Случвало ли ви се е да влезете ентусиазирани в класната стая със страхотен проект, който сте подготвили за учениците, а да срещнете насреща сведени погледи и липса на мотивация?
Въпреки че причините за демотивация при учениците може да са различни, често коренът на проблема се крие в липсата на вяра в собствените им способности. Учениците изпитват притеснения дали ще успеят да се справят със сложната задача, затова предпочитат да не участват в нея. Могат да прикрият неувереността си с привидна незаинтересованост, инертност и ниска мотивация. Това се случва особено често в тийнейджърска възраст.
За съжаление подобно поведение е силно демотивиращо и за самия учител. А когато отбягват предизвикателните задачи, децата често пропускат шанса да развият ценни нови качества и умения.
Как да им помогнем, така че да видим гора от ръце следващия път при въпроса “Кой иска да участва”? В тази статия ще намерите 3 изпитани практики, с които да помогнете на учениците да повярват в собствените си сили.
Какво представлява вярата в собствените сили?
Вярата в собствените сили е свързана с убеждението, че имаме необходимите умения да се справим с трудна задача. В психологическата литература това се нарича самоефикасност или самоефективност, т.е. ефикасни сме срещу предизвикателствата, с които сме се срещнали.
Самоефективността е силно обвързана с положителната самооценка и със самоувереността. Изгражда се на база на опита – колкото повече опит имаме в разрешаването на сложни проблеми, толкова повече ще вярваме, че и този път можем да се справим. Съответно – ако избягваме изправянето пред трудностите, се лишаваме от възможността да натрупаме опит и реални умения. Така се получава порочен кръг: притеснявайки се от предизвикателствата, ние ги избягваме, но това води до още по-голяма неувереност в способността ни да се справим.
Затова е важно да поставяме амбициозни (но постижими) цели пред учениците и да ги провокираме да правят нови и непознати неща. По този начин ние развиваме тяхната самоефективност. От своя страна това ще им помогне да бъдат успешни не само в училище, но и в живота извън него.
3 изпитани практики за развиване на вяра в собствените сили
Предлагаме ви 3 изпробвани практики, с които да развиете у вашите ученици вяра в собствените им сили и да повишите тяхната мотивация за участие в час.
1. Наблюдаване на връстник
Вярно е, че най-много се учим от собствения опит. Но няма да навреди, а даже и ще помогне, ако внимателно наблюдаваме и другите, докато трупаме собствен опит. В психологическата литература този процес на наблюдение и учене от другите се нарича “социално моделиране” или “социално учене”.
Ето как може да изглежда социалното учене в час: намерете видео, на което дете на възрастта на вашите ученици се справя добре с дадена задача. Задачата може да е всякаква – от поправяне на мотор до решаване на уравнения. Ще бъде още по-въздействащо, ако потърсите подходящо видео в социалните мрежи, в които учениците ви са активни (например Youtube или Tik Tok). Изгледайте видеото и обсъдете с децата:
- Какво помага на момчето/момичето от видеото да се справи добре?
- Как е достигнало до това ниво на умения според тях (упражнявало ли се е, чело е литература или е гледало обучителни видеа)? Тук учениците могат да правят всякакви предположения.
- Кои от изброените в дискусията умения притежават вашите ученици и как им помагат те?
- Кои от обсъжданите умения биха искали да развият и как биха го направили?
Безплатен бюлетин с ресурси
Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи
2. Краткосрочна, но амбициозна цел
В детска и тийнейджърска възраст дългосрочните цели могат да бъдат много обезсърчаващи. Затова, ако искате да повишите вярата в собствените им сили, насърчете вашите ученици да си поставят краткосрочна, но амбициозна цел. Тя може да е свързана:
- С усвояването на конкретно предметно знание – например да се научат да създават добре формулирана теза в час по литература;
- С изкарването на определена оценка – например 6 на следващото контролно по география;
- С развиването на дадено умение – например да изнесат кратка 3-минутна презентация пред класа, въпреки притеснението си.
Не забравяйте да похвалите учениците за положените усилия. Дори и да не успеят на изпълнят напълно целта си, обърнете им внимание на постигнатия напредък и поговорете за следващите стъпки, които трябва да изминат.
3. Празнуване на успехите
Често и ние-възрастните, и децата (особено тийнейджърите) се фокусираме повече върху неуспехите си и пропускаме да забележим нещата, с които се справяме добре. Затова е важно целенасочено и умишлено да отделяме време, за да се потупваме по рамото за добрите постижения.
Още по-хубаво би било да празнувате успехите на учениците като един отбор. За целта определете ден в месеца, в който да посветите време на успехите на всеки един от класа. Може да направите табло, на което всеки да запишете най-големите успехи за месеца (включително и на учителя), а след това да празнувате с игри, закачки и почерпка.
Подобна дейност има и допълнителен бонус -това ще помогне много за изграждането на позитивна атмосфера в класа. Децата ще се чувстват добре заедно, а конфликтите, подигравките и притеснението ще намалеят. Опитният учител знае, че именно такава атмосфера е нужна, за да напредва всяко дете!
Финални думи
Макар и вярата в собствените сили да не е включена в нито една учебна програма, знаем, че без нея учениците трудно ще усвояват учебния материал. Затова си струва да инвестираме време и усилия в изграждането на чувство за самоефективност.
Практиките, които подбрахме в тази статия не са особено времеемки, не изискват финансов ресурс и се надяваме да не ви изтощят, а по-скоро да ви заредят емоционално. Затова не се колебайте да ги изпробвате в собствената класна стая… И не забравяйте да споделите резултатите!
Използвана литература:
- Transforming Education Org. (2015) Resources and Sample Strategies for Social Emotional Learning and School Culture and Climate.
- Bandura, A. (1997). Self‐efficacy: The exercise of control. New York: Freeman;
- Zimmerman, B. J. (2000). Self‐efficacy: An essential motive to learn. Contemporary educational psychology, 25(1), 82‐91.
