fbpx
Четивна грамотност Резултати на учениците

На какво се дължат ниските резултати по четене на учениците и как да ги подобрим (PISA 2018)

Резултати четене Pisa 2018

С публикуването на резултатите от PISA 2018 в областта на четенето една много тревожна констатация отново ни даде повод за безпокойство – почти половината от младежите между 15 и 16 години у нас са функционално неграмотни. Вече сме говорили за това каква е връзката между четенето за удоволствие и успеха в училище и кои фактори допринасят за любовта към четенето, но мащабността и периодичността на изследването PISA за пореден път ни дават материал да актуализираме изводите.

Както и през 2015 г., през 2018 г. четивната грамотност е основна област на оценяване в PISA и на нея е отделено специално внимание. Подобно на предходните издания, програмата представя информация за някои от факторите, които влияят върху представянето на учениците1.

В настоящата статия ще се спрем накратко върху влиянието на социално-икономическите характеристики на учениците и общия училищен климат върху представянето на нашите ученици в областта на четенето. Всички визуализации са взети от националната извадка за България, с която може да се запознаете тук.

Фактори извън образователната система

Данните от изследването показват, че в по-голямата част от участващите страни и икономики  социално-икономическият статус на учениците има съществена роля за тяхното представяне във всички области на оценяване. Взаимовръзката между социално-икономическите характеристики на учениците и техните постижения се проследява с помощта на специален индекс2.

Социално-икономическият индекс на PISA дава възможност за преценяване справедливостта на дадената образователна система – доколко тя дава достъп на всички ученици, независимо от средата, от която те идват, да получат качествено образование и да усвоят необходимите знания и умения. Колкото по-силна е зависимостта между индекса и индивидуалния резултат на ученика, толкова по-несправедлива е образователната система.

В България учениците с благоприятен социално-икономически статус изпреварват средно с 106 точки по четене учениците с непривилегирован социално-икономически статус (при 88 точки разлика средно средно за страните от ОИСР). Забелязва се значимо намаляване на разликата в сравнение с предходните две издания на PISA (съответно 142 и 124 точки), но това в голяма степен се дължи на  понижаването на средните резултати  и при учениците с благоприятен социално-икономически статус.

Влияние на социално-икономическия статус върху постиженията по четене на учениците в PISA 2018:

На какво се дължат ниските резултати по четене на учениците и как да ги подобрим (PISA 2018)

Важен за представянето на учениците е общият културен климат в семейството. Като индикатор за него PISA определя броя на книгите в дома на ученика. Очаквано, наличието на образователни материали у дома се оказва добра предпоставка развиване на четивната грамотност на учениците.

Среден резултат според брой книги в семейството:

На какво се дължат ниските резултати по четене на учениците и как да ги подобрим (PISA 2018)

Данните от PISA 2018 показват също така тясна взаимовръзка между представянето на учениците в PISA и нивото на образование на родителите им (измерено през техните образователни квалификации). Децата на родители с по-високо образование имат и по-високи средни резултати, при това те изпреварват останалите с повече от едно познавателно равнище от съответната скàла. Статистически значима е разликата по четене (91 точки) и природни науки (93 точки), по-малка е разликата по математика – 78 точки. 

Среден резултат според образованието на родителите:

На какво се дължат ниските резултати по четене на учениците и как да ги подобрим (PISA 2018)

Отражение дава и майчиният език – значително по-добро е представянето по четене на децата, в чиито семейства се говори на български език.

Среден резултат по говорим език в семейството:

На какво се дължат ниските резултати по четене на учениците и как да ги подобрим (PISA 2018)

Фактори в образователната система

Както вече споменахме, в голяма част от държавите по света образователните системи не могат да осигурят високо ниво на обучение във всички училища. Това твърдение важи с пълна сила за България и показател, потвърждаващ извода за липсата на равен достъп до образование у нас, е голямата разлика в средните резултати на учениците в зависимост от вида на тяхната подготовка – съответно непрофилирана, профилирана или професионалната. При това учениците с най-високи постижения у нас са концентрирани в отделни групи училища.

Вид училищна подготовка и постижения по четене, математика и природни науки:

На какво се дължат ниските резултати по четене на учениците и как да ги подобрим (PISA 2018)

Въпросниците, които попълват учениците, дават възможност да се направят изводи и за голямото значение, което училищният климат и културата на класната стая имат за повишаване на положителната нагласа към четенето и  ученето.

Индикатори за положителен училищен климат са дисциплината, добрите взаимоотношения между учители и ученици, между самите ученици, както и мотивацията на двете страни в образователния процес. В повечето държави, включително и в България, учениците постигат по-високи резултати по четене, ако възприемат учителя си като по-ентусиазиран. Около 70% от учениците у нас (при средно за ОИСР 74%) са съгласни, че техният учител преподава с удоволствие.

Около 31% от учениците в България (при средно 26% в ОИСР) съобщават, че във всеки или в повечето часове по български език и литература, учителите трябва да чакат дълго време, докато учениците запазят тишина. И в България, както и в повечето държави/региони, тормозените в училище ученици са по-склонни да пропускат учебни дни. 48% (при средно 21% за ОИСР) от учениците у нас са закъснели за час през двете седмици преди теста PISA 2018.

 

Тези данни може и да звучат обезсърчаващо, но от нас като учители в голяма степен зависи какъв училищен климат ще създадем. А социално-икономическият статус на учениците няма да има толкова съществено значение за представянето им, ако всеобщите усилия са насочени към преодоляване на неравенствата в образователната система. Така че, надяваме се скоро бъдещите издания на PISA да покажат една различна картина за уменията на нашите ученици в областта на четенето и не само!

 

_____________________________________________________________

 

1 Данните от въпросниците в PISA 2018 са детайлно анализирани и обобщени в следните два тома:

  • Том II “Всички ученици могат да успеят” – изследва разликите в представянето на учениците по пол, спрямо социално-икономическия им статус, имигрантски произход, както и връзката между всички тези променливи и благосъстоянието на учениците;
  • Том III “Какво означава училищният живот за живота на учениците” – фокусира се върху физическото и емоционалното здраве на учениците, ролята на учителите и родителите в оформянето на училищния климат и социалния живот в училище. Изследват се също така показателите за благосъстоянието на учениците и как те са свързани с училищния климат.

 

2 Индексът се формира от няколко променливи, свързани със семейната среда на учениците въз основа на информацията, която те споделят в допълнителните въпросници. Вземат се предвид три компонента:

  • образованието на родителите;
  • професиите на родителите;
  • компонент, обобщаващ редица показатели (например достъп до интернет, брой книги и други образователни ресурси, налични в дома).

Ученик от групата на 25-те процента от тези с най-висок индекс се определя като ученик с благоприятен социално-икономически статус, а за ученик с непривилегирован социално-икономически статус се приема такъв, който попада сред 25-те процента с най-нисък индекс. Всички променливи са претеглени еднакво в PISA 2018, а за да се даде възможност за анализи на тенденциите, индексът е преизчислен за предишните етапи на изследването.

 

Тагове

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.