От малки ни учат, че книгите са прозорец към света и те разширяват кръгозора. Това, което може да се добави е, че и науката допринася за опознаването на това чудно място, което наричаме наш дом – тази “бледа синя точица”, както я нарича Карл Сейгън в едноименната книга. Всичко това звучи чудесно, но живеем в свят на дигитализация и всяко парче информация може да бъде открито само с няколко докосвания на мобилния телефон, който се намира в джоба на всеки тийнейджър. Времето, в което може да бъде задържано вниманието почти на всеки човек е намаляло до кратките 2-3 секунди и предизвикателството към всички, искащи да грабнат точно тези мигове, се превръща в борба.
В този ред на мисли и образованието през последните години претърпява драстична промяна, с която обучението да бъде интересно, ангажиращо и показано на интерактивни учебни дъски. По този начин се активират повече сетива, за да може възприетият материал да бъде разбран и запомнен именно чрез тях.
Как може да се направи така, че географията да бъде показана в светлина, в която ще се преобрази в любима наука за учениците? В отговор на този въпрос все повече учители изоставят учебниците, стандартните учебни материали и преминават в създаването на презентации, видеа, проекти и нови модели, тъй като утвърдените методи не отговарят на темповете на развитие на дигитални технологии, възприятията и очакванията на учениците.
Прегледайте този списък от 10 причини, които могат да променят представите за една от най-древните науки и да събудят любопитството на децата.
1. Земята е… плоска? Как да проверим това с лесен експеримент!
Въпреки всичката налична информация и лесния достъп до нея, все още има големи маси от хора и общества, които смятат, че Земята е плоска. Доказателствата за това, че Земята е кръгла са навсякъде около нас – достатъчно е да видим полумесеца на Луната в ясна нощ, за да видим сянката на Земята по повърхността ѝ.
Как стои въпросът с правотата на тези, които се борят за плоската Земя? Ето един лесен експеримент, в който дори те се провалят и на практика доказват съвсем лесно, че Земята е кръгла. Накратко, ако земята е плоска, светлината на фенерче, прокарана през два отвора ще се вижда на края на втория отвор от зрител, като твърдението е, че всичко е поставено на една плоска равнина. В реалността обаче, при извивка на равнината, човекът, държащ фенерчето ще стои по-ниско от височината на отворите, а зрителят също ще е на по-ниско от светлината, излизаща от тях. Изгледайте това видео заедно с учениците и ги насърчете да споделят какво мислят. Какви други доказателства могат да намерят за това, че Земята е кълбовидна?
2. Земната кора не е закотвена на едно място, а се движи като сал върху гъста кал!
В учебниците нагледно чрез илюстрации е показан строежът на Земята, но като че ли на самата земна кора и тектонските плочи не се отделя особено внимание. Учениците трудно възприемат в мащаб този така тънък слой на фона на цялата Земя. Един обикновен поглед към глобуса с изглед към Атлантическия океан, бързо ще отвори представата им за това, че изпъкналата част в източната част на Южна Америка много точно съответства на западното крайбрежие на Африка. Те са били едно цяло преди около 300 милиона години под името на праконтинента Пангея. Континенталният дрифт започва преди около 190-170 милиона години, в ранния Юрски период. Тогава се образуват Лавразия и Гондвана, а в Креда континентите започват да се отдалечават, за да заемат сегашните си места в наши дни. Накарайте учениците си да помислят накъде ще се придвижат континентите в следващите няколко милиона години. Нека подкрепят предположенията си с аргументи и макети.
Изображение – iStock
3. Какво е живяло на Земята преди динозаврите?
Малко известен факт е, че преди ерата на динозаврите е имало друго голямо масово измиране на видовете, т.е. имало живот и преди тях. Добре дошли в ранен Перм, преди 290 милиона години. Типични представители за тази отдавна минала епоха са синапсидите в лицето на едафозавъра и диметродона. За да събудите любопитството на учениците, направете малък конкурс за рисунка на тема “Какво е живяло преди динозаврите”, а след това всеки ученик да разкаже кратка история за живота на своето влечуго и да му даде име. Ето няколко насоки, които след това ще помогнат за опознаването на тази минала епоха и нейните обитатели: дъждовници, големи колкото кучета са живели по бреговете на плитки езерца, горгонопси, големи колкото мечки се хранели с по-дребни видове като парейазаври и дицинодонти.
Покажете на учениците още един интересен мотив и възможна работна перспектива като палеонтолог с това интервю, в което Владимир Николов, палео илюстратор и докторант към БАН, разказва за това как динозаврите се превръщат в мисия на живота му.
Илюстрация – Julius Csotonyi
4. Половин Северна Америка е кратер на супервулкан?!
Красивият парк Йелоустоун в щата Уайоминг всъщност е разположен върху супервулкан с калдера с площ 40 на 85 км. Формирането на този супервулкан се е случило преди около 640 хиляди години при изригването на Лава Крийк на същото място. В йелоустоунския парк има стотици гейзери, които изригват гореща вода, а някои от водоемите там са с толкова висока температура, че бактериите не оцеляват. Под повърхността има магма, която се надига с известна височина и геолозите следят всяка промяна в сеизмичната активност.
Подгответе кратки проекти с учениците, в които да опишат всички активни вулкани на Земята в презентация от няколко слайда, като добавят имената, местоположението, силата и последиците от най-опустошителните изригвания, каква е формата на вулкана и вида на изригването. Учениците могат да съпоставят размерите на супервулканите с тези на обикновените вулкани и накратко да разкажат какви биха били последиците за климата, населението и икономиката ако изригне дори само един супервулкан.
Изображение – Science World
5. Ако искате да учите история, учете география!
Ерата на географските открития и падането на американските култури под натиска на европейските завоеватели са следствие на неуморния откривателски дух на цивилизацията на Стария континент. Откриването на Индия по море е била много желана цел на корабоплаването и търговските връзки с изтока. Ако се замислим, на английски коренното население на Америка се е наричало American Indians (сега са по-известни само като “коренното население” на Америка или indigenous people), а индийците също са Indians и тогава, и сега. Изследвайте заедно с учениците защо се получава това объркване, както и защо в днешно време индианците предпочитат да се наричат по друг начин.
6. Как влияе географията на различните култури?
Най-древните цивилизации възникват около долините на плодородните реки. Примери за това са Тигър и Ефрат в Близкия Изток. Вавилон също е велик град-държава близо до Ефрат. В Мезоамерика индианските племена основават и градовете си около плодородни земи. Целият успех и възход на всяка цивилизация зависи от географското ѝ положение. Затова съвременна Европа е толкова гъсто населена в сравнение с по-голямата част на Африка, където има необитаеми пустини и савани. Благоприятният климат е една от най-важните предпоставки за добър живот, както на хора, така и на растения и животни.
В днешно време има и изключения. Дубай и Нидерландия са два примера, в които човек “краде” от природата в своя полза. Холандците пресушават полета под морското равнище, за да живеят там, като градят диги против наводнения и инсталират редица ветрогенератори, които да движат въздуха и да генерират електроенергия. В Дубай строят острови в морето в най-различни форми, върху които се издигат луксозни хотели, с които поддържат доброто ниво на икономиката си. Нека учениците ви открият и други такива примери – мегаполисите в пустинята в САЩ са не по-малко впечатляващи. Кои от тези примери са устойчиви и кои разчитат само на бързоизчерпаеми ресурси?
Изображение – Research Gate
7. Пингвините живеят на Южния полюс и на… екватора?
Чарлз Дарвин е създал теорията за еволюцията, след като посетил Галапагоските острови, близо до екватора, на почти 1000 км западно от Еквадор, Южна Америка. Там той наблюдавал човките на малките птички чинки, наречени по-късно на него – Дарвинови чинки. Именно на Галапагоските острови живее галапагоският пингвин – сравнително по-малък от братовчеда си на Южния полюс. Въпреки че пингвините са пригодени за антарктически студ, специфичният климат на тези острови е създал местообитание, подходящо за тези нелетящи птици.
Задайте допълните задача на учениците, в която да открият по какво си приличат и по какво се различават пингвините от Южния полюс и тези на екватора. В кратка презентация могат да направят сравнителен анализ по следните опорни точки;
- местообитание;
- хранителен режим;
- размер на птиците;
- с какви други животни съжителстват и др.
Допълнителна информация могат да потърсят във филма “Походът на императорите” или да ги разведрите с изпълнение на Жан Мишел Жар от 89-та, в което също може да се видят императорски пингвини. И за десерт един забавен въпрос – Защо белите мечки не могат да изядат пингвините?
Изображение – Golondrina Yacht
8. Аралско море всъщност е почти изчезнало езеро?
Аралско море, безотточното езеро на границата между Узбекистан и Казахстан, започва да пресъхва през 60-те години на 20-ти век, след като част от основните притоци на реките Амударя и Сърдаря са отклонени за производството на памук по време на СССР. До 2000 г. езерото все още не променя значително размерите си, но след 2009 спада до 7 хил. кв. км., а през 40-те години водосборният басейн е бил близо 160 хил.кв.км. На мястото на голямото езеро се образува пустиня с висока соленост, наречена Аралкум. През 2005 г. Казахстан построява Кокаралската стена, с която се отделя голямото море и така водите на р. Сърдаря се вливат в малкото море и солеността на водата спада.
Дискутирайте заедно с учениците за други такива несъответствия – можете да подскажете с Мъртво море, Стара планина, която всъщност е младонагъната и е част от Алпо-Хималайската планинска верига.
Източник – money.bg
9. Австралия е по-голяма от Гренландия с 5 млн кв. км., но на картите изглежда обратното?
Нашата планета не е идеално кълбо и това създава редица трудности в изобразяването на земната повърхност на картите. Меркаторовата проекция, появила се на картите през 16-ти век за целите на мореплаването, представлява стандартна картографска проекция с прави ъгли на паралелите и меридианите. Предизвикателството при тази проекция е, че обектите на север от екватора се изкривяват в мащаб и са много по-големи от реалните си размери. Затова Гренландия изглежда по-голяма в пъти от Австралия, а това на практика не е така. Има различни видове проекции за целта на географските карти, но при всяка от тях, с изключение на глобуса, се получава изкривяване или в градусната мрежа или в континенталната част.
Отделете 15 мин. от учебния час и покажете тази платформа на учениците, в която можете да премествате една държава върху друга и така да видите заедно реалните размери на редица страни от различни континенти. Сравнете резултатите от платформата с изображения на карта на целия свят.
Източник – Wikipedia
10. Бащата на географията е Ератостен, създал паралели и меридиани преди 2300 години в Александрийската библиотека в Египет.
Ератостен е правил изчисления в изчезналата Александрийска библиотека преди повече от 2000 години и най-интересното е, че изчисленията му са изключително точни с разлика до 1% със съвременните изчисления. Ератостен е и първият, който използва думата “география”, което буквално от гръцки означава земеописание.
Кои са вашите любими географски факти? Предизвикайте учениците с още любопитна информация и създайте проекти по всяка тема.
Източници:
- Why Is Geography Important? There’s More Than You Think https://www.uopeople.edu/blog/why-is-geography-important/
- The true size of https://thetruesize.com/#?borders=1~!MTU3MDIxODg.NDY0NjIzNg*MzM1MTE2ODk(Mzk4MDQzOQ~!CONTIGUOUS_US*MTAwMjQwNzU.MjUwMjM1MTc(MTc1)MA~!IN*NTI2NDA1MQ.Nzg2MzQyMQ)MQ~!CN*OTkyMTY5Nw.NzMxNDcwNQ(MjI1)Mg
- History of Geography – Eratosthenes https://en.wikipedia.org/wiki/Eratosthenes
- Flat-Earther Accidentally Proves Earth Is Round In Viral Clip – https://www.indiatimes.com/technology/science-and-future/flat-earther-accidentally-proves-earth-viral-clip-561193.html
- Всичко за земната кора и защо тя е толкова важна – https://www.greelane.com/bg/%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0/%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%ba%d0%b0/all-about-the-earths-crust-1441114/
- Pangaea: Facts about an ancient supercontinent – https://www.livescience.com/38218-facts-about-pangaea.html
- Before the dinosaurs – https://cosmosmagazine.com/history/palaeontology/before-the-dinosaurs/
- Стийв Брусати, Възход и падение на динозаврите, Сиела, 2019.
