Проектно базираното обучение е един от подходите в образованието, който наистина дава възможност да поставим учениците в центъра и да развием реални умения у тях. Не е лесно да се осъществи ПБО, то изисква много повече усилия от преподавателя за разлика от класическото обучение. Нужно е детайлно предварително планиране, ясно поставени цели, избор на подходяща за учебното съдържание и за интересите на учениците тема. Но като следствие на по-интензивната предварителна подготовка, резултатите от ПБО са видими – учениците развиват компетентности и умения, а самите те са много по-мотивирани в сравнение със стандартната класно-урочна система на преподаване. Затова и все повече учители са готови да положат тези допълнителни усилия за организиране на ПБО, в името на това да видят напреднали и ентусиазирани ученици.
Ако четете тази статия, вероятно сте от преподавателите, които обмислят следващия си проект. Затова решихме да ви разкажем историята на 5 учители, обединили усилия в общ проект, който да развива ключови за 21. век умения и компетентности. Спокойно може да следвате извървените от тях стъпки – това ще ви помогне при планирането и провеждането на ПБО с вашия клас.
Началото
Петинка Карчева, Мирослава Камбурова, Дияна Танчева, Наталия Анастасова, Петя Стоянова са учители в 7 СУ “Найден Геров” в гр. Варна. Всички те са включени в специализирано обучение на тема “Компетентности в училище: Умения на 21 век в час” към Програма “Училища за пример” на Фондация “Заедно в час”, в която тяхното училище за обучава за 2-ра поредна година. Част от задачите им по време на обучението е да планират и реализират проектно-базирано обучение, което да се фокусира върху избрано от тях умение.
Избор на умения и тема
Макар и от едно училище, учителите, включени в обучението, са с най-различен профил – от начален учител, през учител в ЦОУД, учител по биология, преподавател по руски и накрая – учител по математика. Учениците, на които преподават, са също толкова разнообразни – първокласници, третокласници, ученици от шести клас и дванадесетокласници. Всичко това изключително много затруднява избора на умение на 21. век, върху което да се фокусират, както и тема на проекта. Все пак въпреки трудностите учителите от 7 СУ откриват пресечната точка между класовете и предметите си – решават, че ще работят целенасочено върху умението за работа в екип, а темата на проекта ще е “Пътят на хляба”.
“Хлябът е общочовешка тема. Всеки е докоснат до хляба, темата е общовалидна за всички възрасти. Ето защо се спряхме на нея.”
Фази на работа по проекта
Разбира се, изборът на тема на проекта и умение на фокус е само началото от работата. Стои големият въпрос как ще бъде пречупена тази тема не само през интересите на всяка възрастова група, но и през учебния материал, който се изучава.
Събиране на приказки за хляба – първи клас
Първокласниците започват с изследване на това как и от какво се прави хлябът. Разказват за житото и зърното. След това заедно със своя начален учител г-жа Петинка Карчева събират приказки за хляба – сред събраните са не само български, но и руски и узбески приказки. И неусетно, работейки по проекта, децата не само се научават да си сътрудничат по-добре, но и развиват своята четивна грамотност, езикова и обща култура.
Засяване на жито и месене на хляб – ЦОУД 3 клас
Третокласниците на г-жа Мирослава Камбурова са сборна група от 3 различни класа в ЦОУД. Допреди работата си по проекта, всяко дете се е придържало по-скоро към своя клас и не е общувало толкова много с учениците от другите трети класове. ПБО напълно променя това. Мирослава Камбурова решава да раздели децата в екипи на случаен принцип, теглейки билетчета с техните имена. Така успява да размеси децата, така че ученици от един клас да не работят заедно.
Една от първите задачи на екипите е да засадят семена и да наблюдават техния растеж. Всеки екип води дневник какво се случва със семето, кога е било полято, колко сантиметра е пораснало и т.н. Ролите и отговорностите са разпределени между членовете на екипа, като на всяка група е раздаден работен лист, на който да отбелязва наблюденията си.
Следващата задача на екипите е да съберат информация за сеенето на жито в миналото и днес, а по време на дейностите по интереси да изготвят постери, които да представят наученото.
Ето и част от задачите на групите:
Група 1 – да се проучи какво трябва да се направи първо, за да се появи зрънцето (обработване на почвата – оран, засаждане (кога, как, с какво)). Да проучи как се е извършвала оранта в миналото. Да се донесат снимки. Да се напише кратък текст. Групата ще направи свое табло.
Група 3 – Какво се случва със зрънцето след като нивата се ожъне? Как се е извършвала жътвата в миналото? Снимки. Да се напише кратък текст. Групата ще направи свое табло.
Третата стъпка по проекта за третокласниците се нарича “Аз меся хляб у дома”. Тя се случва по време на ОРЕС, но това не отказва г-жа Камбурова и нейните ученици – хлябовете се омесват, заедно със семействата, а многобройни снимки, видеа и рецепти се обменят между родители и деца.
Биологията, литературата и хлябът – VI г клас
Г-жа Дияна Танчева е учител по биология на 6. клас и подходът й е както изследователски, така и практически. Тя иска да помогне на своите ученици да свържат знанията си по биология с реалния живот, дори и това да касае хлябът на трапезата. Затова всеки екип получава различна задача. Ето и инструкциите към екипите:
Задача към екипите :
1.Какво знаем за семето – устройство и функция. Какви хранителни вещества се съдържат в тях ?
2. Видове семена – помислете как ще ги покажете пред класа.
3.На какви групи се разделят растенията според вида на семената и къде е пшеницата?
4. Какво можем да изработим от семена – картини, макети, украшения (практическа задача)
Разпределете си задачите така, че всички да се включат. Изберете един от вас да води дневник на екипа и да записва как протича работата ви в екип .
Срок : 01.11.2021г.
Втората част от проекта – представянето на работата на екипите заварва ОРЕС, но това не отказва нито учениците, нито техния учител от проекта. Презентациите се случват в онлайн среда.
В момента, в който се завръща присъствено в училище със своите ученици, г-жа Танчева организира интердисциплинарен урок, който съчетава наука, традиции, творчество и българска художествена литература. Учениците разказват за устройството на зърното, представят традициите, свързани с хляба, анализират литературно произведение, посветено на хляба и представя изработените си от различни зърна картини и накити.
Проектът завършва с българско хоро и сертификат за всеки участник. И макар да е насочен към умение за работа в екип, той развива децата многостранно – от това да изследват научна тема и проучват релевантна информация, през разбирането на значимостта на хляба за трапезата на българина в миналото, до развиването на творческото им мислене чрез изработването на картини и накити.
Традиции, свързани с хляба у нас и Русия – VI а клас
Г-жа Наталия Анастасова е учител по руски език. Тя иска да насочи вниманието на учениците към традициите, свързани с хляба в българската и руската култура.
Децата са разделени на екипи, проучвайки различните обичаи за отделните празници в двете страни. Така те обогатяват речника си по чуждия език, разбират по-добре културата на руския народ и осъзнават значимостта на темата за хляба сред славянските народи. И всички това, докато надграждат умението си за работа в екип.
Втората фаза на проекта е свързана с посещението на Руския център към Варненски свободен университет. По това време обучението преминава в режим на ОРЕС, но това не спира г-жа Анастасова и нейните ученици – срещата се провежда онлайн, а на нея учениците могат да задават своите въпроси към експерта. Проектът завършва с изработването на различни хлебни изделия, свързани с обичаите на двете страни.
Изследване на тенденции, свързани с хляба – 12. клас
Г-жа Петя Стоянова е преподавател по математика. Пред нея стои въпросът как да включи математиката в проект като “Пътят на хляба”. Тогава й хрумва, че темата е подходяща за 12. клас, с които изучава статистика. В ПБО г-жа Стоянова вижда възможност да покаже на учениците, че статистиката е много повече от събирането на данни.
“Не очаквах да има такъв интерес, защото 12. клас се вълнуват от много други неща.”
На въпроса какви са причините за големия интерес към проекта, тя сподели, че всъщност е решила да подходи стратегически – проектът не е задължителен за учениците, а са обявени ограничен брой места, за които учениците трябва да кандидатстват. Петя Стоянова решава да премахне и всякакви външни стимули, за да насърчи вътрешната мотивация на дванадесетокласниците – участието в проекта няма да им донесе по-висока оценка, но ще задълбочи знанията им и ще развие практически умения у тях. Не отнема много време, за да се запълнят обявените свободни места за участие.
Учениците имат пълната свобода да се разделят на екипи и да подберат тема, която да изследват. Единственото условие към тях е да имат дневник, в който да отбелязват до какво решение са стигнали, какви източници са ползвали, кой каква задача е изпълнил. Всеки екип работи в споделен документ в облачното пространство, така че г-жа Стоянова може да наблюдава процеса и своевременно да дава обратна връзка.
“Разбира се, допускаха грешки. Например един екип си беше избрал за тема да наблюдава продажбите на хляб от квартална пекарна в рамките на един месец. Обаче за какво щеше да използва тази информация? Но дори и грешните стъпки пак бяха полезни, защото човек се учи от собствените си грешки. Благодарние на тази грешна стъпка учениците разбраха, че смисълът на статистиката не е в събирането на данни, а в анализа на тези данни.”
Така и се стига до втората фаза на проекта – откриването на корелации, правенето на причинно-следствени връзки и изводи, генерирането на хипотези.
“Те вземаха решенията, но аз ги насочвах. Например да проследят как се е развивало потреблението на хляб през годините, да видят защо това се е случило и да осъзнаят промяната на кухнята на българина от 70-те насам; да отговорят на въпроса на какво се дължи тази разлика в консумацията на хляб.”
Проектът, разбира се, завършва с изработка на хлебни изделия и хапването им над сладък разговор.
Координация между учителите
Разбира се, такова мащабно начинание изисква добра координация между учителите. За целта учителите създават своя професионална учебна общност (ПУО), на чиито срещи разискват стъпките по проекта, обсъждат предизвикателствата, които срещат и обменят идеи. За учителите именно това е сред най-вдъхновяващите моменти от работата им по този проект.
“С колегите се сработихме страхотно. Веднага си направихме гугъл класна стая, в която си давахме идеи, организирахме си ПУО срещи, водихме си протоколи от срещите – всеки споделяше докъде е стигнал, какво предстои.“
“Най-ценното за мен от този проект беше възможността да преоткрия колегите си, този позитивизъм на екипа доведе до страхотно преживяване.”
“Между нас учителите се получи страхотен екип. Ние сме колеги, познаваме се, но работим в голямо училище, в различни смени, различни предмети – начални учители, биология, руски език, математика. Преди проекта само се поздравявахме по коридорите. Досега не сме имали възможност да се докоснем един до друг, но за нас да се изградим като един екип беше толкова обогатяващо. Този проект страшно много ни помогна да се сближим, да погледнем през призмата на другия.”
Следващи стъпки
Учителите от 7 СУ са категорични, че догодина престои следващ проект. Той обаче ще обхваща повече учители, които са се вдъхновили от техния начин на работа. Желанието на преподавателите е да постигнат и по-голямо взаимодействие между учениците – например големите да бъдат ментори на малките – и силно се надяват обстоятелствата да позволят това. Стискаме им палци и с нетърпение чакаме да ни разкажат!
