Когнитивните стратегии се състоят от една или повече взаимообвързани, потенциално съзнателни и контролируеми дейности за изпълнението на определена учебна задача и/или за постигане на познавателни цели (например разбиране, запомняне). Прилагането на подходящи когнитивни (познавателни) стратегии е ключов елемент от саморегулацията на ученето. Когато говорим за когнитивни стратегии, имаме предвид стратегии за търсене, декодиране и запаметяване на информация; за управление и организиране на информацията; за осмисляне, разбиране, трансформиране и обобщаване на информация; за правене на изводи и др. Тези стратегии позволяват на учениците да възприемат, организират и обработят информацията по подходящ начин; да запомнят, разберат и осмислят изучавания материал; да изведат заключения и да постигнат задълбочено разбиране на учебно съдържание. Когнитивните аспекти на ученето се отнасят до процесите на мислене и разсъждаване, които учениците използват, за да решат дадена задача – от запаметяване на факти или информация до по-сложните процеси като разбиране, приложение, анализ или оценка. Когнитивни стратегии, които се използват в процеса на учене могат да бъдат групирани в три основни групи:
- Стратегии за декодиране и запаметяване на информация
- Стратегии за търсене, управление и организиране на информация
- Стратегии за задълбочено разбиране
Различните когнитивни стратегии имат своето място в процеса на учене, като тяхната ефективност много често зависи от подготовката и нагласите на учениците. Очевидно е, че подходът на учениците към ученето е индивидуален, както и, че изборът на подходящите стратегии за учене има определящо влияние върху постиженията и напредъка им. Коя стратегия ще използват и доколко тя ще бъде ефективна зависи също и от учебната цел; от приложимостта на стратегията по отношение на конкретната учебна задача и контекст.
Как да интегрираме в часовете?
1. Целенасочено формирайте умения за ефективно прилагане на когнитивни стратегии като част от цялостния учебен процес.
Демонстрирайте използването на определени когнитивни стратегии и помогнете на учениците да си изберат тази, която най-добре отговаря на техните нужди. Например можете да им покажете:
- различни техники за водене на записки, подчертаване на текст, правене на конспект, кодиране на специфична информация чрез използването на различни цветове и т.н.;
- използване на мнемонични средства за запомняне на факти и детайли;
- стратегии за разбиране – напр. създаване на диаграми с причинно-следствени връзки, използване на визуализации, търсене на разяснения, задаване на въпроси, обобщаване и др. Следва да се има предвид, че не е достатъчно учениците да бъдат само обучавани как да използват ефективни стратегии за учене. Необходимо е да бъдат обучавани също как да определят кои стратегии са подходящи за изпълнението на конкретна учебна задача.
2. Създавайте условия за интерактивно прилагане на стратегии за задълбочено разбиране.
Взаимодействайте гъвкаво с учениците, като им помагате да се упражняват да избират и прилагат стратегии за разбиране, които изглеждат подходящи за изпълнението на конкретни учебни задачи. Например, можете да създавате ситуации, в които малки групи ученици правят интерпретативни и селективни обобщения на учебен материал, установяват междупредметни връзки, задават си въпроси един на друг, упражняват се да решават реални житейски проблеми с наличното знание и т.н.
3. Използвайте упражнения за свързване на новото знание с предишни знания.
Едни от най-ефективните методи за това са мозъчната атака и създаването на концептуални карти. Мозъчната атака може да се използва за:
- споделяне на фактическо или концептуално знание (напр. „Какви са основните
- факти, които знаете по този въпрос?“);
- създаване на процедурно знание (напр. „Ако трябва да направите изследване по този въпрос, откъде бихте започнали?“, „Какво ви идва наум, когато ви попитат за…?“) или на контекстуално знание (напр. “Кои методи бихте могли да използвате за изследване на този въпрос? “);
- правене на асоциации и предположения.
Създаването на концептуални карти може да се използва, за да се упражняват учениците да представят всичко, което знаят за конкретно понятие, тема, определена област или за цяла дисциплина.
4. Анализирайте задачите съвместно с учениците, за да определите най- подходящата организация на информацията и приложимото знание.
Различните задачи изискват различни видове знания и организация на информацията. Може да е полезно да възлагате на учениците да определят какъв вид организация на информацията/знанието ще улесни най-добре ученето и изпълнението на конкретна задача. Например можете да предоставите на учениците си схема или шаблон за организиране на знанията им по определена тема, като ги накарате да изброят и организират/подредят по определен начин релевантните теории, факти, хипотези, автори и т.н. или да направят диаграми с причинно-следствени връзки и т.н.
5. Изрично подчертавайте основните характеристики на дадена информация или тема.
Така ще помогнете на учениците да се усъвършенстват в идентифицирането на основните характеристики на изучаваните концепции/теми/проблеми и да се научат да организират знанията си по-добре.
6. Използвайте аналогии и примери, които са обвързани с ежедневието на учениците и околния свят.
Това ще помогне на учениците да се научат да използват аналогии за свързване на новото знание с предишни знания или да обвързват новото знание с приложимостта му в реалния живот. Учениците често показват склонност да се ангажират с по-сложни разсъждения, когато работят в познат контекст.
Как изглежда един час посветен на тези умения?
Цел на урока: Да научим как да учим по-добре, използвайки различни методи и стратегии.
-
Въведение (5 минути):
- Обясняване на темата на урока: “Как да учим по-добре и по-ефективно”.
- Използване на пример: “Ако трябва да запомним думи за спелуване, как можем да ги запомним по-лесно?”.
-
Демонстрация на основни стратегии (10 минути):
- Показване на техника за запаметяване чрез асоциации: “Ако трябва да запомним думата ‘котка’, можем да си представим котка, която спира на краката на буквата ‘К'”.
- Представяне на методи за управление на информацията, като например правене на списъци с ключови думи или използване на цветове за подчертаване на важна информация.
- Използване на примери за разбиране на учебен материал, като създаване на диаграми или причинно-следствени връзки. Например, можем да използваме диаграма, за да покажем какво става, когато слагаме растение на слънчева светлина.
-
Упражнения и практика (15 минути):
- Разделение на учениците в групи и даване на задачи за упражнение на стратегиите.
- Задаване на учебни ситуации, като например “Как ще си организирате информацията, ако трябва да направите презентация за живота на планетата Земя?”.
- Наблюдение и помощ от учителя при прилагането на стратегиите.
-
Обобщение и заключение (5 минути):
- Преговор на важните научени принципи и стратегии, използвайки примери от упражненията.
- Подчертаване на важността на практиката и последователното прилагане на учените стратегии.
- Даване на примери за приложение на стратегиите в различни ситуации, като например при изучаването на нови уроци или решаването на задачи.
Този план е създаден със съображение за по-яснота и разбираемост от страна на учениците, като използва конкретни примери и сценарии, които са близки до тяхното ежедневие и учебни интереси.
Тази статия е базирана на разработки в наръчника “Нагласи за развитие” с автор Асенка Христова, Институт за изследвания в образованието. Наръчникът е създаден по програма „Учим заедно” на фондация „Заедно в час” и реализиран с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, с цел преодоляване на образователните трудности, причинени от пандемията.
Изследвай и развивай своите умения и уменията на учениците с помощта на тази платформа за анализ на уменията за саморегулирано учене при ученици.
