Урок 1: Как да говорим за СЕУ с учениците? – момент за размисъл
КАК ДА ОБСЪЖДАМЕ СЕУ С УЧЕНИЦИТЕ?
Тук идва на помощ „РАЗКАЗЪТ“. Чрез използването му се подобрява диалогът с учениците и разбирането на СЕУ. Някои техники, на които можете да разчитате са:
- Подбиране на герои като модели за подражание
- Споделяне на въображаеми или реални случаи от вашия личен опит или този на ваши познати
Чрез въвеждането на разказа ние можем да мотивираме изучаването и разбирането на социално-емоционалните умения, защото използваме близък до учениците, разговорен език.
Изключително ми допада практиката на СЕУ, свързана с емпатията. Това, да даваш като пример историите на различни герои или своите лични, е много полезно за учениците. Така те се поставят в ситуация на емпатия от една страна, но от друга стигат до осъзнатост, какво е умението, което им липсва, за да достигнат целта. Трудно е да притежаваш “емпатично сърце”, но може да се възпита до известна степен у учениците.
Ако трябва да отговоря на въпроса, какво умение ми е необходимо за постигане на целта, бих казала: увереност.
Със сигурност ще поработя върху това да повиша увереността си.
Не мога да кажа със сигурност дали всеки притежава “емпатично сърце”. За някои хора емпатията идва като естествено поведение, а за други е въпрос на опитност и научаване на умение.
Подкрепям мнението ти. Според мен един от минусите на съвременното образование е липсата на свързаност с реалния живот.
Поредния интересен, увлекателен урок. Звучи като приказка. А няколко пъти употребеното обръщение “Учителю” беше повече от трогателно. Благодаря Ви от сърце!
Благодарим Ви и ние! “Учител” си е призвание и титла, която гордо и с мъдрост трябва да се носи.
Поредния интересен, увлекателен урок. Звучи като приказка. А няколко пъти употребеното обръщение “Учителю” беше повече от трогателно. Благодаря Ви от сърце!
Чудесен пример за емпатия! Много работещ е при учениците в начален етап.
Големите ученици, в юношеска възраст също копнеят за автентично споделяне и обсъждане на истории, които да провокират у тях съпреживяване, емпатия.
Точно от това имам нужда в работата си с учениците от начален етап. Благодаря Ви от сърце!
Такива истории могат да бъдат използвани като основа за дискусии и упражнения, които ще поощрят развиването на емпатия при учениците.
Социално-емоционално грамотните ученици са бъдещи социално-емоционално грамотни възрастни и граждани.
Емпатия, и лично отношение към всеки. Личният пример е на първо място.
Да, така е! Децата точно така учат.
Така е.
Емпатия, разбиране и уважение между личността на учител и ученици…
Личните преживявания ВИНАГИ силно увличат и въздействат на учениците. Те сами си правят изводи за себе си. А разказът е идеален пример за емпатия и съпричастност един към друг.
Напълно съм съгласна с написаното от вас.
Споделянето на лични преживяване е силно емоционално заредено и освен това скъсява дистанцията между учители и ученици. Интересен подход, но не бива да се прекалява с него.
Трудно да намериш герой, за пример едновременно на много ученици. Все някой нещо не харесва.
Универсалността не е подходяща.
Може би трябва да се диференцира.
С пример и истории е много по – интересно и лесно за учениците да осъзнаят някои свои емоции и потребности.
Споделянето на лични преживявания засилва връзката учител-ученик.
Зойче, благодо- даря. Когато знаеш, че не си сам е доста по- различно. Историите са задължителни в работата ми като кариерен консултант / в клубната си дейност каня задължително и специалисти в различни области/, в часовете упражненията преминават през примери свързани с живота. Готова съм за приключението.
Ще се присъединя и аз!
Най-добрият начин е практическата връзка, примеритр от реалния живот, които учителят може да приложи.
Активното слушане – умение, върху което работя систематично и постоянно от година с професионален коуч.
Ще се присъединя и аз!
Активното слушане.
Социално-емоционалните умения (СЕУ) са важни за развитието и успеха на учениците във всички области на живота. Те включват способността за разпознаване, разбиране и управление на собствените емоции, както и за установяване и поддържане на положителни взаимоотношения с други хора. Ето някои основни социално-емоционални умения за ученици
Разказването на истории е отличен начин за развитие на социалните умения. Чрез разкази хората могат да споделят опит, да изразят емоции и да научат другите за своите ценности и култура. Добрата комуникация и умението да разказваме ясно и интересно подобряват взаимоотношенията и помагат за създаването на доверие и разбиране между хората.
Разказът е форма на комуникация, при която човек споделя история, случка или опит с други хора. Той може да бъде устен или писмен и служи за предаване на информация, емоции, уроки или впечатления. Разказите помагат за развиване на въображението, езиковите умения и способността за изразяване
трудно е да бъдем емпатиини
*Трудно да намериш герой, за пример едновременно на много ученици. Все някой нещо не харесва.
Универсалността не е подходяща.
Може би трябва да се диференцира.
През ноември с ученичка от 10 клас участвахме в Национален конкурс по биология на тема: “Да спасим живота на планетата” и трябваше да измислим и съставим комикс до 6 рисунки. Ученичката направи 4 рисунки…бяхме се спряли за кошчета за боклук. И всяко кошче беше герой в нашия комикс. Пластмасата, хартията и стъклото. Всяко кошче си имаше своето име. И кратък диалог, който доведе до една цел…Да спасим планетата от тези отпадъци. Ние сме доволни от съставенето и получения резултат. Нищо, че не се класирахме ноти на 1, 2 или трето място. Но поне бяхме герои в нашия си път и преживяване, време… и т.н. Преживяхме и съставихме интересен, забавен, цветен и поучителен комикс.
Разказът дава възножност за емпатия и съпричастност, може да бъде основа за дискусия.