fbpx
За родители

Според психотерапевт ментално устойчивите деца винаги правят тези 7 неща – И как родителите да ги развият

Психотерапевт - деца - родители

Психотерапевтът Ейми Морин споделя, че един от най-често задаваните й въпроси от родители е на какво да научат децата си, за да бъдат те в добро психическо здраве. Разбира се, отговорът не е еднозначен, но нещо, което наистина ще помогне на децата да се превърнат в най-добрата версия на себе си и да се справят с най-трудните предизвикателства в живота, е менталната устойчивост.

Менталната устойчивост обхваща три неща: 

  • начина, по който мислим; 
  • начина, по който се чувстваме; 
  • начина, по който действаме. 

Да мислим и мечтаем в мащабен план, да се чувстваме добре в собствената си кожа и да действаме смело и с размах са нещата, които ни помагат да развием своята умствена сила. 

Звучи просто, но в същото време са необходими практика, търпение и постоянство, докато достигнем момента, в който нещата се случват естествено. Затова в настоящата статия ви представяме 7 съвета за това как да подкрепите децата си още днес, за да израснат умствено и психически силни възрастни хора.

1. Овластяване на себе си

Ако детето сподели, че се чувства зле, защото негово приятелче има по-висок резултат на теста в училище, това означава, че то е дало власт на някой друг върху собствените си емоции и вероятно неговите чувства и настроения често зависят от околните. В същото време децата, които овластяват сами себе, могат да се чувстват добре, дори когато някой друг има лош ден или се опитва да ги ядоса.

Как да постигнете това с вашето дете? Една от възможностите е създаването на фрази: изработете с детето си изрази, с които да се окуражава само. Използвайте думи, които показват, че независимо от околните, то е отговорно за това как мисли, как се чувства и как се държи. Това ще му помогне да заглуши негативните гласове на съмнението и неувереността си, че му липсва потенциал да успее.

Най-ефективните фрази са къси и лесни за запомняне, като например:

  • “Действай уверено.”
  • “Достатъчно добър съм.”
  • “Днес избирам да бъда щастлив.”
  • “Просто трябва да дам най-доброто от себе си.”

    2. Приспособяване към промените

Независимо дали става въпрос за преместване в ново училище или за невъзможността за общуване с приятели заради COVID-пандемията, промените са трудни за повечето деца. Не само, че им липсват неща, с които са свикнали, но децата истински се безпокоят, че новите неща, които им предстоят, ще направят живота им по-лош. Ментално устойчивите хора, напротив, разбират, че промяната ще им помогне да израснат и да се превърнат в още по-силни личности, въпреки че може да не се чувстват добре в началото.

Назоваването на емоциите е ключът, който помага на децата да се приспособяват по-лесно към промените. Дори самото наименоване на това, което изпитват, отслабва неговата сила.

За съжаление, повечето от нас не отделят достатъчно време, за да обмислят чувствата си, а влагат твърде много енергия в борбата с тях. Това се отнася не само за възрастните, но дори и с още по-голяма сила за децата. Ето защо за тях е важно да разговарят подробно за чувствата си, когато се сблъскват с голяма промяна. Понякога ще имат нужда от помощ, за да намерят правилните думи и да определят усещанията си – тъга, щастие, разочарование, нервност, нетърпение. Но колкото по-често назовават чувствата си, толкова по-умели ще стават в това. 

3. Умението да казваш “не”

От време на време всеки се притеснява да изкаже мнението си, да изрази чувствата си или да каже “не”. А децата често се боят да отказват на околните, защото не искат да се почувстват неловко или неприятно. Но в някои ситуации изборът да кажем “не” ни прави по-силни. Когато намерят куража да отказват по-често, децата ще открият, че това става все по-лесно с течение на времето. Така и стресът им от ангажирането с неща, които всъщност не искат да правят, ще намалее.

Как да ги подкрепите? Опитайте с теста “От какво ще се откажеш, ако кажеш “да”: когато детето е изправено пред затруднение дали да каже да или не, попитайте го от какво ще трябва да се лиши, ако приеме предложението. Например, ако каже “да” на покана за игра в къщата на приятел, това ще означава да се откаже от времето, прекарано с брат си или сестра си. Попитайте го: “Готов ли си да се откажеш от това?”. Ако детето реши, че предпочита да прекара времето си с брат си или сестра си, насърчете го да каже каже “не”. 

Помогнете му чрез предварително подготвена учтива фраза за отказ, например:

  • “Съжалявам, но няма да мога.” (не винаги трябва да предлагате причина);
  • “Благодаря ти, че ме покани, но имам други планове.”;
  • “Ще трябва да помисля и ще ти кажа допълнително.” (тази фраза е подходяща в случаите, когато детето все още не може да вземе решение.);
  • “Не ми се прави това днес, но оценявам, че ме питаш.”.

4. Всеки има право на собствените си грешки

Ако са забравили да си напишат домашното или случайно са счупили скъпа ваза, децата често се изкушават да не си признаят, защото не искат да се забъркват в неприятности. 

Но приемането на правото да допускаме грешки и да понесем отговорността си за тях ни помага да изградим характер. Децата, които са достатъчно смели да мислят по този начин, са психически подготвени да признаят грешките си и да си простят. Те умеят да се извиняват искрено и намират начини да не повтарят една и съща грешка отново.

Когато детето направи грешка, анализирайте я заедно и му напомнете, че то може само да промени средата си по начин, който ще му попречи да повтори същата грешка отново. Припомнете му, че грешките са възможности да се учим и да си извлечем поука

Можете да подкрепите детето, като му създадете среда за успех, която по естествен начин предполага допускането на по-малко грешки и повтарянето им. Например ако то е неорганизирано, вероятно му е трудно да помни всичките си задачи и има нужда от дневен списък на задълженията. Ако стаята е пълна с тонове лакомства, дори за възрастен би било трудно да устои на всичката тази захар – диетата ще има по-голям успех, ако вредната храна е прибрана на недостъпно място.

5. Празнуване и на чуждите успехи

Нормално е детето да изпитва ревност, когато негов приятел получи нова играчка, или когато противниковият отбор спечели пореден мач. Но негативните чувства всъщност нараняват самите нас, а не другите. 

Затова насърчавайте децата да поздравяват околните за всяка добре свършена работа – ментално устойчивите хора приемат чуждите успехи, но се фокусират върху това да дадат най-доброто от себе си, независимо как се справят всички останали.

За да подкрепите детето, използвайте стратегията “Бъди човекът, който искаш да бъдеш”: помогнете му да състави списък със силни черти, на които се възхищава у другите хора.

Може би детето иска да е уверено като сестра си или да бъде оптимист като учителя си? Насърчете го да се държи така, сякаш вече притежава тези черти. Това не означава да се преструва на някого, който не е, а просто да се постарае да извади най-доброто от себе си. Когато се чувстваме добре, е по-лесно да празнуваме и чуждите успехи!

6. Да не успееш … и опиташ отново

Провалът боли, а чувството е неприятно, разочароващо и фрустриращо. Но успешните хора постигат целите си, като се продължават по пътя си след всяко падане. Децата, които се справят добре в живота след училище, насочват вниманието си върху това, което се е объркало и намират начин да го оправят. Те притежават нагласа за развитие, която им помага да превърнат провалите в положителни преживявания.

Помнете провалите на успешните хора: експертите са установили, че децата всъщност се представят по-добре, когато научат, че много успешни истории започват с неуспех.

Следващия път, когато детето се почувства зле, защото смята, че се е провалило в нещо, разкажете му за хора, които са правили подобни грешки. В допълнение към много други велики дела, Томас Едисън е помогнал за разработването на електрическата крушката… но той също така е имал повече от 1000 изобретения, които не са проработили и са били неуспешни. Припомнянето на този факт ще даде увереност на детето, че една лоша оценка не означава, че се справя зле по дадения предмет.

7. Търпение и упорство

Когато постигането на дадена цел изисква повече време или труд, децата често си търсят оправдания, за да се откажат. Но ментално устойчивите хора биха продължили да работят упорито, дори когато нямат особено желание за това. Затова в крайна сметка те често успяват да постигнат целта си и откриват, че са по-силни и по-способни, отколкото първоначално са си мислели.

Може да помогнете на детето да прояви търпение и упорство, като напишете писмо: подканете го да се обърне с насърчаващи думи… към себе си.

Това може да бъде по-дълъг текст под формата на есе или съвсем кратка и проста бележка, която казва: “Знам, че нещата са трудни, но ти можеш да направиш това, защото и преди си постигнал предизвикателни цели. Сега ще го направиш отново.”

Всеки път, когато се изкушава да се откаже, подсетете детето за това писмо и го накарайте да го прочете. Това със сигурност ще го мотивира да продължи напред.

 

Надяваме се, че тези съвети и стратегии ще ви допаднат и ви предизвикваме да ги пробвате с децата си… защото ментално устойчивите деца се превръщат в ментално устойчиви възрастни хора!

А ако статията ви е харесала, прочетете още: Нагласа за развитие – ето къде е ключът към нея – Преподаваме.бг (prepodavame.bg)

 

_______________

Източник: A therapist says the most mentally strong kids always do these 7 things (cnbc.com)

 

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.