По време на пандемията от COVID-19 г-жа Стефанова и гимназистите от Професионална гимназия по селско стопанство “Никола Пушкаров” – гр. Попово намират начин как да “посетят”, макар и виртуално, български градове, които съхраняват бита, културата, местната кухня и прославят българската история. Специализираната подготовка позволява на учениците ѝ задълбочено не само да се впуснат в приключението, но и да създадат туристически пакет до най-малкия детайл. Проектът допринася за формирането и развитието на ключови умения като общуване на роден и чужд език, обработка на данни, дигитална компетентност, презентационни умения, екипна работа.
В следващите редове ви споделяме конкретните стъпки, които учителката им предприема, за да “попътешества” с деветокласниците си, възлагайки им един интересен проект.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
“Използвах виртуалната екскурзия в общообразователната и професионалната подготовка на гимназистите като иновативна технология за овладяване на българската възрожденска литература. Този метод като вариант на проектно базираното обучение дава възможност за интегрирано изучаване на литературата като предмет от задължителната подготовка и предметите екскурзоводство и анимация в туризма, информационни технологии в туризма и чужд език по професията като част от РПП (разширена професионална подготовка)”, разказва г-жа Стефанова. “Използвайки виртуалната екскурзия, успяхме да решим проблема с посещението на различни туристически обекти. Организирането на реална екскурзия отнема повече време, документи, а понякога не всички имат финансова възможност. Затова за поредна година организираме “пътешествие” и то не до един, а до няколко града”, допълва учителката.
Тук е важно да отбележим, че тези екскурзии имат комплексен характер – обединяват образователните и възпитателните методи. Основната цел е да се осъществи връзка между обучението и реалния живот.
Стъпка 1. Подготовка
Г-жа Стефанова, която преподава български език и литература, обсъжда своята идея с колегите си по професионална подготовка. Екипът обсъжда плана за действие и го одобрява – проектът “Виртуална екскурзия” е планиран за края на раздела “Българско възраждане”.
Стъпка 2. Представяне на проекта и разпределяне на задачите
“Как го направих аз – интегрирайки в часа по литература знанията и уменията на учениците, придобити в часовете по РПП. За да обобщя знанията, усвоени в раздел “Българско възраждане“, предложих на учениците работа по проект “Виртуална литературна екскурзия в…“. Важен фактор за мотивация при тях е възможността за получаване на добра оценка и поради това не се усъмних в желанието им за участие”, споделя г-жа Стефанова.
Целият клас се разделя на пет групи по четирима или петима души в екип. Разпределянето е на случаен принцип, за да се намали рискът от обособяване на “силни” и “слаби” екипи. За целта г-жа Стефанова използва 5 плода, с които да разпредели деветокласниците. Първият ученик в класа получава банан, вторият – киви, третият – ябълка, четвъртият – портокал, а петият – ягода. След това реда продължава с първия плод. Действието продължава до последния деветокласник.
Всеки екип избира свой лидер. Негова задача е да проследява вътрешните дейности, както и да следи времето, с което отборът му разполага. Лидерът е и този, който изтегля името на един от петте възрожденски града: Котел, Трявна, Елена, Банско или Габрово. “Групите трябваше да проведат виртуална екскурзия, обръщайки специално внимание на личности, места и събития, свързани с епохата на Възраждането”, обяснява г-жа Стефанова
Задачите, които учителката по български език и литература поставя на деветокласниците, включват:
- Подбиране и анализиране на информация за съответния град: географско положение, архитектура, занаяти, личности, традиционна кухня, емблеми за възраждането места;
- Самостоятелно вътрешно разпределение на задачите: всеки ученик в екипа избира с коя тема ще се заеме. Ученикът подготвя папка с обобщена информация;
- Подготовка на екскурзоводска беседа: екипът заедно обобщава информация в екскурзоводска беседа, която представя в предварително определения ден с помощта на презентация. Подготвената беседа трябва да бъде подготвена и на чужд език;
- Представяне на традиционно ястие от региона/града.
Стъпка 3. Самостоятелна работа
В рамките на месец деветокласниците работят в екип, проучвайки и адаптирайки за целите си най-атрактивната информация за разпределения им град. “Изборът на начина на представяне до голяма степен бе предопределен от придобитите до момента знания по ИКТ. Хубавото, което забелязах на този етап, беше взаимодействието не само вътре в групата, а и между отделните групи. Не конкуренция, а сътрудничество личеше при обсъждането на въпроси от типа: “Как да запиша и после да вградя аудиофайл?“, „ Каква програмка използвахте, за да раздвижите картината?“, забелязва г-жа Стефанова.
Освен изготвянето на беседа и презентация, с която да илюстрират продуктите си, екипите създават двуезични брошури, които да раздадат на съучениците и учителите си. Една от групите решава да създаде пъзел, с който да предизвика аудиторията.
По време на процеса учителите дават обратна връзка на всеки екип, а по време на презентирането – оценяват и проследяват за спазването на правилата.
Стъпка 4. Представяне на проекта
В рамките на един учебен час по български език и литература екипите представят крайните си продукти. Всеки екип има по 5-6 минути, за да представи възрожденския град, а представянето на традиционните ястия е последната дейност, на която всички се наслаждават.
“Виртуалната екскурзия бе проведена пред класа и жури – преподавателите по български език и литература, по екскурзоводство и анимация в туризма, информационни технологии в туризма, чужд език по професията, кулинарни техники и технологии и класния ръководител. Всяка група имаше говорител (в ролята на екскурзовод), а учениците от останалите групи влязоха в ролята на екскурзианти”, разказва г-жа Стефанова. Екскурзиантите могат да коментират, сравняват и дават обратна връзка на останалите екипи.
Стъпка 5. Оценяване
“Оценяването на работата на всеки от участниците бе направено по предварително обявени критерии: съдържание (достатъчност на информацията), работа с различни източници и тяхното посочване, качество на оформянето на материалите, представяне на готовия продукт.”, споделя г-жа Стефанова. Деветокласниците са запознати с критериите предварително. По време на самостоятелната им работа г-жа Стефанова си води бележки за напредъка им и за това доколко успяват да формулират ясно становищата си.
Втората част от от оценяването е свързано със самооценка. Всеки ученик попълва анкета, която дава актуална обратна връзка на учителите. “Въпросите са формулирани така, че от отговорите да се добие представа какви трудности са срещнали учениците, как са ги преодолели, кое е било най-интересното в цялостния процес на работа, какво още биха могли да направят (покажат), открили ли са някакви свои качества, които не са предполагали, че имат и т.н.”, уточнява г-жа Стефанова.
Като идея за следващ подобен проект г-жа Стефанова обмисля да направи анкетата под формата на таблица за попълване, която включва следните графи: За маршрута на екскурзията знаех предварително, че…; Новото, което научих е…; Срещнах трудности при…; Харесва ми / не ми харесва да работя в екип, защото…; Искам да знам още за …; Ученето по този начин ми помага, защото…; Ученето по този начин не ми харесва, защото…
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Професионалното образование дава добро поле за развитие на общообразователните предмети, пречупвайки ги през реални казуси и житейски ситуации. Интегрирането на учебно съдържание в ПБО е модел, който представя ученето като приключение, ученика като активен получател, а стила на учене – като неформален.
Тази добра практика подпомага формирането на културно-опознавателна реда и развива комуникативните и познавателните умения. Тя успява да формира естетически вкус и допринася за популяризирането на националното културно наследство на България. Представеният модел на работа при въвеждането на деветокласниците в света на възрожденската литература ги трансформира в активна страна в учебния процес. Формират се нов тип нагласи. Обучението се превръща в развиващ способностите процес на израстване, а пасивното отношение и инертното поведение отстъпват място на креативността и градивността.
Проектът “Виртуална екскурзия” повишава мотивацията на учениците, като дава известна свобода за избор на темпо, форма, съдържание. Учениците сами оформят и контролират екипната си работа, като обменят идеи, знания и умения. В процеса се забелязва и повишаване на степента на развитие на уменията за самостоятелна работа с различни видове източници. Учениците упражняват знанията си и придобиват редица умения като да работят с различни източници, да формулират собствено мнение, да контролират и оценяват постигнатия резултат. “А мисълта за това, че след виртуалната екскурзия ще последва и реална, само повиши мотивацията за работа”, споделя г-жа Стефанова.
Чрез анкетирането на учениците учителката стига до извода, че трудът си е заслужавал: “Измерването на удовлетвореността на учениците от прилагането на иновацията показва, че 64% от тях са удовлетворени от приложената иновация и постигнатите резултати, 28% са неутрални и не изказват мнение относно прилагането на технологията. 8% не са удовлетворени от прилагането на технологията и резултатите от нея”, допълва г-жа Стефанова.
Въпреки продължителността си и трудностите по пътя към постигането на крайната цел, добрата практика “Виртуална екскурзия” се утвърждава като предпочитан метод за обучение в часовете по литература. Това показват поредните години, в които тя се осъществява. “Паралелката, в която бе приложена добрата практика, обединява ученици, обучаващи се по професиите „Организатор на туристическа агентска дейност“ и „Готвач“. В класа има малък брой силни ученици, преобладават добрите, има и такива, които изпитват затруднения при усвояване на учебния материал. Екипната работа обедини учениците и им помогна да открият различни техни умения и таланти”, обобщава г-жа Стефанова. Тя насърчава всички учители да експериментират с добрата практика и в прогимназиален етап, адаптирайки я за часовете по география и икономика.
