Дали напоследък децата стават все по-често свидетели на насилие или светът винаги е бил изпълнен с него под различни форми? Истината е, че от древни времена до наши дни има войни, престъпления и бедствия. Имало е и времена, в които невинни хора са горели на кладата, до сравнително скоро е имало и публични екзекуции, както и много други мъчения.
През 20 век децата са били свидетели на две световни войни и са преживели Голямата депресия. Други деца са живели със страха от ядрена война и са правили упражнения за евакуация, употреба на противогаз и самозащита. През 19 век на публично обесване е било позволено да присъстват около 100 души, докато сега в света на социалните медии милиарди хора могат да видят подобно изтезание само с един клик.
Бушуващи войни в Близкия изток, ежедневен терор в Израел, атаки в Париж и Ливан, нападения с нож в Лондон и масови стрелби в САЩ (поне една на ден, според някои проучвания) няма как да не създадат в децата объркване и страх от света, в който живеят. Електронните медии и новините, базирани на сензационни репортажи, пресъздават събитията с още по-голям драматизъм.
Защо това е опасно за психичното здраве на децата?
Животът в постоянен страх може да отключи в децата депресивни състояния, възможно е да изпитват безпомощност и безнадеждност. Когато децата не се чувстват в безопасност, това сериозно затруднява способността им да учат. Учителите могат да изминат пътя за освобождаване от страха заедно с учениците си и да им помогнат да преживяват различни трудни ситуации с повече сила и спокойствие.
Ето и 10-те бързи и ефективни начина за това.
1. Да извадим страховете наяве
Обсъдете с учениците си от какво се страхуват и какво влияние имат страховете им върху тях – какви мисли пораждат, къде в тялото си усещат страха, какви действия предприемат, когато са завладяни от страх. Попитайте ги дали около тях има възрастен с когото могат да споделят и говорят открито за сцените на насилие, които виждат по телевизията или за които четат в социалните мрежи. Предложете своята подкрепа и обяснете, че без значение от възрастта, много хора изпитват същото.
2. Край на чувството за безпомощност
Има много дейности, които могат да помогнат на учениците да се почувстват силни и да не остават безучастни към света, в който живеят. Заедно с учениците си можете да напишете писмо до политик или лидер, който има власт да промени някои неща в обкръжаващата среда, които виждате като проблемни и трудни. Друга възможност е да се свържете с различни организации в помощ на жертви от цял свят. Може да организирате благотворителни инициативи за събиране на финансови средства или дори да изпратите писмо до хора, преживяващи страдание в момента, за да им вдъхнете кураж, сила и оптимизъм.
3. Създайте машина на времето
Помолете учениците си да проектират машина на времето. Използвайки това творение, нека учениците си представят как се връщат назад във времето към различни периоди от историята. След като сте избрали определен исторически период за своето пътешествие, разучете какво се е случило тогава – кои са големите събития на това време, какви бедствия или нещастни случаи е имало, на какво насилие са станали свидетели децата. След това сравнете периода, който сте избрали с този, в който живеете сега и дискутирайте с какво сегашното време е по-различно от миналото.
4. Направете анализ на риска и план за действие
Заедно с учениците анализирайте различни опасности и направете Скала на тревожността. По Скалата на тревожността учениците оценяват опасностите, с които може да се сблъскат индивидуално или пред които може да бъде изправено цялото училище. Нека с ваше съдействие учениците да потърсят решения за предпазване от опасности като пожар, земетресение, тормоз в училище, домашно насилие и други.
Ако например някой ученик е обиден от друг, може да поставите цифра 5 по Скалата на тревожността (обидата е натъжила ученика, той е започнал да се съмнява в своите способности), но ако другият не само го е обидил, но си е позволил и да го удари, тогава вече цифрата по Скалата на тревожността ще е 10. Срещу всяка ситуация напишете няколко стъпки за намаляване на опасността и тревожността – разговор с учител или психолог, преглед при медицинско лице (ако се налага), отдалечаване от ситуацията, за да се успокоят и двете страни или решение да намерите нови приятели, с които да се чувствате значими и подкрепяни.
5. План за бедствия
Помолете учениците, всеки индивидуално, да помисли и състави план за това какво може да се направи ако цялото училище е изправено пред опасност. Вие може да предложите каква да бъде опасността – пожар, земетресение, наводнение, тормоз или друго. Вероятно ще имате нужда от предварителна подготовка преди да изготвите плановете за действие с учениците. Можете заедно с тях да се консултирате с експерти – пожарникари, полицаи, специалисти, които работят в спешни телефонни линии за жертви на насилие и т.н.
След това обсъдете плановете за действие с целия клас, комбинирайте най-добрите елементи от всеки и ги представете на директора. Учениците ще се почувстват като истински герои.
6. Поканете “пазители на света” в класната стая
Бъдете смели и поканете на разговор в класната стая хора, които практикуват професии в защита на обществото. Това може да са пожарникари, полицаи, лекари, адвокати. Нека разговорът да бъде фокусиран върху това как тези хора могат да съдействат при бедствие или злополука и какви стъпки предприемат при оказване на помощ. Нека също така да разкажат истории от практиката си, които имат щастлив край и да дадат препоръки на децата как да предпазват себе си и близките си от различните опасности.
7. Съберете финансови средства в помощ на жертвите
Понякога парите са от най-голяма помощ за хора, които са пострадали по един или друг начин. Организациите, представляващи жертвите на насилие, най-добре знаят от какво имат нужда пострадалите, тъй като имат пряк контакт с тях. По-горе беше споменато, че може да организирате търг или базар в подкрепа на жертви на насилие, но ако нямате изработени предмети или такива, които да предложите за продажба, има и други варианти. Може да организирате благотворителен концерт или да измислите състезание между родители и ученици например. Парите, които съберете от закупените билети или предложените услуги, може да дарите в помощ на жертвите.
8. Станете “приятели по писане”
Свържете се лично с хора, преживели тъжни събития и насърчете учениците си да станат “приятели по писане” с тях. В социалните мрежи има много групи, в които се събират хора със сходни трудности – жертви на насилие; бежанци; деца, лишени от родителски грижи и др. Присъединете се към такава група и се запознайте със създателите и членовете й. След това организирайте “писменото приятелство”. Помолете някой от членовете на групата (който има желание, разбира се) да напише и изпрати до вас писмо, което да прочетете на учениците си. Вашият нов приятел може да сподели историята си, да разкаже интересни факти за страната си (ако е бежанец) или да опише един свой ден с всички трудности и радости, които изживява. Обмислете начина, по който ще представите писмото – накарайте учениците да очакват писмото с нетърпение, заредете се с вълнение и вие. След като писмото пристигне при вас и го представите на учениците си, споделете, че ако някой от тях пожелае може също да напише писмо до този човек.
Контактите с хора от цял свят ни помагат да не се чувстваме самотни в тежки моменти и да знаем, че винаги има някой, на един клик разстояние, който може да ни разбере и подкрепи.
9. Свържете се с медиите
Помолете учениците да напишат писма до редактора на някоя печатна или електронна медия, в които обясняват своите възгледи за това как всички заедно можем да прекъснем насилието и терора. Помогнете им да напишат писма, в които спокойно и уважително излагат гледните си точки, но не оказвайте влияние над съдържанието на писмата, нека звучи техният детски призив за промяна към по-добро.
10. Демонстрирайте солидарност
Организирайте заедно с учениците си минута мълчание в знак на солидарност към починалите жертви на насилие или тероризъм. Понякога мълчаливите действия имат най-голямо значение и са заредени с най-много сила и утеха.
Когато накараме децата да вярват, че предстоят по-добри времена, когато им дадем възможност да научат, че не живеят на най-лошото място, а опасности е имало и винаги ще има из целия свят, и ги учим как да предлагат помощ на жертвите на насилие, тогава шансовете да преодолеят страховете си стават все по-големи. А всички знаем, че от другата страна на страха, стои смелостта. Както и грижата, която ражда мир – първо вътре в нас, а после и в света около нас.
Източник: Richard Curwin, Helping Your Students Cope With a Violent World, edutopia.org
Други полезни статии:
