Провеждането на интервю развива редица социални и комуникативни умения у учениците и може да е в основата на интересни проекти
Интервюирането може да е изключително полезно за учениците. Ако се провежда пълноценно, с подготовка и упражнения, то им помага да се почувстват значими, удовлетворени от добре свършената работа и развива ключовата нагласа “от мен зависи”.
Провеждането на интервю изисква от учениците да слушат, да са концентрирани, да реагират на момента и по подходящ начин на това, което се казва отсреща. Докато се подготовят, трябва да изведат нещата, които не знаят – полезно метакогнитивно умение. Също така трябва да се запознаят в детайли с работата или живота на човека, когото ще интервюират, защото в противен случай интервюто може да се окаже прекалено кратко, повърхностно и неловко. Така е и в живота след училище – реални последствия, ако са неподготвени или шеметни успехи, ако се представят добре. А подобен сблъсък с реалността е търсен ефект именно при проектно-базираното обучение.
Активното слушане и стремежът да оценят гледната точка на интервюирания са идеални условия за развиването на емпатия – умението да разпознаваш емоциите на другите и да ги съпреживяваш. Освен това, по време на интервюто учениците откриват допирни точки със събеседника си, които са основа за по-задълбочен разговор. Тези умения са изключително полезни за кандидатстването в университет или за работа. Интервюирането развива и умения, които можете да намерите в образователните изисквания по няколко предмета – за качествена комуникация, разбиране и оценка на информация, обобщаване и анализ, изваждане на важни цитати и изтъкване на ключови точки. В допълнение, провеждането на интервю може да развие и други умения на 21-ви век, като дигитална грамотност (записване на интервюто и презентиране на изводите), гражданска активност (изразяване на активна гражданска позиция), комуникационни умения, критично мислене и емоционална интелигентност.
Първата стъпка от какъвто и да е проект, свързан с провеждането на интервю, изисква запознаването с основните умения за това, както и с изкуството да задаваме въпроси.
Основни умения за провеждане на интервю
Преди да изискате от учениците да напишат добри въпроси и интервюират някого, те трябва да са запознати с добрите практики за това:
- Да подготвят списък с въпроси, осъзнавайки, че не е задължително да зададат всички от тях;
- Да задават допълнителни въпроси, които им хрумват на момента, провокирани от отговорите на събеседника;
- Да задават отворени въпроси – “кой”, “какво”, “къде”, “кога”, “защо” и “как” – за да получават по-задълбочени отговори;
- Да поддържат зрителен контакт, който да е добре премерен и балансиран – не бива нито постоянно да се взират в събеседника, нито да забият поглед в записките или в списъка с въпроси.
Упражнете тези четири принципа. За целта разделете класа на групи по трима ученици. Двама от тях провеждат кратко интервю по избрана тема, а третият предоставя обратна връзка по четирите точки.
Пояснете, че интервюто не е просто разговор. Интервюиращият трябва да контролира темпото. Ако разговорът се отдалечи от темата, той може да зададе друг въпрос от списъка си, с който да насочи интервюто. Водещият може да помоли интервюирания да повтори или представи по различен начин отговора си, ако е прекалено дълъг или неясен.
Изкуството да задаваме въпроси
Съгласете се, че има голяма разлика между тези въпроси:
- Обичате ли пица?
- Обичате ли пица? Защо?
- Коя ви е любимата пица?
- Разкажете ми за най-вкусната пица, която сте яли някога или за любимата си пицария.
Всеки следващ задълбочава повече от предишния и се нуждае от по-обстоен отговор. Представете тази идея на учениците и им дайте задача да измислят по-задълбочени въпроси. Може да им предоставите основа, която да надградят – въпроси от “първо ниво” като “Спортувате ли?”, “Имате ли хоби?” или “Гледате ли телевизия?”. Нека учениците напишат въпроси, които започват с фрази като “Разкажете ми (повече) за…”, “Опишете…”, “Обяснете…”, “Помогнете ми да разбера…”.
Друго полезно упражнение е да подберете интервюта с известни личности, да махнете въпросите и да предизвикате учениците да предположат какво точно е питал даденият журналист.
Интервю в класната стая
Интервюирането може да е плашещо, особено при липса на опит или ако е със събеседници, които не познаваме. Запознайте учениците с идеята за т.нар. “студено обаждане”. Това е термин, който се използва в сферата на продажбите по телефона. Търговските представители директно звънят на потенциални потребители, които по никакъв начин не очакват подобно обаждане, и реакцията им е непредвидима. Проведете кратка дискусия с учениците защо някои хора намират подобно занимание за страшно или неловко. Подчертайте, че този страх се превъзмогва чрез тренировки и че ще им дадете възможност да репетират в час.
Представяме ви шест казуса, които учениците да използват, за да се интервюират в час. Естествено вие можете да ги адаптирате, както прецените. Използвайте стратегията от по-горе – разделете учениците на групи по трима, където на ротационен принцип те ще са репортери, експерти и наблюдатели. Дайте им възможност да се подготвят предварително. Репортерите подготвят въпроси, експертите се запознават по-задълбочено с темата, а наблюдателите изготвят критерии, по-които да следят интервюто. Добра идея е да запознаете наблюдателите с “метода на сандвича” при даването на обратна връзка – да започнат с нещо позитивно, което подчертава силните страни, да продължат с възможности за подобрение и конструктивни съвети и да завършат отново с нещо, което им е харесало. И не забравяйте – това е проектно-базирано обучение с няколко етапа на подготовка и реализиране. За най-оптимални резултати ви препоръчваме да отделите толкова учебно време, колкото е възможно, удобно и реалистично.
Казус 1:
Журналист: Днес е първият мач от сезона на местния футболен клуб и на теб е възложена задачата да направиш репортаж. Отборът е бил изключително успешен през предходния сезон и сега в състава му влиза нов, обещаващ футболист, който е спечелил наградата за най-добър млад играч през миналия сезон. На теб се пада честта да го интервюираш.
Експерт: Ти си новият, будещ надежди футболист.
Казус 2:
Журналист: Ти си журналист по образователните въпроси, който прави репортаж за група хора, които протестират против НВО след 7. клас, поради прекалено високия им залог за влизане в гимназия.
Експерт: Ти си образователен експерт, който създава тестовете за НВО.
Казус 3:
Журналист: Телевизионното шоу “България търси талант” набира участници чрез кастинг в местното читалище. Стотици кандидати се редят, за да покажат талантите си. Сред тях е и млада дама, победител от “Шоуто на талантите” в тазгодишния празник на града. Ти трябва да вземеш интервю от нея и да разкажеш нейната история.
Експерт: Ти си младата и талантлива дама.
Казус 4:
Журналист: Ти си репортер, който има задачата да направи репортаж за историята на войник, завърнал се от мисия в Афганистан. Докато е бил на мисия, жена му е изостанала с плащането на ипотеката към апартамента и сега банката е на път да го присвои.
Експерт: Ти си завърналият се войник.
Казус 5:
Журналист: Еминем е за първи път в България! Той има концерт довечера, който е с благотворителна цел за местна организация. На теб се пада задачата да проучиш как благотворителната организация е успяла да привлече Еминем към мисията си.
Експерт: Ти си Изпълнителният директор на благотворителната организация.
Казус 6:
Журналист: На теб се пада задачата да интервюираш професор от местния университет относно скорошната му научна публикация, а именно въпрос, от който милиони се вълнуват вече векове наред: “Кое е първо: яйцето или кокошката?” Тъй като той е отговорил на този въпрос и е от вашия град, ти трябва да изпревариш другите, които също искат да вземат интервю от него.
Експерт: Ти си този професор и си ти е писнало от всичките тези журналисти, които те притесняват и прекъсват проучването ти за яйцата и кокошките.
Освен казусите, на всички ученици дайте и тази таблица със съвети и насоки за журналистите и експертите. Наблюдателите пък могат да използват критериите, за да формират обратната си връзка.
| Журналист | Експерт |
| 1. Подготви се добре
Преди да позвъниш проучи темата. Първо научи повече за ситуацията, а после се обърни към експерта. |
1. Стани “експерт”
Преди да говориш с журналиста се увери, че ще звучиш като истински експерт. Подготви някои факти и статистики, които репортерът може да иска да научи. |
| 2. Поясни причината за обаждането си
Бъди готов да обясниш защо се обаждаш още в първите секунди от разговора. |
2. Адаптирай стила си
Ако използваш сложни думи или специализирани изрази, може да останеш неразбран. Говори така, че да те разбере дори човек, незапознат с темата. |
| 3. Поласкай събеседника си
Обясни защо намираш експерта за ценен източник на информация. Покажи му, че историята му наистина те интересува. |
3. Бъди спокоен и уверен
Ти си експертът. Не показвай притеснение и не повишавай гласа си, за да задържиш вниманието на слушателя. |
| 4. Подготви въпросите предварително
Добра идея е да си напишеш въпросите някъде и при нужда да си припомняш плана. |
4. Използвай примери
Ще постигнеш много по-силен ефект от думите, ако използваш конкретни примери, а не само общи твърдения. |
| 5. Слушай и си води записки
Бъди активен слушател и задавай въпроси, ако нещо не става ясно. При нужда поискай от събеседника си да повтори, за да може да си запишеш отговора му. Никога не прави аудиозапис без да си поискал позволение предварително. |
5. Кратко, точно и ясно
Експерти, които задълбават твърде много са ад за журналистите. Помни, че репортерът си води записки, докато ти говориш. Прави кратки паузи след важна или нова информация, за да дадеш време на журналиста да я осмисли и запише. |
Идеи за проектно-базирано обучение
1. Хората на …
Чували ли сте за проекта “Хората на Ню Йорк”? Той възниква, когато фотографът Брандън Стантън решава да разкаже историите на 10 000 души от Ню Йорк. На произволен принцип ги спира на улицата, интервюира ги, прави им снимка и създава кратки статийки, които можете да видите на сайта на проекта. Българските алтернативи на оригиналния проект, “Хората на София” и “Хората на Пловдив”, също се радват на висока популярност (можете да ги намерите и във Фейсбук тук и тук.
Вашите ученици могат да направят нещо подобно. “Хората на [име на град/квартал/село/училище]”. Те решават кого да интервюират, какви въпроси да зададат и как да организират отговорите им в статия. Учениците могат да публикуват интервютата в книжен формат или да направят сайт, което е по-лесно, отколкото може би очаквате. Този проект може да е малък и кратък или огромен и целогодишен – това зависи от вас и от учениците.
2. Един експерт всяка седмица
Може и да се изненадате, но известните личности много обичат да си говорят с гимназисти. Много от професионалистите и експертите в нашето общество е достатъчно само да бъдат попитани и ще се съгласят да дадат интервю на ученици. Оттук и идеята за този проект. Предизвикайте учениците да подберат известни личности, от които биха искали да вземат интервю и да се свържат с тях, за да помолят за това. Повечето имат акаунти в големите социални мрежи (Фейсбук, Инстаграм, Туитър, вече и Тик-Ток), а интервютата могат да са на живо или онлайн – все пак известните личности имат малко свободно време. Това е и идеална възможност да поговорите за нещо, което ще им се случва много често занапред- някой да им откаже. Как да се справяме с отказа е важно умение, което учениците трябва да придобият по пътя си към емоционалната интелигентност. Проектът развива множество социални умения и изисква голяма упоритост. Както и за горния проект, интервютата могат да се публикуват онлайн или в хартиен формат, както решат учениците.
Надяваме се в тази статия да сте открили много полезни неща за интервюирането, защо и как то може да бъде полезно за учениците, както и практически насоки как да го включите в часовете си. Очакваме скоро да видим първите интервюта на вашите ученици с интересни или известни личности. Не забравяйте да ги споделите с нас във Фейсбук групата “Prepodavame.bg”!
Статията е адаптирана от Edutopia.
