Умението за четене на учениците започва да се развива още със самото им ограмотяване, в начален етап на образованието. Четенето е умение, необходимо на децата във всяка учебна дисциплина, клето се използва за намиране и разбиране на информация по различни теми и извън академичната област. За съжаление, често учениците изпитват затруднения да четат, което повлиява цялостното им ограмотяване.
Родителите и учителите понякога забравят, че друго умение е тясно свързано с умението за четене, а именно – умението за говорене. Децата се научават още в ранна възраст да използват кратки думи, после да съставят изречения и много бързо осъзнават силата на речта – ценността на това да разбират околните и те самите да се чувстват разбрани.
В следващите редове ще ви предложим стратегия за говорене, която ще подобри уменията на учениците за четене.
На пръв поглед
Предложете на учениците текст, който включва информация, която знаете, че представлява интерес за тях. Добавете снимки, картинки, забавни послания или любопитни факти встрани от основния текст. Удебелете, напишете с различен цвят или подчертайте по друг начин определени думи, които помагат за осмислянето на информацията от текста или които са нови и учениците не знаят все още тяхното значение.
Помолете ги да преминат през текста с партньор по четене, като правят наблюдения по следните въпроси:
- Какво забелязвате, когато разглеждате изображенията към текста?
- За какво според вас става дума в текста?
- Обърнете внимание и на заглавието. То подсказва ли за какво ще се разказва в текста?
- Погледнете подчертаните думи – сред тях има ли такива, които са ви непознати? Можете ли да обясните значението им? Те помагат ли ни да разберем нещо за текста?
Проследете работата по двойки. След като времето за обсъждане свърши, обсъдете същите въпроси с целия клас. Може да отбелязвате с тикче или да записвате бонус точка на дъската всеки път, когато децата отговорят правилно. Това ще ги мотивира и ще допринесе за усещането, че всички те са един екип.
Целта на стратегията е учениците да се научат да общуват помежду си, да съгласуват мненията си, да представят отговорите си. Задачата помага на децата още да развиват своята наблюдателност и умения за извличане на информация, да правят заключения и тълкувания, включвайки стари знания или такива, които са придобили от своя личен опит.
Може да разширите дискусията, като включите въпроси и за типовете герои, обстановката, дори структурата или жанра, ако текстът позволява. Доказано е, че когато четенето се прекъсва от подобни въпроси, от дискусия или от проверка дали отговорите и предположенията на децата са точни, се постига едно по-добро разбиране на текста. Това се дължи на факта, че по този начин учениците свързват предварителните си знания за живота, хората, местата и емоциите с това, което четат. Новата информация се разбира по-лесно, когато се свърже с нещо, което вече знаем.
Още за диалогичното четене
Традиционното прилагане на диалогично четене включва многократно четене на един и същ текст и взаимодействие около три нива на въпроси.
- 1 ниво: Въпросите от първо ниво са основни въпроси от типа “Защо?”, фокусирани върху това, което веднага може да се види или прочете в текста. Например когато посочва снимка, учителят може да попита: “От коя животинска група е това животно?”. На това ниво се очаква конкретен, правилен отговор, който може да разшири устния речник на детето;
- 2 ниво: Въпросите от второ ниво са отворени и се използват за по-задълбочена дискусия и по-доброто осмисляне на текста. Например учителят може да попита: “Какво се случва в тази част от историята?”;
- 3 ниво: Въпросите на това ниво въвеждат концепции като текстови характеристики и компоненти на историята. Учителят може да попита: “Кой е главният герой и как се чувства той?”. Също така, могат да се включат въпроси, които дистанцират ученика от текста и свързват историята с неговия живот и опита, който има. Например: “Как би се почувствал, ако това се случи на теб?”
Правилни и неправилни начини за диалогично четене
Какво НЕ е препоръчително:
- учителят да чете, а учениците само да слушат;
- учителят да води целия процес;
- въпросите да бъдат зададени накрая, след прочитане на целия текст.
Какво се препоръчва:
- въпросите да бъдат ясни и подходящи за възрастта на учениците, като на по-малките ученици се задават по-кратки въпроси;
- четенето се прекъсва на подходящи места за задаване на въпроси;
- при въпрос от 3 ниво всяко мнение на ученика се приема като ценно за дискусията; не се търси задължително верен отговор.
Какви въпроси да присъстват в диалогичното четене?
Разгледайте примерната дискусия за диалогично четене по приказката “Трите прасенца”.
Преподаване на лексика при диалогичното четене
За да разширите езиковите възможности на учениците и така да подобрите четенето с разбиране, е много важно да обърнете внимание на лексиката. Един от начините да направите това, е като създадете речник. Най-добре е децата да попълват речника за всеки текст в една обща тетрадка и в зависимост от съдържанието на текстовете, да украсяват страниците с рисунки или да залепят подходящи картинки. Това ще направи участието на учениците в работата по текстовете забавно и интересно.
Подобно на въпросите за улесняването на диалога към текста, така и речникът има три нива на трудност:
- 1 ниво: Думите от първо ниво са основни думи от речника, които трябва да присъстват в рецептивния и експресивния език на детето. Ако отново дадем за пример приказката “Трите прасенца”, думите включени в това ниво са: къща, прасе, вълк;
- 2 ниво: Думите от второ ниво се възприемат по-скоро като смислово-логически категории. Дума от второ ниво от историята за трите прасенца може да бъде “най-голямото прасе” (много версии на приказката характеризират първото прасенце като най-голямото от трите). Или “добрите прасенца” – “лошият вълк”.
- 3 ниво: Думите на трето ниво са специфични и се научават най-добре в определена област на съдържание или в конкретен контекст. При по-сложна версия на приказката “Трите прасенца”, такава дума може да бъде наименованието на инструмента за зидарство на третото прасенце – “мистрия”.
Както при всяка съвместна дейност с учениците, най-важното е да се подготвите добре преди да започнете диалогичното четене. Това означава да изберете внимателно текст, който ще насърчава диалога, предварително да създадете речник с думи от трите нива на трудност, да обмислите въпроси и да се опитате да предвидите детските отговори.
Не на последно място е важно и желанието ви да чуете всяко дете, да не критикувате грешните отговори, а напротив – да имате отворено съзнание и винаги да сте готови да добавите още един въпрос: “Защо мислиш така?”
Понякога детските отговори наистина могат да ви изненадат!
Източници: Improving Reading Skills Through Talking, Nina Parrish, edutopia.org
Прочетете още материали от нас за четивната грамотност:
