Моите ученици влизат с ентусиазъм в класната стая, със завършено домашно и готови да задават още въпроси. Не са го направили, защото искат шестица, а защото ще научат нещо. Да, ама не. Просто хубав сън.
Реалността е, че си проверяват оценките постоянно. И задават въпроси като:
- “Колко точки ще ми вземете за правописна грешка?”
- “Колко ще получа, ако съм отговорил само на първия въпрос?”
- “Как да си вдигна оценката?”
Учениците са обсебени от оценките. Но и учителите също! Замислете се колко често коментирате с тях оценките им по вашия и други предмети. Сигурно ги хвалите според шестиците и сгълчавате според двойките, вместо спрямо вложените усилия. С родителите споделяте оценките, но много рядко говорите за истински наученото. Това са две различни неща.
Задължени сме да поставяме оценки, но има и някои стратегии, с които можете да намалите значението им за сметка на това, което наистина е важно – знанието.
1. Променете фразите, които използвате (с учениците и родителите)
Преди, когато ученик не беше мотивиран да работи по някое задание, го заплашвах с “Трябва да го направиш, защото е за оценка”. Вече коментарите ми са окуражителни: “Личи си, че си научил думите от миналата седмица. Очаквам да видя как ще ги използваш в задачата днес.” Дали работи всеки път? Разбира се, че не. Но когато съм по-внимателен с думите, които използвам, така че да са фокусирани върху знанието, а не оценките, бавно променям културата на учене в класната ми стая.
Разговорите ми с родители също се промениха. Вместо типичните разговори за оценките досега или на последния тест, с родителите споделям нещата, които ученикът е научил и усвоил и зоните за подобрение. Ако все пак настояват, им казвам точките, които е изкарал (напр. 27/35, което иначе би било около 4.75), въпросите, на които е загубил точки, и препоръка какво да научи или преговори, за да се справи по-добре. Забележете – фокусът е върху наученото и възможностите за учене, а не върху оценката.
2. Отложете оценката
Проверявате контролната работа, пишете коментари, давате обратна връзка на въпросите, поставяте оценка. Ученикът прелиства, за да види оценката и прибира листовете в чантата. Дали някой ученик някога чете обратната връзка?
За да подобрите шансовете учениците да вникнат в грешките си, не слагайте оценка! Поправете изпитването като добавяте коментари и бележки за подобрение, но никъде не отнемайте точки и не пишете оценка накрая. Когато върнете изпитванията, помолете учениците да разгледат коментарите ви и да поправят работата си. Помогнете им с поправката, материала, който не са усвоили, и разяснете бележките при нужда. В началото учениците може да се подразнят, че не си знаят оценката, но постепенно ще започнат да се фокусират върху представянето си и как могат да станат още по-добри. Оценките им покажете след като е минал поне ден, препоръчително седмица.
3. Намалете залога
Проучванията показват, че е най-добре, ако на домашните работи и формиращото оценяване не се поставят оценки. Има учители, които следят изпълнението на домашната работа и водят отчет. Това не е непременно лошо, но не е ли по-добре да представите домашната работа като допълнителна възможност за упражнение? Практиката ми показва, че когато е задължителна много ученици претупват или преписват домашната работа, но пък ѝ отделят време, ако е пожелателна. Намалете стреса от домашната работа, за да увеличите ползата от нея.
Друг начин да намалите залога, а с него и количеството тревожност и сълзи на учениците, е като сте снизходителни към провала. Ако провеждате множество малки изпитвания, изключете от определянето на оценката най-слабия резултат на всеки ученик. Ако на срок имате 3-4 контролни, давайте възможност за поправки.
4. Давайте поправки
Поправките са пътят към устойчиво знание. Начинът, по който възприемаме нови знания и ги запомняме дълготрайно, не е съвместим с еднократни изпитвания върху материал, към който никога няма да се върнем обратно. Един вариант е да давате възможност на учениците за поправка на изпитването с най-слабо представяне за срока. Друг евъзможност за поправка на всички изпитвания по един път или дори неограничен брой пъти на срок. Спокойно! Учениците пак ще полагат усилия на първото изпитване – никой не иска да държи тест отново. Но поправките са ненадминат начин да се уверите, че учениците ще усвоят целия материал.
5. Позволете самооценяване
Оценките са външна мотивация (а не вътрешна), отнемат от радостта от ученето и увеличават стреса и притеснението, породени от възможен провал. Освен всичко това, оценките даже не са добър измерител за наученото от учениците! А и са обект на постоянна инфлация!
Можете да се противопоставите на повечето от тези негативни ефекти, като въведете самооценяването в практиката си. Споделете критериалната матрица с учениците. Обяснете им как да я използват и им дайте възможност сами да преценят колко добре са изпълнили всеки от критериите. Понякога оценката, които сами си поставят, ще бъде дори по-ниска от тази, която вие бихте им дали. Това е добро начало за продуктивен разговор върху работата им. Самооценяването овластява ученика и го прави еднолично отговорен за собственото си учене, а на всичкото отгоре развива няколко метакогнитивни умения!
В училището на мечтите ми оценки няма, учениците радостно изпълняват всички възложени задачи само заради удоволствието от ученето. Обратно в реалността, оценките, колкото и да са дефектни, определят позицията в класа и випуска. Все пак ние учителите имаме няколко хитри начина да направим оценяването споделен процес, а оценките по-точни и носещи по-малко стрес. Използвайте ги!
Статията е адаптирана от Edutopia.
