За да се развиваме и опознаваме света още от най-ранна детска възраст, се нуждаем не само от грижа и храна, но и от игра. Целият този процес продължава, докато натрупаме необходимия опит. През това време играта, която използваме, се видоизменя, според нуждите на възрастта и индивидуалните способности.

Според учените и психолозите без играта нашата еволюция не би била възможна. Играейки ние добиваме нови знания, което означава, че нашият мозък расте. Доколко сме “тренирали” нашият мозък се вижда при децата, когато достигнат училищна възраст. Колкото повече разнообразие от дейности са присъствали в процеса на растеж, толкова повече мозъчната дейност е по-готова да обработва и възприема знания. Имайте предвид, че дефицитът, породен от липса на игра и/или хроничен стрес при някои деца, може и трябва да се превъзмогне именно в училище с помощта на учителите. Децата, които не са имали възможността да изследват света с безгрижна игра поради независещи от тях обстоятелства също могат да се развиват.

Играта е дейност, при която децата показват способността си за въображение, анализиране и вземане на решения. От ранната детска възраст тя осигурява жизненоважна сензорна и физиологична стимулация на мозъка, както и възможността на детето да развива социалните си умения в общуването с връстниците си.

Как играта влияе положително върху мозъка?

Стимулира растежа на мозъчната кора (областта на мозъка отговорна за уменията за мислене);
Подобрява паметта и концентрацията;
Насърчава когнитивното развитие и растежа на мозъка;
Увеличава броя на невронните връзки;
Увеличава способността за учене и възприемане, способността за решаване на проблеми и др.

Изключително полезно е при учебните дейности, които се извършват на закрито, да се включва и среда за игра на открито. Ученето в естествена среда води до следните резултати:

стимулиране на всички етапи и аспекти от детското развитие;
осигуряване на многосензорно преживяване (използване на няколко сетива едновременно);
насърчаване на неформалната комуникация;
спомага децата да разберат реалностите на природните екосистеми;
предлага отлични възможности за междупредметни връзки.

Ето защо е необходими не само учителите, но и родителите да се стремят да включват поне една игра във времето, в което са заедно. Когато децата играят, те стават по-съсредоточени, по-ангажирани, по-мотивирани, което спомага за подсилване на позитивността в класната стая и хармонията у дома!