Ако в училището, в което работите, учат деца билингви, то вероятно помежду си те говорят на своя език и често получават смъмряне или просто забележка от типа “Тук се говори на български език!”. Разбира се, да чуват българска реч е важно за децата билингви, за да могат да получат достатъчно интензивен контакт с езика и качествен езиков материал. Това обаче не означава майчиният език на учениците да се неглижира и да бъде тема табу в училище. Напротив! В различни изследвания психолингвистите посочват, че обучението по майчин език не забавя, а напротив, подпомага обучението по втория или официалния език.
Ето защо в настоящата статия ще ви представим някои насоки и конкретни примери за това как да използвате майчиния език на учениците билингви като ресурс за езикова подкрепа, независимо какъв предмет преподавате.
Материалът е адаптиран от “Насоки и стратегии за прилагане на интегрирана езикова подкрепа” на д-р Анастасия Новикова и Вяра Михайлова, специалисти по ранно двуезично развитие, като дейност по проекта “Да разбираш езика на училището”. Проектът се осъществява от началото на 2020 г. от фондация “Заедно в час” в партньорство със сдружение EducArt (през 2021 г. като партньор се присъединява и “Тръст за социална алтернатива”)и цели да подпомогне работата с деца билингви чрез материали за допълнително обучение по български език на ученици в начална степен.
Интересувайте се от майчиния език на децата
Когато децата престъпват училищния праг, те вече разполагат с изградени чрез майчиния си език ментални концепции. Всяка научена на български език нова дума се свързва с вече изградената концепция на майчиния език, като се добавя към нея в менталния речник на детето.
Затова, когато работи за лексика, учителят може целенасочено да пита учениците за наименованията на съответните предмети или понятия на техния език. По този начин майчиният език ще се превърне в ресурс за усвояване на българския език, но и за изграждане на метаезиково съзнание чрез сравняване на двата езика.
Например, ако в урока се говори за вътрешни органи на човека и учениците не знаят думата „корем“ на български и го назовават на майчиния им език, учителят може да помоли ученика да повтори думата на своя език още веднъж, да се опита да я повтори самия той и едва след това да използва термина на български език.
Обикновено децата реагират много позитивно, когато им задават въпроси за родния им език, защото в него се чувстват сигурни и знаещи. Това повишава увереността им в собствените им възможности.
Как да използвате майчиния език по отделните предмети
Ако децата в класа владеят български език на различно ниво, може да формирате групите за работа в екип на езиков принцип: хетерогенно – като целенасочено включите в екипа ученици с по-ниско и с по-високо ниво на владеене на езика, за да си помагат едни на други при ясно разпределени роли в дейността или по хомогенен начин – като подготвите за деца със сходно ниво на владеене на езика съобразени с това материали.
В редовете по-долу ще прочетете конкретни предложения как да включвате майчиния език на учениците по отделните предмети.
Български език и чужди езици:
Може да задавате на дори на най-малките ученици подобни въпроси:
- Кои думи започват на майчиния ти език с “Б”?
- Как се пише на твоя език (латиница, кирилица, арабска азбука) тази дума?
- Колко букви има в твоята азбука?
- Как се изписват буквите (писмени, печатни букви)?
- Какви букви са еднакви с българския език?
- Какви различни букви има?
Безплатен бюлетин с ресурси
Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи
Сравняването на езиковите структури и категории на различните езици също е много полезно. Например:
- Има ли прилагателни в твоя език?
- Съгласуват ли се със съществителни?
- Къде стои прилагателното в твоя език?
- Преведи “красиво цвете” на твоя език?
- Колко глаголни времена има в твоя език?
- На български език можем да образуваме от глагола “разширявам” съществителното “разширяване”. Можеш ли да го направиш на твоя език? Как го правиш?
- Има ли пароними/омоними на твоя език?
Като задача за креативно писане може да възложите на учениците да направят двуезична книга с илюстрации или двуезични/триезични речници. Смело експериментирайте със задачи, свързани с изучаваното стихотворение/разказ – например да го прочетат, редувайки една строфа/изречение на български и една- на майчиния си език, да интегрират отделни думи от майчиния език в българския текст или обратното. Може още да споделяте и сравнявате скоропоговорки, кратки стихчета и дори вицове на различните езици.
Математика:
Ако преподавате математика, също имате доста поводи да покажете интерес към майчиния език на учениците си. Попитайте ги как се брои до десет, как се образуват числителните, кои думи използват за назоваване на фигурите или на изучаваните математически понятия.
География, биология и др.:
Проучете как звучат имената на животните и растенията на майчиния език на учениците, какви са названията на континентите, реките, посоките на света, държавите…
Физическо възпитание и спорт:
Поинтересувайте се за превода на различни термини като “гол” и “засада”, на команди като “Старт!” или “Мирно!” и т.н.
Как да организираме средата в училище
Средата в училище играе важна роля в учебния процес. В едно езиково подкрепящо училище родните езици на децата биха намерили своето уважително място – например по стените в класните стаи и в коридорите. Във фоайето може да закачите поздрави “Добре дошли!” на български и на езиците, които децата учат в училище или говорят у дома си (евентуално с транскрипция на произношението).
Залепете малки листчета с надписи върху предметите в класната стая (напр. “дъска”, “стол”, “шкаф”) на различните езици на децата. Намерете място в класната стая за малка двуезична или триезична библиотека. И изобщо – опитайте се по всякакъв начин да изпратите до учениците си посланието, че светът е голям и всеки език е богатство!
Гмуркането в езиковото разнообразие обикновено е интересно за всички, но за учениците билингви майчиният им език може да е ценен ресурс за езикова подкрепа. Насочвайки мисълта на децата към изградените ментални концепции на родния им език, ще заздравите “прикрепянето” на българските думи към тях. Като бонус с това ще покажете на децата, че приемате и уважавате техния техния произход и ще им помогнете да се почувстват значими и оценени.
