fbpx
Класната стая Проектно-базирано обучение

Да си “отгледаш” общност в училищната зеленчукова градина

Училищна зеленчукова градина

Създаването на силна и сплотена общност със сигурност е задача пред всяка образователна институция. А общите цели и задачи са нещо, което може да превърне една формално събрана група в общност. Именно чрез и по време на съвместна дейност между хората се създават емоционални връзки и обща история.

За съжаление световната COVID-пандемия през изминалите две учебни години сериозно възпрепятства училищните екипи и семействата на учениците да се опознават. Родителски срещи, тържества и концерти, открити уроци и други възможности за сплотяване на общността бяха провеждани онлайн или направо отменяни.

Добрите учители и училищни лидери ще потвърдят, че общуването на живо е незаменимо, но също така – че на трудностите трябва да се гледа като на възможности. Изискванията за физическо дистанциране и забраните за събирания на закрито насочиха вниманието ни към това, че редица дейности, които сме свикнали да провеждаме в класната стая или в зала, всъщност могат да се провеждат навън. В настоящата статия споделяме един добър пример, за “отглеждане” на училищната ни общност на открито… с помощта на училищна градина.

Идеята за градина

Активност като създаването на градина – със зеленчуци, плодни дръвчета, билки или просто с цветя – има своите традиции в образователната система. От години детски градини в София, Пловдив, Троян, Добрич и редица други градове са добър пример за отглеждането на собствена био-продукция. Но за момента облагородени зелени пространства се създават предимно в детските градини и на тях се гледа най-вече като на средство за осигуряване на децата на по-голям достъп до здравословни храни. А училищните градини биха били чудесен начин за сплотяване на общността, които успешно обединяват членовете й и укрепват отношенията между тях по един здравословен и безопасен начин.

Ето какво разказва Юлияна Ъртъбей, инициатор за създаване на училищната градина и ресурсен учител в Начално училище Крестууд в Лас Вегас:

 Семейството ми напусна Колумбия отчасти, за да можем със сестрите ми да живеем на по-безопасно място. Когато пристигнахме в Чикаго, езиковите и културните различия между семейството ми и училищния персонал безпокояха родителите ми – запазването на културната ни идентичност би било предизвикателство. Това продължава да оформя мисленето ми години по-късно – сега, когато съм учител в началното училище Crestwood в Лас Вегас. Тук над 80% от учениците са латиноси. Искам да помогна за създаването на топла и приветлива училищна среда, в която всички семейства, особено новодошлите, да се чувстват ценени и уважавани. Искам да помогна за затваряне на културната и езикова пропаст между семействата и преподавателския състав.

Ползи от училищната градина

Юлияна и нейните колеги се заемат с изграждането на градина на открито в училището именно с идеята за сплотяване на училищната общност. “Градинският” проект се оказва изключително успешен – в учебно, извънучебно и извънработно време в нея с ентусиазъм се включват ученици, учители, родители, лели и чичовци, баби и дядовци. Какъв по-добър начин за всяко дете да научи, че не е страшно да прави грешки, от градина, в която поправянето на грешки лесно се превръща в урок за наблюдение?!

С разрастването си градината се превръща в споделен ангажимент, в пространство за учене един от друг, на място за естествена комуникация между хора с различен социален статус, между млади и стари, между англо- и испаноговорящи.

Градината служи и като открито пространство за обучение, насочено към STEM-дисциплините. Учениците от първа ръка получават информация за различните видове растения, насекоми, свойства на почвата, наблюдават промените в природата, свързани със смяната на сезоните и др. Но ползите не са само за учителите по природни науки – когато преподавателите по различни предметни започват да прекарват време в градината, установяват още нещо:

Там е забавно! Добавихме маси и места за сядане – инфраструктура за преподаване на пълни уроци в градината, така че да можем да работим. Учениците са много по-ангажирани по време на уроците в градината, отколкото очаквахме, а ние учителите също се чувстваме по-щастливи.

Да си отгледаш градина

Основната идея на екипа е отговорността за градината да бъде поета от учениците. Ето защо те се свързват с местен фермер и създават специален ученически “градински” клуб, наречен “Gnomies” (от английски: gnome – гном + homie – близък приятел). Вълнението на децата по отношение на проекта е голямо и това насърчава семействата им да ги подкрепят. Създаването на градината събира общо над 200 души, които трябва да засадят растения и дървета, да изрисуват оградата и да построят маси, контейнери за компост и пейки. Финансирането е осигурено от две местни програми и лични дарения на участниците. 

Освен уроци в градината се провеждат също сесии на училищните съветници и родителски срещи. За да се съобрази максимално с работния им график, училището дава възможност на родителите и близките на учениците да се отбият в градината и без предварително записване:

Когато попитахме семействата какво биха искали и от какво се нуждаят, научихме, че им е приятно да бъдат допуснати в кампуса през страничната порта, където се намира градината. Тъй като не е нужно да отиват във фронт офиса и да се регистрират с личната си карта, за да поработят в градината, те се чувстват като доверени лица. Така показваме, че те са активни членове на общността, които познаваме по име и лице.

Да си отгледаш общност

Градината помага за създаването на училищна общност, защото е пространство, в което членовете на семействата и на училищния екип се възприемат като равни по отношение на своите знания, опит и принос.

Проектът улеснява свързването на англоговорящите учители и испаноговорещите семейства в Crestwood Elementary. Разговорите между тях се случват по-естествено, без обичайните притеснение и натиск, присъщи на формалните срещи. Дори да не знаят добре езика, в градината хората могат да посочат това, за което говорят, или просто да изкопаят дупка заедно. Градината наистина помага на членовете на общността да осъзнаят, че не е необходимо културните и езикови бариери да бъдат пречка за изграждането на пълноценни отношения помежду им. Ето какво споделя Юлияна:

Нашата училищна градина се превърна в място, където приятелствата разцъфват между семействата и персонала. Мисля, че без градината щях да пропусна да срещна изключителни хора в моята общност. Една майка, Мелина, винаги носеше шапка с толкова големи периферии, че можеше да видиш нея и семейството й от няколко пресечки разстояние. За съжаление, Мелина загуби битката си с левкемия и лимфом само седмица преди началото на тази учебна година. Разтърсени сме от загубата на такава даряваща и жизнена душа… Мелина ще продължи да живее в красотата, която помогна да се създаде в градината.

Съвместна дейност като описания “градински” проект насърчава емоционалните отношения в групата, взаимното харесване между нейните членове и желанието им да си взаимодействат за постигането на обща цел – неща, които в основата на силната общност. Така че да си “отгледаш” училищна общност в зеленчуковата градина всъщност е една отлична идея! Не е ли вдъхновяваща мисълта за пространство, което по такъв начин преодолява неравенствата в образователната система? 

 

______________

 

Адаптирано от: How to Grow a Sense of Community With a School Garden | Edutopia

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.