Онлайн литературен клуб, организиран от някой от учителите в училище или от училищния библиотекар, е добър начин за насърчаване на общуването между учениците по време на пандемията
Вярвам, че четенето – като самостоятелно занимание или групова активност – оказва голямо влияние върху това кои сме и как възприемаме света. Независимо от възрастта на учениците, дали са в малка група или голяма дискусия, разговорите за книги обикновено се превръщат в разговори за това как да бъдем човечни.
Когато през март 2020 училищата преминаха към дистанционно обучение, създадох виртуален литературен клуб за ученици от всякаква възраст. Първи се записаха тези, на които преподавам. Мълвата плъзна светкавично и благодарение на социалните мрежи скоро имах групи с деца на всякаква възраст и от почти всички краища на страната. Аз съм убедена, че тези литературни групи създават чувство за принадлежност и подкрепят социалното и емоционално здраве на ученика – литературните клубове позволяват на хората да се свързват по безброй начини.
Точно както правя в традиционните си часове, влизах в чата за книги с урочен план. И точно както се случва в часовете, които водя на живо в класната стая, винаги влизах с очакването, че този план ще се промени в движение. Ролята ми във виртуалния литературен клуб най-често се определя от участниците в групата – адаптирам преподаването си спрямо нивото на учениците. . Ако групата има нужда от повече подкрепа, аз им задавам въпроси и ги насърчавам да дискутират повече. Ако дискусията се развие в различна посока, която не съм очаквала, я приветствам, като същевременно насочвам групата към смислено преживяване.
Стремя се всеки литературен клуб да продължи около две седмици и в идеалния случай всяка група да се състои от шест до осем ученици. Предварително им предоставям ръководство за четене. Всички ученици започват да четат в един и същи ден и обикновено четат еднакъв брой страници всеки ден. Но ако някои ученици изостават или четат повече, няма проблем. Целта ми е да създам положително и запомнящо се преживяване. Изпращам на учениците видео съобщения преди и по време на двете седмици и се срещаме онлайн на всеки два до три дни по-удобно за тях време. Съобразявам продължителността на тези срещи с възрастта им (повече информация за това ще намерите по-долу).
5 съвета за провеждане на виртуален литературен клуб:
- Започнете с игри за стопяване на ледовете: Едно от предимствата на онлайн литературните клубове е, че често учениците не познават всички в групата. Следователно не усещат натиск от връстниците си и това им помага да придобият увереност и да участват свободно в дискусията. Имайте предвид, че е важно всички да научат имената на другите участници. Споделянето на друга информация, която не е твърде лична, например любима книга или настолна игра, разчупва ледовете и помага за по-бързото сплотяване на онлайн групата.
- Позволете на учениците да водят: Разговорът между ученици е по-добър от дискусията между ученик и учител и колкото по-малко се намесва учителят , толкова по-добре. Все пак не забравяйте да адаптирайте стила си спрямо нивото на учениците. Аз моля всеки ученик да си приготви молив, лист хартия и книгата, която обсъждаме този час. Ако работя с по-срамежливи ученици, ги карам да отговорят на някой от въпросите писмено преди да започне дискусията, защото това им дава шанс да осмислят идеите си и да ги споделят по-уверено.
- Оптимизирайте времето си: Няколко дни преди да започне литературния клуб, изпращах видео съобщение. Може да използвате Google BombBomb, което в момента е безплатно за учители, но има и други приложения за това. Учениците гледат видеоклипа преди да започнат да идват на първата среща, информирани за някои по-важни неща като това трябва да подготвят например..
BombBomb ми позволява да разбера кой е гледал видеоклипа. С тази информация е лесно да планирам как да започна първите няколко минути от групата за четене. Наистина обичам да използвам видео послания, защото те ми позволяват да акцентирам върху връзката с учениците. Освен това ми помагат да използвам времето си по-ефективно и да водя по-фокусирани разговори с децата.
Когато работя с деца в начален или прогимназиален теап на обучение, се стремя срещите ни да не продължават повече от 30 минути. По-големите ученици могат да се справят и с по-дълги срещи, но ви съветвам да са под час.
- Задавайте въпроси, които карат учениците да се свържат емоционално с текста: Четенето с учител и други ученици помага на децата да разберат историята и да я свържат с личния си опит. Докато задаваме въпроси за историята, ние задаваме въпроси за самите себе си и в идеалния случай това самоотражение води до самооткриване.
Знаейки това, съзнателно подбирам въпроси, които да подчертаят връзката между текста и читателя. Ето няколко примерни въпроса, които могат да се приложат към почти всяка история:
С кой герой мислиш, че може да сте приятели?
С кой герой мислиш, че си приличаш най-много??
Искаш ли да живееш във времето и мястото, в което се развива историята? Защо?
Какво научи от историята?
- Подготовка като средство за участие: Докато водя онлайн литературните клубове, работя много усилено, за да се уверя, че всеки ученик взема участие. Но участието може да има много различни форми. Затова създавам пространство за всеки ученик, защото това е от първостепенно значение. Участието на по-тихите и срамежливи ученици може да е под формата на рисунка, изработване на диаграма с персонажите от текста, прочитане на реплика или на писмен коментар по някоя част от текста. Фактът, че групите са малки и не са част от задължителната програма, т.е. от тях не зависят важно оценки или изпити (но пък участието е изключително удовлетворяващо), позволява на учениците да поемат повече премерени рискове, да осмислят преживяванията си по-задълбочено и като цяло ги овластява в учебния процес.
Голямата цел на онлайн литературния клуб е да насърчава любовта към литературата в положителна и подкрепяща среда. Разбира се, пространството за онлайн обучение е различно от класната стая, но с правилния подход учителите могат да използват историите като инструмент за изграждане на взаимоотношения и съпричастност.
Автор: Лора Милиган
Превод от Едутопия: https://www.edutopia.org/article/how-set-virtual-book-club-students
