Позитивна дисциплина – 5 принципа, които ще ви помогнат да я приложите в клас

Всички сме наясно, че ако учениците не внимават в час, говорят помежду си, влизат и излизат от класната стая по всяко време и всякакъв повод, трудно ще постигнат напредък. Причините за това поведение може да са различни – вероятно не виждат смисъл в преподавания материал, не се чувстват въвлечени в учебния процес, не знаят каквото точно се очаква от тях или пък са наясно, че каквото и да направят, нищо кой знае колко значимо няма да се случи.

Затова в тази статия ще се спрем на концепцията за позитивната дисциплина и какво включва тя. Ще разгледаме всичко през призмата на ежедневния училищен живот.

Какво е позитивна дисциплина?

Концепцията за позитивната дисциплина е създадена в начало на 80-те години от детския психолог д-р Джейн Нелсън. В основата на позитивната дисциплина стои уважението на детската личност. Именно това я различава от дисциплината, използваща наказания. При позитивната дисциплина не се предприемат действия, които по някакъв начин да накърняват личността на децата:

• Не се повишава тон;
• Не се използват наказания като стоене в ъгъла, отстраняване от час и т.н.
• Детето не се осмива и не се използват епитети, които целят да го обидят.

Кои са основните принципи на позитивната дисциплина?

Позитивната дисциплина почива на 5 основни принципа:

1. Категоричност, но с грижа

Позитивната дисциплина изисква от нас да бъдем твърди, но в същото врем изключително внимателни, за да не нараним детската личност.  За целта е важно да поставим ясни правила в класната стая. Те трябва да са известни на всички. След това е нужно да обсъдим последствията от спазването или нарушаването на тези правила. Можем да включим и учениците в даването на предложения. Много е важно негативните последствия да да са конструктивни, а да не са наказания.

Например този, който хвърля боклуци из класната стая, остава да я почисти след края на часовете. 

Последствията от нарушаването на правилата трябва да са предвидими, тоест децата да са информирани за тях. Важно е всички да знаят какво следва, когато някой нарочно или без да иска, е замърсил класнатата стая. Когато видим, че Георги прави боклук, не повишаваме тон, не го заплашваме, а спокойно му напомняме за последствието. Ключово е да отбележим, че това е неговият избор – ако продължи да замърсява, ще се наложи да почисти след часовете, а ако спре – няма да има нужда да остава, тоест какво ще се случи след часовете зависи изцяло от неговия избор.

Изключително важно е, каквото и да се случи, както и да ни убеждава Георги, че не е редно да остава след часове, той да понесе последствието от поведението си. В това се изразява твърдостта на позитивната дисциплина. В противен случай следващият път всички ще знаят, че какъвто и боклук да оставят в стаята, нищо няма да последва от това.

2. Принадлежност и значимост

Основен фокус на позитивната дисциплина е развиването на личностните качества и умения на учениците. Чувството на принадлежност и значимост са сред тях.

Принадлежността се изразява в това, че учениците се чувстват на мястото си в класната стая и училище и вярват, че техните мисли, желания и чувства са важни и значими за другите.

Ето защо позитивната дисциплина помага да се създаде силна училищна общност и общност в класа. За целта е нужно да се обръщаме към учениците, когато взимаме решения в класната стая и да уважаваме тяхното мнение. Важно е да насърчаваме взаимната подкрепа.

Например, ако Георги ще остава след часовете, за да почисти, можем да попитаме дали има ученици, които биха искали да му помогнат.

По този начин насърчаваме просоциалното поведение на децата, но и показваме, че макар и някой да е допуснал грешка (замърсил е класната стая), това не означава, че той не е важен и значим за останалите и не ни е грижа за него.

3. Фокус върху дългосрочния ефект

Позитивната дисциплина е насочена към дългосрочния ефект върху личността на учениците. Нейната основна цел не е тишината в класната стая, а развиването на чувство на отговорност, самостоятелност и ангажираност на децата и тийнейджърите. Ако просто изгоним ученик от час или го преместим в друг клас, ще постигнем мир в класната стая само за известно време, докато не се появи следващия “непослушен” ученик. При позитивната дисциплина ние работим върху самоконтрола на учениците – умение, което ще ни отнеме месеци, за да изградим, но пък ще берем плодовете му години наред.

Затова се пригответе психически – позитивната дисциплина няма да въдвори тишина на първия ден, ще отнеме поне седмица, стига да сте наистина последователни в негативните и позитивните последствия (виж принцип 1). А след няколко месеца няма да може да познаете учениците си.

4. Фокус върху социалните и житейски умения

Позитивната дисциплина е фокусирана върху развиването на ценни умения у децата. Когато напомняме на учениците, че изборът е техен, но след него следват определени позитивни или негативни последствия, ние им помагаме да осъзнаят, че те самите са отговорни за случващото се в живота им. По този начин силно насърчаваме тяхната самоефективност.

5. Използване на личностния капацитет по конструктивен начин

Позитивната дисцплина не само дава избор, но и въвлича детето в решаването на различни проблеми. Тя залага на силните страни на детето, за да му помогне да работи върху областите за подобрение.

Например, вместо да кажем на Рая, че вкъщи трябва да реши 50 задачи за корен квадратен, за да поправи слабата си оценка, ние ще попитаме какво й е попречило да получи по-добра оценка и ще обсъдим с нея собствения й плана (не нашия план!) как да се справи с проблема.

Позитивната дисциплина залага силно на насърчаването. Тоест, нужно е постоянно да наблюдаваме своите ученици за всички малки прояви на напредък и да го отбелязваме. Така, поощрявайки малките стъпки, ние даваме силен тласък на доброто поведение и представяне на учениците.

При позитивната дисциплина личностният капацитет се използва по конструктивен начин.

Например, ако Иван е разсеян в час, защото играе на игри на телефона си, може да го насърчим да открие подходяща апликация, с която по забавен начин да проверяваме кой какво е разбрал в края на часа. 

Финални думи

Важно е да отбележим, че в класна стая, в която учениците са неангажирани и не напредват в учебното съдържание, вероятно дисциплината не е основният проблем. В такива случаи е нужно е да помислим как да поднесем уроците, така че да заинтригуват децата и как да им дадем повече роли, отговорности и изобор, така че да се чувстват включени в учебния процес.

До голяма степен принципите на позитивната дисциплина ни помагат за всичко това – нужно е да сме внимателни, но и достатъчно строги; за всяко действие на учениците да има реални позитивни или негативни последствия; учениците да имат избор и техните предпочитания да бъдат уважавани от учителя; фокусът да е върху развиването на личността на децата вместо върху всяването на страх с цел тишина в класната стая.

Ако следваме тези прости принципи, неминуемо ще избегнем всякакви проблеми с поведението на децата. Опитайте идеите от статията още утре и ни споделете резултата!

Използвана литература:

1. What is Positive Discipline. Spokane Regional Health District
2. Healthy Children Organization(2018). What is the Best Way to Discipline My Child. American Academy of Pediatrics.
3. Lascala, M. (2018). What Is Positive Discipline? Experts Say This Method Is Effective at Getting Kids to Behave. Good Housekeeping.
4. Позитивна дисциплина – какво пък е това?