Как да помогнем на учениците билингви да учат нови думи

Познато ли ви е усещането, че учениците не разбират съвсем добре това, за което говорите в часа?

Често децата нямат достатъчно добре изградени умения за устно и писмено общуване, а академичният език ги затруднява допълнително. В българското училище “…няма предмет, в който да се изграждат трайни речеви умения за общуване в различните социокултурни сфери и разнообразните житейски ситуации, в които човек попада всекидневно”¹., отбелязва професор Б. Вълчев, преподавател в Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Според него в момента часовете по български език са насочени предимно към “…обучение по граматика, т.е. за придобиване на описателни знания по българска граматика”, което не е достатъчно.

Вероятно ще се съгласите с професора, особено ако работите с деца, които говорят в семейството си на език, различен от български. Езикът на училището е двойно по-предизвикателен за децата билингви – за някои от тях българският се явява втори език и това влияе върху представянето им във всички учебни области. Многоезичните деца се нуждаят от допълнителна езикова подкрепа, а учителите като че ли не се чувстват подготвени да им я дадат и не са сигурни как точно да го направят.

За да ви дадем повече увереност, в настоящата статия представяме няколко полезни насоки за работа с лексика, с които да помогнете на учениците си да учат нови думи. Можете да ги използвате както за да подкрепите децата билингви, така и другите ученици с недостатъчно развита функционална и четивна грамотност.

Материалът е адаптиран от “Насоки и стратегии за прилагане на интегрирана езикова подкрепа” на д-р Анастасия Новикова и Вяра Михайлова, специалисти по ранно двуезично развитие. Помагалото е създадено като дейност по проекта “Да разбираш езика на училището”, който цели да подпомогне работата с деца билингви чрез създаване на диагностика и подходящи учебни материали за допълнително обучение по български език на ученици в начална степен. Проектът се осъществява от началото на 2020 г. от фондация “Заедно в час” в партньорство със сдружение EducArt (през 2021 г. като партньор в проекта се присъедини фондация “Тръст за социална алтернатива”)

За да помогнете на децата да учат нови думи, най-напред трябва да определите кои думи бихте искали непременно да влязат в речника им.

Защо определянето на ключовата лексика е важно

Преподавателите по чужд език знаят, че човек трябва да срещне една дума десетки пъти, за да навлезе тя в активния му речник. Някои автори смятат, че това трябва да се случи средно между 63 и 200 пъти! Независимо по какъв предмет преподавате, помислете как да осигурите подобно езиково насищане за учениците билингви.

Оптималният брой ключови думи за един урок е около 7 (плюс/минус 2-3 думи). След като имате ключовите думи, може да се насочите към конкретни стратегии и техники, с които да осигурите достатъчна честота на повтаряне.

Ключовите думи непременно трябва да бъдат видими и употребявани! Освен в работните листи за учениците, запишете ги на “временни” плакати или табла, за да да останат за по-дълъг период в полезрението на учениците. По този начин и вие самите ще се подсещате да употребявате тези думи по-често. Не забравяйте да посочвате на таблото ключовите думи, когато ги употребявате – така в конкретен контекст ще осигурите на учениците си допълнителна връзка между фонеми и графеми.

Определянето на ключовите думи е изключително важна, но предизвикателна задача. Необходима е добра преценка за езиковото ниво и речниковия запас на учениците.

Ако не сте сигурни кои думи са нови за учениците и кои не, използвайте тази трудност стратегически! 

Протокол на ключови думи

Протоколът на ключовите думи е една от възможностите за това. След като сте определили ключовите думи, помолете учениците да подчертаят с молив набелязаните думи в текста и да ги попълнят в протокол под формата на таблица: 

Обсъдете с помощта на целия клас непознатите думи и помислете за допълнителни задачи, с които да ги включите в активния речник на децата. Например учениците могат самостоятелно или по двойки да напишат изречения с тях, да изготвят тематични речници, картинни речници и др.

Добра идея е да помолите един-двама ученици да попълнят предварително протокола на думите от текст/списък с лексика, с които планирате да работите в следващия час. Освен че ще набележите непознатите ключови думи, по този начин ще включите децата активно в процеса и ще им дадете знак, че сте готови да работите целенасочено за  тяхното по-добро представяне още в следващия час.

Обяснение на непознати думи

Използвайте различни техники, за да обясните непознатите ключови думи. Това е важно, защото паметта бива освен зрителна и слухова, още двигателна, осезателна, вкусова и обонятелна. Децата учат по различен начин и по възможност е добре информацията да достига до тях през повече рецептори и механизми.

Освен да дадете своеобразна дефиниция на думата, ето още няколко вербални техники, които може да използвате:

• Превод на друг език;
• Чрез контекст: “Водата замръзва при 0 градуса.”;
• Чрез синоними: умен, интелигентен, разумен, мъдър;
• Чрез антоними: ден – нощ, светло – тъмно, уважавам – презирам;
• С помощта на словообразуване: мравояд (мравка + яде);
• Чрез свързване с определена категория: “Ябълките и крушите са плодове.”.

Ето и някои невербални техники, които могат да ви бъдат полезни:

• Онагледяване с предмети – използвайте наличните предмети в класната стая. Ако говорите за техни качества и физически свойства, дайте възможност на децата да ги усетят сами като разгледат, докоснат и подържат предметите;
• Онагледяване с помощта на снимки, видео, схеми, рисувани картинки – подходящо за конкретни понятия;
• Онагледяване с жестове и мимика – подходящо за чувства, настроения, движения. Тази техника е особено любима на децата, защото предизвиква тяхната креативност;
• Звуково онагледяване на думи (пляскане, тропане, съскане и др.).

Мисловни карти

Думите никога не са сами – в нашия ментален лексикон те са организирани под формата на мрежи. Затова когато работим за лексика, работим именно за изграждането на връзки между думите на различни нива.

Тъй като значението на думите е тясно свързано с контекста на тяхната употреба, задължително е ключовите думи да се представят в изречения. Освен това, планирайте как да включите в часовете си дейности за изграждането на т.нар. езикови полета – думи свързани по тематично-асоциативен принцип. Например: 

Чрез мрежите от думи не само работите за обогатяване на речника на децата, но и за изграждането на „езикосъзнанието“ им. Ще им помогнете да добият усет за това как функционира езикът и каква е неговата структура.

Работа с морфеми

При създаването на езикови мрежи е важно да насочим децата към това, че елементите на думите, морфемите, също имат значение и с тяхната помощ може да образуваме нови думи. Това е важна стъпка за разширяването на речника на децата.

Пример:

Може да използвате словообразуването още за обяснение на научни и технически термини. При това съвсем не е необходимо да правите задълбочен морфологичен анализ! Целта е да събудите у учениците съзнанието за взаимовръзки в езика и да ги мотивирате да ги откриват и сами.

Ето един лесен 3-стъпков модел за работа с езикови семейства:

Може да извървите трите стъпки в различна последователност и да ги модифицирате в зависимост от думата, с която работите:

Ако работите с текст, в който има повече думи с един и същ корен и различни представки, обърнете внимание на учениците на това. Потърсете заедно с тях подобни думи и ги обяснете.

Например глаголи като изработвам, обработвам, които често се срещат в учебниците, ни дават възможност да разгледаме представките из- и об-

• ИЗ- : 

Действието се изчерпва докрай  (изработвам, изкопавам, изпивам, измазвам);

• ОБ- : 

Действието обхваща обекта от всички страни, подробно (обработвам, обрисувам, обсъждам, обмислям, обхождам).

С течение на времето децата ще се включват все по-активно и сами ще ви подсещат да коментирате ключови думи, езикови мрежи и словообразуване. Внедряването на тези насоки първоначално може би ще ви отнема известно време при планирането на уроците, но постепенно ще се превърне в навик. Затова не се колебайте да включите някоя от описаните стратегии за учене на думи още в следващия учебен час.

Поощрявайте учениците да си помагат един на друг – дори онези, които не са докрай уверени в себе си, ще бъдат мотивирани да покажат знанията и напредъка си, когато се почувстват значими и подкрепени. Като учители ние можем (и трябва) да работим за това да обърнем езиковото многообразие и различното ниво на владеене на български в класа в полза на децата!

Ако тази статия ви е харесала, прочетете още “Какво е да не разбираш езика на училището”  и “Техниката “зрителни думи”

_________

¹Българският език в училището” Боян Вълчев (с. 23)