fbpx
Училищно лидерство Работа в екип

Как се формира училищна общност? Съветите на д-р по психология.

Как се формира училищна общност

Ако си представим мечтания клас или мечтаното училище, то със сигурност в съзнанието ни ще изплуват сходни картини. Виждаме мотивирани, любопитни и будни ученици, които работят усърдно и се подкрепят взаимно. Виждаме креативни и отдадени преподаватели, които обичат работата си и се наслаждават на времето си в класната стая, които ценят качествата на своите колеги и изпитват удоволствие от професионалното общуване с тях. Виждаме родители, ангажирани с образованието на децата си, които подкрепят училищните екипи и работят за подобряване на училищната среда. Или казано накратко – картина, която може да се опише с думата “общност”!

Независимо дали говорим за отделен клас или за цяло едно училище, създаването на общност е изключително важно за постигане на поставените цели, за подобряване качеството на обучението и имиджа на самото учебно заведение. Но какво именно е това, което превръща разнородната група от хора, формално свързани с дадено училище, в една от основите на добра и ефективна училищна общност?

Разбира се, отговорът на този въпрос никак не е прост и на него са посветени редица научни трудове. Решихме да ви запознаем с някои от основните измерения на ефективните училищни общности, разгледани от д-р Биляна Великова-Цонкова през призмата на психологическия анализ [1].

 Д-р Биляна Николаева Великова-Цонкова е доктор по психология от 2005 г. към Института по психология при БАН. От 2007 г. преподава в катедра “Педагогика и психология” към Факултет по обществени науки при Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас. Изследователските й интереси са насочени към различни социални групи и механизми за социална подкрепа, междуличностни отношения и социална перцепция. Автор е на значителен брой публикации в областта на социалната психология, психологията на здравето, педагогическата и организационна психология.

Когато говорим за формиране на общност, на първо място трябва да постигнем групова сплотеност. 

Групова сплотеност (кохезия)

Груповата сплотеност или кохезията е процес, при който в дадена група се формират особен тип връзки. Благодарение на тях групата се трансформира в психологическа общност от хора, в която цари доверие, чувство за принадлежност, сигурност и стабилност. В основата на кохезията лежат емоционалните отношения в групата, взаимно харесване и желание за взаимодействие между нейните членове. Постигането на такава психологическа общност е сложен и продължителен във времето процес и някои формирования всъщност никога не успяват да достигнат до този етап от своето развитие.

Психологическото усещане за общност е специфичен концепт в социалната психология и психологията на общността. Съгласно теорията на McMillan и Chavis усещането за общност се изгражда от четири елемента – членство, интеграция и задоволяване на потребности, влияние, споделена емоционална връзка.

Членство

Членството може да се маркира чрез общ език, облекло или ритуали – някаква споделена система от символи, които разграничават членовете от не-членовете на дадена общност. През 1996 година McMillan разширява дефиницията на членството като добавя като негов съществен атрибут специфичния „дух на общността”, който е вдъхновен от „искрата на приятелството” [2].

Пример: Сигурно сте забелязали как малките момиченца, които са се сприятелили, се уговарят помежду си да облекат дрехи с еднакъв цвят? По аналогия на спортните отбори, носещи еднакви екипи, все повече училища решават да въведат училищни униформи или значки, а някои класове си поръчват еднакви тениски със специална щампа.

Разбира се, посочените примери са само външни проявления на членството. Негов много съществен вътрешен атрибут е емоционалната сигурност, която се описва като чувство за защитеност и готовност у членовете на общността да разкриват един на друг своите истински емоции и чувства. Отговорността за създаването на среда, в която всички се чувстват приети и желани, на мястото си и в безопасност, пада именно върху лидера на класа или на училището.

За да създадем такова чувство за общност, е необходимо непрекъснато да работим за изграждане на екип, да реагираме адекватно в ситуации, в които членове на общността се чувстват отхвърлени и неоценени, да работим усилено върху собствените си предубеждения и предразсъдъци (защото всички ги имаме!).

Интеграция и задоволяване на потребности 

Говорейки за задоволяване на потребности, трябва да въведем следното уточнение – има се предвид онова, което е високо ценено и желано от членовете на групата, а не за потребности и нужди на нивото на физическото оцеляване. В йерархичната система на потребностите на Маслоу нуждите от принадлежност и самоуважение предхождат нуждата да се постигат високи цели. Затова на първо място е важно да се уверим, че сме създали усещането за емоционална сигурност, за което говорихме в предишната точка. Както знаем от личен опит, стремежът към социално одобрение е основна човешка потребност, а за някои членове на общността нашите внимание и загриженост може да са първостепенен фактор!

Насока за спецификата на потребностите вътре в групата са споделените ценности. Затова търсенето на сходства, общи нагласи и разбирания е основно средство за развитие на общността. Интеграцията на групата се осъществява по време на общата дейност, при която ценностите се приемат от всеки отделен член като свои.

Пример: Когато говорим за общности в училище, е важно не просто да изведем в списък “черно на бяло” споделените ценности, но и да обсъдим с членовете на общността какво точно разбираме под всяка една от тях – може да бъдем изненадани колко различно тълкуват хората изрази като “уважение и скромност” или “високи постижения”. 

Влияние 

Влиянието в една общност е двупосочно – от една страна членовете на общността се чувстват овластени да влияят върху това, което прави групата, а от друга страна – самата групова кохезия в голяма степен зависи от влиянието, което групата упражнява върху своите членове.

В училище непрекъснато участваме в различни групови активности, работим заедно и се стремим към постигането на някакви цели. Но може би рядко си даваме сметка за това как и доколко общите преживявания създават връзки между нас и ни променят като личности и като общност. 

Пример: Може да насочим вниманието си към това влияние, като включим в “дневния ред” време за самонаблюдение или т.нар. рефлексия – в часа на класа, на екипна или родителска среща, по време на училищно събитие.

Споделена емоционална връзка

Авторите McMillan и Chavis поставят акцент върху „споделената история”, разбирана като участие заедно в групова активност. Но общата дейност не е просто външно зададено и формално условие за съществуването на дадена група, тя трябва да е и вътрешно основание за нейното истинско функциониране. Аспекти на споделената емоционална връзка са чувството за духовна връзка между членовете на групата, качеството на взаимодействията помежду им, както и инвестирането от всеки член на време и енергия в общността.

Колкото повече възможности за ангажиране на различни членове на общността създаваме, толкова повече споделена история ще имаме, съответно – по-голям шанс да изградим емоционална връзка, върху която да изградим своята общност.

Споделената идентичност, гордостта от принадлежността към групата, както и визията за бъдещето са отличителни характеристики на ефективните общности, но тяхното формирането е дълъг и сложен процес.

Формалното членство или пространствената близост между участниците тук съвсем не са достатъчни. Един от най-важните етапи в този процес е постигането на групова кохезия, а това изисква време и усилия.

Резултатите обаче със сигурност си заслужават: мотивирани, будни и емпатични ученици, отдадени и удовлетворени преподаватели, ангажирани и дейни родители: екип, който може да се опише с думата “общност”!

 

____________________

 

[1] Б. Великова-Цонкова, “Психологически характеристики на успешните училищни общности”, Академично списание “Управление и образование”, Университет “Проф. д-р Асен Златаров”- Бургас, том IХ, кн. 4, ISSN 1312-6121, 2013

[2] McMillan, D. W., & Chavis, D.M. (1986). Sense of community: A definition and theory. American Journal of Community Psychology, 14 (1), 6-23

 

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.