Знаем, че във всеки випуск има ученици с агресивно поведение. Понякога те имат емоционални или поведенчески проблеми, разстройство на вниманието, хиперактивност или успех под средния за класа. Склонни са да доминират и контролират другите чрез сплашване, ирационално поведение и избухливост. В тази статия ще обърнем внимание на класическите характеристики на враждебността и агресията, ще разгледаме причините, които водят до подобно поведение и ще ви дадем няколко идеи за това как да се справите с агресията на учениците.
Как се държи агресивният ученик?
Можем да категоризираме враждебно-агресивното поведение на учениците в една от трите категории: вербална агресия, физическа агресия и вандализъм. Независимо от категориите обаче, враждебно-агресивното поведение на учениците се отличава с преднамереност да се нанесе емоционална вреда, физически да бъде наранен някой или да се постигне отмъщение.
Вербалната агресия включва предизвикване, заяждане, прекъсване на другия, заплахи, циничен език, заповеден тон, саркастични подмятания и обиди. Физическата агресия може да се прояви чрез бутане, ритане, сбиване, плюене, хапане, хвърляне на предмети, чупене на предмети и много други. Вандализмът включва не само унищожаване или повреда на имущество, но и случаите на кражба.
Кои са причините за проявите на агресия?
Има няколко теории за това на какво може да се дължи враждебно-агресивното поведение. Ето част от тях:
Подражание: Учениците са наблюдавали враждебно-агресивното поведение на родителите си, учителите си, съучениците или са виждали подобно поведение в социалните мрежи. Копират заплахите и враждебното отношение от страна на родителите си, крещенето и порицанието от учителите, насилието сред връстниците си и видяното в медиите.
Печелене на одобрението на съучениците: Не е рядкост сбиванията да печелят одобрението и вниманието на съучениците на агресивното дете. Това води до повишен интерес към неговата личност, повече внимание и не е изключено да доведе до още повече агресивно поведение.
Дефицит на социални умения: Някои деца нямат необходимите социално-емоционални умения, за да се справят по спокоен и разумен начин в стресови ситуации. Поради липсата на тези умения, техният репертоар се оказва ограничен до враждебно-агресивните прояви, така че те използват наличните умения, за да получат това, от което имат нужда.
Ниско самочувствие: Враждебно-агресивното дете реагира с гняв. Ниското самочувствие и припознаването на ученика със собствените му провали се коренят в това, че той не се чувства обичан и ценен. Знае, че не е редно да изпитва гняв и всяка ситуация, която го ядосва, го кара да се чувства виновен и морално лош. Поведението му води до социално отхвърляне от страна на връстници и учители, което само задълбочава първопричината за агресията.
Защо конфликтите с агресивните ученици се задълбочават?
Чувството на раздразнение е спусъкът, който отключва враждебно-агресивното поведение. Гневът и раздразнението към другите или към себе си преминава във вербална, физическа агресия или вандализъм. С това си поведение ученикът печели вниманието на учителите и съучениците си по един негативен начин. Учителят инстинктивно отговаря чрез порицание или моли ученика да прекрати поведението, с което се опитва да спечели внимание.
Това води до следващата фаза в този цикъл – ученикът ще премине в отбранителна позиция. Ще започне да губи контрол и поне вербално ще се опита да възвърне позициите си чрез изрази като “Вие винаги си го изкарвате на мен”, “Оставете ме на мира” или “Няма да направя нищо от това, което казвате”.
На този етап вероятно учителят е ядосан или объркан, и иска да напомни, че той контролира класната стая и наставленията му ще бъдат изпълнявани на всяка цена. Чрез своите следващи действия в тази посока, враждебно-агресивният ученик ще е успял да накара учителя си да се ядоса.
Сега ученикът ще продължи със своето агресивно поведение, докато не накара учителя си да се откаже от поставените условия, с което цикълът се затваря и поведението на ученика го води до подхранване на неговото вярване, че е жертва, което ще доведе до още повече проблеми, объркване и загуба на самочувствие както у учителя, така и в самия ученик.
Кои са типичните реакции на учителите към агресивното поведение и как реагират учениците?
Обикновено учителите отговарят на ученическата агресия или чрез авторитарно поведение, или като се опитват да проведат разговор с агресивния ученик.
Когато преминават към авторитарно поведение, това е защото чувстват, че губят контрол над ситуацията и авторитарната роля им позволява да дават директни заповеди към ученика с очакване той да ги изпълни. Враждебно-агресивният ученик ще реагира сякаш изобщо не го е грижа какви са вашите очаквания. И ще бъде прав – вие не можете да накарате насила никой свой ученик да направи каквото и да е. Авторитарната реакция от страна на учителя е разбираема, но трябва да знаем, че тя просто е неефективна.
Другият вид реакция на учителите в подобни ситуации са опити за разговор и аргументиране от тяхна страна, защо враждебно-агресивното поведение трябва да се прекрати. В повечето случаи учителите знаят, че това поведение не е лична атака срещу тях, а е израз на фрустрацията на ученика, който не може по конструктивен начин да се справи със своите емоции. Този учител ще се опита да обясни на детето какво наистина се случва с цялата си любов и наистина ще бъде доброжелателен, но въпреки това ще доведе до повтарящи се ситуации, ответни аргументи, отказ за промяна на враждебното поведение и задънена улица. Учителят ще изразходва огромно количество енергия без да е постигнал нищо и ще се почувства емоционално изтощен и разочарован.
Инцидент, поведение, следствие
Един от по-ефективните начини за адресиране на агресивно поведение в дългосрочен план е функционалният анализ на всяка отделна ситуация.
За тази цел можете да си направите и “И-П-С” графика (инцидент, поведение, следствие), която много ще ви помогне да визуализирате анализа си.
След това направете разбор на собствените си реакции при подобни ситуации. Опитайте се да определите какво допринася за възникване на конфликтната ситуация и какво помага за неутрализиране на конфликтите. Запишете какво работи и какво не
След като сте описали както поведението на ученика, така и своето, е време да съставите план за действие. Той може да включва стратегии за моделиране на вашите ответни реакции при ситуация на агресия, план за поощрение на доброто поведение или заучаване на ново поведение, което ще замени неефективните начини, по които вашият ученик се справя с емоциите си. Може би ще е от полза ако организирате извънкласна среща с ученика, на която по възможност да присъстват и неговите родители. Бъдете ясни и конкретни, за да може ученикът да разбере кое поведение е приемливо и кое не е. Разкажете му, че ще опитате да му покажете нов начин, по който да реагира и да преодолява моментите на раздразнителност и гняв. Много полезно е да помолите ученика да наблюдава реакциите си, като му посочите с какво може да промени поведението си в подобни ситуации.
Придържайте се към плана си и от време на време го преглеждайте, за да нанесете корекции, ако е необходимо. Имайте предвид, че на вашия ученик ще му е необходим доста дълъг период от време, докато научи новите начини за реакция и още толкова, за да се научи да ги прилага. Докато трае този процес, не си позволявайте да се завръщате към старите си подходи или да реагирате гневно.
Дайте на ученика възможност да разбере, че вас наистина ви е грижа и веднъж дневно се опитайте приятелски да разговаряте с него или да му обърнете малко повече внимание. Позволете му да говори за чувствата си и го поощрете по някакъв начин, като например му възложите специална отговорност за нещо. Това ще е още един знак за него, че не толерирате агресивното му поведение, но цените неговата индивидуалност и способности.
Важно е детето да разбере, че е съвсем нормално понякога да е раздразнително или ядосано и има приемливи начини, по които да изрази тези свои емоции.
Какви могат да бъдат стратегиите за ефективна промяна на враждебно-агресивното поведение?
Поощряването на доброто поведение е много важно за укрепване на ниското самочувствие на детето и начина, по който то се възприема. В същото време даването на личен пример чрез вашето собствено поведение ще помогне на ученика да научи нови за него стратегии да се държи добре. Ако организирате групови задачи за учениците си, ще му дадете възможност да научи ново поведение от останалите деца в групата. Самонаблюдението и обръщането на внимание на ученика, че е на границата към ескалация, ще го накарат да поема повече отговорност за поведението си.
Как да избегнете конфликтите, а когато са неизбежни, как да излизате от тях?
Вече знаем, че съставянето на план цели да се избегнат ситуациите на ескалация на напрежението и попадането в конфликтни ситуации. Този план сам по себе си няма да доведе до промяна в поведението на ученика. Тази промяна би се случила, ако направите анализа, ако търпеливо привеждате плана в действие без да се връщате към старото си поведение и използвате стратегиите за ефективна промяна, описани по-горе.
Първо, трябва да устоявате на всякакви опити за емоционална манипулация. Кажете си “Аз знам какво прави това дете и защо. Това не е атака лично срещу мен и ще се опитам да запазя самообладание, докато му помагам.”
Когато забележите, че ученикът започва да става враждебен, си напомнете, че това е вследствие на неговата фрустрация. В този момент, той се нуждае от подкрепа. Помогнете му да разпознае емоциите си и ако е нужно, му помогнете да се справи с тях ефективно, по нов за него начин. Може да му дадете възможност да се оттегли в “тихия кът” на вашата класна стая, когато почувства, че не може да се справи с тях.
Ако цикълът не може да бъде прекратен на етапа на фрустрацията, то ще трябва да се справите със следващата фаза: защитните реакции. На този етап ще трябва да очертаете границите. Ако например ученикът е бил вербално агресивен към друго дете в класа, може да поставите границите под формата на избор от типа “Нели, ще трябва или тихо да завършиш решаването на теста, или да се облегнеш на чина си, докато се успокоиш и можеш спокойно да разговаряш с нас”. Така очертавате границите и оставяте на детето да реши, като в същото време сте прекъснали цикъла към попадане в конфликтна ситуация и сте запазили спокойствие.
Ако в този момент ученикът настоява и стане по-агресивен, като например насочи агресията си срещу вас, ще е нужно да поемете контрол над ситуацията. Кажете “Нели, ела да поговорим в коридора”. Не ѝ давайте възможност да спори с вас или да ескалира конфликта. Когато вече сте сами, можете да ѝ кажете “Можеш да се върнеш и да пазиш тишина в клас или да останеш тук в коридора, докато се успокоиш. Аз трябва да се върна, но ще поговорим тук или в класната стая, когато ми покажеш, че вече си спокойна и аз мога да ти обърна внимание”.
Когато ученикът се успокои, отделете време, за да обсъдите случилото се и какво може да направите заедно, за да не се повтаря.
По какво ще разберете, че ситуацията се променя?
Добре е да имате обратна връзка от другите учители, когато се опитате да направите преценка дали всичките ви действия и усилия са дали резултат. Възможно е например да има подобрение във вашите часове, но при другите ви колеги нещата да не стоят по този начин. Много често враждебно-агресивните ученици са убедени, че каквото и да правят, нещата ще се издънят и понякога се самосаботират, като предизвикват авторитетните фигури в училището. Ако установите, че това е така, може отново да направите една среща с ученика, като започнете разговора с целия напредък в неговото поведение, който сте забелязали до сега. Уверете го, че може да постигне пълен успех, но ще бъде много трудно ако продължава да се държи презрително и предизвикателно с другите учители или дадени съученици. Запазете спокойствие и покажете, че ви е грижа и искате да успее. Накрая покажете, че зависи само от него дали ще предприеме тази последна крачка. Не очаквайте това решение да бъде взето тук и сега. Може да отнеме време, затова бъдете все така спокойни и подкрепящи в ролята на приятелска авторитетна фигура.
Не всеки ученик ще предприеме тази последна крачка и това е нещо, което само той може да реши. Продължете усилията си, както досега и не винете себе си, ако той не направи тази последна крачка. Спомнете си, че има още много области в неговия живот (семейство, приятели), които също оказват огромно влияние и върху които вие нямате никакъв контрол.
Има едно нещо, което може да продължите да правите за този ученик, независимо от развоя на събитията и то е да продължите да работите за подобряване на неговото самочувствие. Това може да му помогне да разбере, че някои от авторитетните фигури, които ще среща в живота си, ще му помагат и ще оценяват неговата индивидуалност. Поощрението на доброто поведение чрез възлагане на специални отговорности или задачи в клас, саморефлексията и наблюдението са най-добрите начини за възстановяване на самочувствието на ученика.
Вместо заключение – няколко неща, за които трябва да знаете
Възможно е докато се опитвате да помогнете на свой ученик да преодолее агресивните си изблици, от време на време той да се връща към конфликтните ситуации. Например по време на часа Иван хвърля учебника си на пода. Когато го помолите да се успокои и да вдигне учебника си, той може да ви отвърне много ядосано, но в същото време да прибере учебника си и да изпълни вашата молба. В този случай по-добре не продължавайте разговора и приемете, че въпреки вербалната агресия, той все пак полага усилия и не би искал да се стига до конфликт както преди.
Също така в никакъв случай не наказвайте в ъгъла ученик, който е загубил контрол. Вместо това му дайте по-голямо лично пространство или го придружете до кабинета на педагогическия съветник или училищния психолог, където ще има възможност да поговори за чувствата и емоциите си. Ако във вашето училище няма съветник или психолог, а в класната ви стая няма обособен тих кът за успокоение, можете да импровизирате, като изнесете стол в коридора и не затваряте вратата на класната стая. По-добре е да пропусне вашия час, отколкото да прибегне до физическа агресия.
И последно – не се карайте с учениците. Давайте им избор и шанс да обсъдите случващото се по-късно, но не влизайте в спор с тях. Обсъждането и спорът са две различни неща. Обсъждането ще даде възможност за сътрудничество между вас, а обвиненията ще доведат до защитна реакция.
Адаптирана статия от medium.com
