Памет и паметници – интердисциплинарен проект

Как си спомняме миналото? Има ли монопол над паметта за миналото? Какво налага преосмислянето на миналото? Трябва ли да загърбим миналото и просто да продължим напред? Как да избягваме грешките, допуснати в миналото? Все въпроси, чиито отговори показват активна гражданска позиция.

Всеки учител би искал неговите ученици да имат отношение към миналото и да се учат от него, за да променят бъдещето ни към по-добро. Важно е за тази промяна да се говори в класната стая! А как се случва това в ЧУ “Увекинд” – гр. София, ни разказват учителите Цветомира Антонова и Юри Карагьозов.

ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА

Име на практиката: Памет и паметници – интердисциплинарен проект 

Цели: 

  • изследване на ролята на паметниците за комуникиране на важни послания за обществото;
  • създаване на собствен макет на паметник;
  • развиване на ключови умения у учениците – комуникация, сътрудничество, организационни умения, критично мислене, креативност.

Подходяща е за: ученици в 10. клас

Учебен предмет: история и цивилизации, ИТ, изобразително изкуство (дизайн)

Информация за учителите: Цветомира Антонова и Юри Карагьозов преподават в столичното ЧУ „Увекинд“ и са сред първите сертифицирани учители в България на международната организация International Baccalaureate. 

  • Цветомира Антонова е дългогодишен учител по история и цивилизации и MYP Individuals and Societies (6-10 клас) и IBDP History (11-12 клас) и сертифициран Google Educator, Level 2;
  • Юри Карагьозов е учител по информатика, информационни технологии, MYP Design и IBDP Mathematics: applications & interpretation и сертифициран Google for Education Trainer.

И двамата успешно интегрират изискванията на международната образователна организация International Baccalaureate в националната учебна програма. Стремят се да намират и прилагат нови и иновативни начини за включване на технологиите и за овластяване на учениците в процеса на обучение.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРАКТИКАТА 

Двамата учители от ЧУ “Увекинд” разработват интердисциплинарен проект за миналото, свързан с настоящето – “Паметниците, които липсват в София”. Учениците изследват вече съществуващи паметници, за да създават собствен макет на паметник, какъвто смятат, че липсва в София. За финал организират изложба в училище и представят пред публика всички създадени паметници.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ

Преди учениците да започнат работа по проекта, учителката по история провокира интереса на учениците и ги въвлича в темата на проекта чрез т.нар. “изследователски въпроси”. Използвайки техниката брейнсторминг (мозъчна атака), десетокласниците дават отговори на въпросите:

  • Защо обществото се нуждае от паметници?
  • Кой е представен на паметниците и кой не е?
  • Как трябва да се държим пред паметниците? 
  • Как дизайнерите оформят начина, по който си спомняме за миналото?

Работата по изследователския проект преминава през шест основни етапа.

Етап 1: Анализ на съществуващи паметници по света

По време на този етап учениците избират съществуващ мемориал/паметник в България или в друга държава, който ги е впечатлил и който ги вдъхновява да творят.  Трябва да намерят подходяща негова снимка и да представят пред класа информация за размера на паметника, използваните материали и символите, които откриват по него.  

Задачата, която получават от г-жа Антонова, е формулирана по следния начин:

Отговорете на следните въпроси в свързан логически текст: 

  • Как изглежда мемориалът/паметникът: символи, композиция? 
  • Как бихте се държали и чувствали около този мемориал/паметник? 
  • Мислите ли, че този мемориал/паметник споделя ясно послание или не? 
  • Какво харесвате или не харесвате в този мемориал/паметник? 
  • Кой мислите, че посещава този мемориал/паметник? Кой минава покрай тях? 
  • Какво е значението на местоположението и мащабите на паметника за силата на неговото въздействие? 

Етап 2: Проучване с помощта на електронния регистър на паметниците на Столична община

През втория етап от изследователския проект учениците проучват в електронния регистър на паметниците на Столична община пет паметника,  свързани със събития, идеи или личности от българската история. Обсъждат тема, сюжет, основна идея на паметника, година на създаване, автор, стил, материал, размер и местоположение. Записват наблюденията си в предварително изготвената от г-жа Антонова таблица.

Памет и паметници - интердисциплинарен проект

Задачата, която тя им дава, е формулирана по следния начин:

Представете избраните пет паметника пред класа в ролята на екскурзоводи:

  • Изработете маршрут и карта на екскурзията, която има за цел да представи важни личности или събития от българската история;
  • Помислете от кой паметник къде ще започне екскурзията, къде ще продължи и къде ще завърши;
  • Запишете идеите си и споделите маршрута си с класа. Може да използвате Google maps, като зададете точки за всеки един от паметниците.

След края на втория етап от изследователския проект учениците дискутират по следните въпроси:

  • Паметници на кои исторически личности и събития НЕ открихте в регистъра на столицата? 
  • Кои паметници бихте махнали или променили? 
  • Защо? Аргументирайте се.  

Етап 3: Създаване на собствен макет на паметник

Тук учениците влизат в ролята на дизайнери, които се състезават за спечелване на субсидия от Столична община за изработване на обществен паметник, свързан със значими за младите хора исторически събития, личности или социални теми. Членовете на Общинския съвет и кметът на града нямат представа как искат да изглежда или на какво да е посветен паметникът, затова са решили да организират конкурс и да оставят избора на жителите на столицата.

Десетокласниците трябва да напишат и изпратят предложение, заедно с макет, за да спечелят шанса техният паметник да бъде построен. Предложението трябва да съдържа скица, местоположение и размери на паметника, да отговори на въпроса как ще се гарантира безопасността на гражданите, както и на самия паметник, каква е неговата достъпност.

За изпълнението на тази задача младежите получават подкрепа от учителя си по дизайн г-н Карагьозов.

Етап 4: Изложба – конкурс

Учениците представят своите макети на паметници пред училищната общност – ученици, учители, родители и гости на изложбата. Г-жа Цветомира Антонова споделя: “В резултат на проучванията и вложената креативност на учениците се родиха страхотни идеи и се засегнаха проблеми, които не съм и подозирала, че могат да бъдат засегнати”.

Идеите на учениците за създаването на паметници могат да се групират в няколко категории:

1. Паметници за исторически личности, събития и традиции, с които младите хора се гордеят и не искат да бъдат забравени: 

Памет и паметници - интердисциплинарен проектПамет и паметници - интердисциплинарен проектПамет и паметници - интердисциплинарен проектПамет и паметници - интердисциплинарен проект

2. Паметници, свързани със спортните постижения от миналото, пробуждащи национална гордост:

  • 1987 – “Висок скок”;
  • “Трифон Иванов – 1994” – паметникът е посветен на футболния триумф на България;

Памет и паметници - интердисциплинарен проект

3. Паметници, свързани с българските традиции като част от родовата памет и идентичност:

  • Паметник на “Баба Марта”; 
  • Паметник на българската народна приказка;
  • Паметник на българското хоро;
  • Паметник на българската народна песен;

4. Възпоменателни паметници и мемориали:

Памет и паметници - интердисциплинарен проект

5. Паметници срещу явления, които младите хора искат да оставят в миналото:

Памет и паметници - интердисциплинарен проектПамет и паметници - интердисциплинарен проектПамет и паметници - интердисциплинарен проект

Етап 5: Събиране на обратна връзка

След изложбата учениците събират обратна връзка за създадените от тях паметници. Това става чрез анкета с няколко основни въпроса: 

  1. Харесва ли ви дизайна на паметника/мемориала?
  2. Изпраща ли той ясно послание?
  3. Какво въздействие има върху вас?

Етап 6: Рефлексия

След приключване на изследователския проект за двамата учители е от изключителна важност учениците им да осмислят процеса, през който са преминали. За целта те изискват от десетокласниците писмен отговор на следните въпроси:

  1. Какво въздействие има твоят паметник върху тези, които са го видели?
  2. Защо смяташ, че изработеният от теб паметник, а и всички паметници като цяло, са важни?
  3. Мислиш ли, че осмислянето на миналото е важно? Аргументирай се.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ

Г-жа Антонова споделя, че този изследователски проект е накарал десетокласниците да се замислят за съществени за обществото ни проблеми и да изразят гражданската си позиция. От гледна точка на г-н Карагьозов задачата по дизайн е предизвикала креативността на учениците и им е дала възможност да използват и развият уменията си, за да създадат и представят пред публика свой значим авторски продукт.

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ

Интердисциплинарният подход в обучението изисква ефективно сътрудничество с останалите колеги в училище. Така освен че две глави мислят повече от една, учениците ще се чувстват подкрепени в различните аспекти от изследователския проект и всеки преподавател ще се включи в областта, в която е силен – история, изкуство, информационни технологии.

Практиката е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.

Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.

Още полезни статии:

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали

Изплозвайте всички функционалности!

Създавайки личен профил ще персонализираме ресурсите, които виждате, ще запазвате ресурси в любими, ще имате достъп до групи с други потребители и още много функционалности.  

Регистрирайте се безплатно. Отнема само 30 секунди.