятие трае около месец. Учителите се събират на първоначална среща за генериране на идеи, чиято цел е да се изгради грубата рамка на бъдещата инициатива. Първо избират обединяваща тема, след което всеки преподавател определя теоретичните аспекти и практическите задачи по своя предмет. После се изработва план-график за разпределение на персоналните ангажименти, който се нанася в календар.
Впоследствие всеки учител подготвя необходимите детайли – демонстрационни ресурси, работни материали и средства за решаване на поставените проблеми. Провеждат се поне още две екипни срещи, на които педагозите координират дейностите и доуточняват подробностите по организацията на предстоящото занятие.
СТЪПКА 2 – РЕАЛИЗАЦИЯ НА МЕЖДУПРЕДМЕТНОТО ЗАНЯТИЕ
Междупредметното занятие се реализира в рамките на един ден, т.е. 6 учебни часа, разделени на 3 части с кратки паузи помежду им. В него участват всички 30 ученици от 8. до 12. клас. До момента проектът е разработен за общо 3 теми.
Първо издание – „Човекът – пътят към личното и / или общественото щастие”
В първата част от събитието гимназистите се разпределят в четири екипа. В рамките на 15 минути всеки учител представя теоретично инструмента, с който младежите трябва да решат конкретен казус. Четирите отбора получават специфична практическа задача, свързана с един от четирите предмета.
За основа на пилотното занятие учителите избират литературната творба ”Песента на колелетата” на Йордан Йовков. Произведението се изучава в 12. клас и е включено в списъка за ДЗИ. То разкрива пътя на вътрешно развитие на главния герой Сали Яшар, който търси най-добрия начин да извърши “себап” – благодеяние, предназначено за всички хора. Задачата на гимназистите от отбора по БЕЛ е да проследят стъпките, които бележат осъзнаването на себапа с акцент върху житейския избор.
Г-н Заралиев използва темата за различните видове държавни управления, която се изучава по история и цивилизации в 8. клас. Той акцентира върху схемите за управление на Платон и Аристотел, през призмата на които учениците трябва да анализират пътя на душата на Сали Яшар. Те сравняват човешките ценности на Древния свят с тези от творбата на Йовков.
Г-жа Кадреева подтиква гимназистите да разгледат разказа и вътрешните борби на главния герой от гледна точка на различните философски морални школи, които задълбочено се изучават от по-големите ученици, а на по-малките предстои да се запознаят с тях.
Изключително интересна е задачата по математика, макар и г-жа Станчева шеговито да съчувства на нейния отбор младежи за това, че са изтеглили късата клечка. Учителката е представила адаптирани инструменти от математическия раздел “Теория на игрите”, който не се изучава в училище, а именно: игри с нулева сума (при които има победител и победен) и игри с ненулева сума (в които никой не губи). Учениците трябва да преценят в какъв тип игра играе Сали Яшар, докато взема решения в търсене на щастието си.
Втората част от занятието е предназначена за решаване на казусите и оформяне на единна позиция от всеки ученически екип. Младежите сами организират как да подходят и кой каква роля да играе при изпълнението на задачата. Петимата учители са на разположение и оказват помощ, но само когато гимназистите проактивно я потърсят. Накрая на тази част всеки отбор записва с 2-3 кратки изречения отговорите на поставените въпроси във флипчарт табло на дъската.
Третата част на пилотното издание се състои от публично презентиране на резултатите и последваща обща дискусия. Отборите представят пред всички изводите, до които са стигнали по своя казус. Занятието завършва с пространство за свободно обсъждане с участието на учители и ученици. Целта на този финал е да се разбере как младежите са възприели знанието от различни гледни точки и доколко го свързват с житейската реалност.
Другите две издания на “Междупредметие” протичат при подобна организация, но учителите се стараят всеки път да изненадват учениците с нещо ново, за да избегнат да ги вкарват в шаблон. Невинаги има отделни теоретични презентации и за четирите предмета и казусите за решаване невинаги са обвързани само с един предмет. Разделянето по групи понякога е на случаен принцип, а понякога е съобразено с нуждата във всеки екип да има лидер от по-големите ученици.
Второ издание – „Езикът”
Второто междупредметно занятие се фокусира върху изследване на езика като явление и анализ на неговите характеристики. За целта учителите подбират четири жанрово разнообразни литературни текста от различни епохи – “За буквите” от Черноризец Храбър (9. век), “Житие и страдание грешнаго Софрония” от Софроний Врачански (1804 г.), стихотворението “Книгите” от Атанас Далчев (1926 г.) и статия от в. “Труд” (1960 г.). Този път всеки от четирите екипа получава едно от произведенията. Първата задача пред учениците е да разпознаят автора, епохата и темата на всяка творба.
Следва истински предизвикателната част. Младежите трябва да опитат да напишат писма до авторите на текстовете, като се съобразят с жанровите особености на езика. Г-жа Станчева отново представя интересна математическа гледна точка, която доказва на учениците, че математиката също е език. Тя им показва, че със структура, с която може да се генерират числа и математически изрази, може да се генерират и изречения от естествен език. Засяга се темата за изкуствения интелект, тъй като неговият механизъм на създаване на текст се базира на описаната формална автоматна граматика. Учениците получават зелена светлина да използват ChatGPT при сътворяването на писмата си.
Трето издание – “От индивидуалните убеждения към колективните решения”
Третото издание на “Междупредметие” е донякъде провокирано от провеждането на местните избори. Литературните произведения, на които то е базирано, са “Бай Ганьо” от Алеко Константинов и “Железният светилник” от Димитър Талев. Учителите избират от тях откъси, в които героите трябва да направят своя избор и чрез него да повлияят на обществото. Този път гимназистите имат много креативна задача – да влязат вътре в сюжета и да го представят по избран от тях начин, като имат право да променят ситуацията (ако искат).
Преди да ги остави да се впуснат в творчество обаче, г-жа Станчева запознава учениците с различни методи за определяне на избор – мнозинство в един тур, мнозинство в два тура, правило на Бурда и правило на Кондорсе. Младежите участват в режисирано гласуване с еднакви нагласи и сами стигат до извода, че за определяне на колективното решение са важни не само индивидуалните предпочитания, но и функцията на обобщаване. Финалните въпроси към гимназистите са на какви условия трябва да отговаря една справедлива система за избор и възможно ли е да се конструира съвършена такава.
Различните отбори избират два варианта на представяне на работата си – симулация на журналистическо проучване и театрална импровизация. Учениците проявяват завидна изобретателност и финалното презентиране е пълно със смях и весело настроение. Те дори заснемат видео на тема “Социологическо проучване на обществените нагласи в романа “Железният светилник” на Д. Талев”.
СТЪПКА 3 – ОБРАТНА ВРЪЗКА И РЕФЛЕКСИЯ
За педагогическия екип зад “Междупредметие” е много важно всяко следващо издание да бъде по-ползотворно, интересно и вдъхновяващо. Ето защо след всяко занятие учителите провеждат анкета за обратна връзка, с която проучват впечатленията на гимназистите. После организират помежду си среща, за да рефлектират над получената информация и собствените си наблюдения. Петимата учители се стремят да бъдат максимално честни и обективни при обобщаването на резултатите от проекта, като отчитат както плюсовете, така и минусите. Например установяват, че текстовете за работа са били твърде дълги. Направените изводи служат за насока при планирането на следващото издание на “Междупредметие”.
В рамките на четвъртото занятие педагозите искат да се доближат още малко до начина на мислене и представите на младежите. Обмислят да включат по-големите ученици в структурирането на следващото издание и заедно с тях да планират казуси, които са по-близо до полето на ученическата реалност.
Защо да опитате тази практика?
Резултатите от проведената анкета за обратна връзка на учениците са разнообразни. Някои от тях се чувстват обогатени и заинтригувани, други споделят, че не отчитат занятията да са ги променили по някакъв начин, но пък са се забавлявали. Има коментари относно деленето на групи – отговорните дванайсетокласници се оплакват от по-безотговорното отношение на осмокласниците. Цялостното впечатление обаче е, че на младежите им харесва да работят заедно и искат отново да участват в по-нестандартни учебни инициативи. В рамките на неформалното си общуване извън официалната анкета гимназистите периодично споменават междупредметните занятия и питат: “Кога ще има пак?”.
Сред позитивните резултати от “Междупредметие” е изграденият стабилен екип между учителите. Те се чувстват още по-уверени и вдъхновени да изследват нови територии, базирани на интердисциплинарния подход. Проектът привлича и медиен интерес – БНР представя инициативата с кратка статия и интервю с педагозите.
Учениците също имат зад гърба си осезаеми успехи в екипната работа. Например по време на първото издание на проекта, групата по математика първоначално споделя песимистични нагласи, че няма да успеят да се справят със сложната задача, но после съумяват да се организират добре. Един от гимназистите, който познава творбата на Йовков, я разказва на другите, после дружно отбелязват кои абзаци ще им помогнат да отговорят на въпроса и в края на краищата децата успяват да стигат до правилния отговор. Въпреки възрастовите разлики и някои търкания, младежите от 8. до 12. клас съумяват да си сътрудничат и заздравяват отношенията помежду си.
Проектът предоставя възможност за включване на младежи с различни нива на индивидуални способности. В трите междупредметни занятия участват и деца със СОП, част от които са много активни и заинтригувани.
Най-същественият резултат от “Междупредметие” остава успешното прилагане на инструменти от различни предметни области при решаване на практически задачи и осмислянето на тяхната житейска приложимост. Финалните свободни дискусии категорично показват високо равнище на функционална грамотност. Гимназистите са видимо развълнувани от преживяното, активно задават въпроси един на друг и спорят помежду си. Не използват заучени фрази, а демонстрират задълбочено разбиране на казусите.
По време на свободното обсъждане от първото издание две ученички ентусиазирано споделят с г-жа Кучева, че работата върху казуса им е помогнала да осъзнаят как самите те са взимали решения в живота си и каква игра са играли. Други прехвърлят идеите от теорията на игрите към съвременни успешни личности като Илън Мъск и Марк Цукербърг и коментират доколко техния “себап” е наистина безкористен и в полза на обществото.
Интердисциплинарният подход всъщност е доста стар учебен метод. Ползите от съвместното преподаване са несъмнени и по-широкото му застъпване в българските училища има шанс да промени нагласите на съвременните младежи към знанието и смисъла от него.
Опитайте и вие!
Източници:
- Ружина, Н. (202). Съвместно преподаване: защо и как. Prepodavame.bg
