Подходящ за: 10. клас
Продължителност: 40/45 минути
Очаквани резултати: учениците познават началата на философското изследване и могат да проверяват (свои) допускания по дадена тема
В живота на всеки човек има трудности и мнозина твърдят, че точно те са предпоставката за изграждане на силен характер и борбен дух. Това са моментите, които ни предизвикат да си поставяме философски въпроси или да погледнем на нещата по друг ъгъл. Масово хората се страхуват от “лошото”, но то може да бъде чудесна възможност за личностно развитие. Именно в тази посока ще се опитаме да мислим философски!
Въведение:
Припомнете на учениците началата на философията:
– удивление/учудване (Аристотел);
– съмнението (Декарт);
– гранични ситуации (Карл Ясперс);
– цел (търсене на смисъл). Ако прецените, може да им дадете право на избор.
За целта може да използвате онлайн въпросник, предварително подготвени листчета, презентация или просто изброяване на дъската.
За да ангажирате класа, задайте някакъв казус за обсъждане (хипотетично събитие, резултат, утвърждение и т.н.) и предизвикайте учениците да помислят как в конкретния случай може да проявят удивление/учудване, съмнение, гранична ситуация, търсене на смисъл. Задачата е подходяща както за индивидуална, така и за екипна работа. Ако решите да разделите класа на групи, може да го направите още в началото на урока, за да няма излишно смущение по средата на часа.
Примерни ситуации за обсъждане:
- Смятах да замина за чужбина окончателно и месец по-рано срещнах човек, в когото се влюбих.
Примерни отговори: учудване – неочакване да срещна точно сега човека/ точно аз; съмнение: дали това е истинско влюбване; гранична ситуация: поставям под въпрос плана си, който имах до този момент; търсене на смисъл: кое е по-ценно от двете?
- След като се скарахме с любимия/любимата, той/тя почина внезапно в катастрофа.
Примерни отговори: учудване: не очаквах такава раздяла; съмнение: аз ли съм причината, в моят любим/моята любима ли е вината, другият водач ли е виновен; гранична ситуация: представата ми за живот се променя коренно; търсене на смисъл: защо това се случи?
- Най-добрият ми приятел/най-близката ми приятелка ми съобщава, че е влюбена в човека, с който съм във връзка.
Примерени отговори: учудване: не очаквах толкова близък човек да има такива чувства към любимия/ любимата; съмнение: дали любимият/любимата вече не ми е изневерил/изневерила; дали приятелят ми/приятелката ми ми завижда; гранична ситуация: какво ще правя оттук нататък с тази информация – предстои ли раздяла, с кого? можем ли да продължим, сякаш нищо не се е случило?търсене на смисъл: какво изпитание ми предстои? как да постъпя?/
Коментирайте отговорите на класа. Насочете вниманието към това, че в моментите, когато изпитват изненада/удивление, съмнение или са поставени в гранична ситуация, хората започват да си задават все повече въпроси и много често те са с философска насоченост. Обикновено тези състояния са подтикнати от ситуации, в които се сблъскваме с болка, смърт, любов, вина и т.н. Тук може дадопълните, че въпросът е по-важенвече от самия отговор. Според някои философи това е началото и на философията – когато се разсъждава за нещо лично, екзистенциално, когатофилософското изследване ни сблъсква с учещането за незнание, за проблем. Аакцентирайте, че философията поставя ценността върху това да се прави изследване, за да се разширява кръгозора на човек. И дори на цялото човечесто – съвременната наука се свързва с историческото начало на философията в Древна Гърция и се разкрива в процеса от мит към логос, към към рационално изследване на света.
Ангажиране:
Преминете плавно към следваща задача и предизвикайте учениците : да създадат по групи своя метафора за философията, която да я представят пред класа в предпочитана от тях форма – стих, песен, образ, цитат и т.н.
Пример за ориентир: Философията като лупа (рисунка) – нещата се виждат в детайл, получава се друг поглед за света; вижда се и незабелязано; с правилните дейности се стига до конкретни резултати; не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед;
Изследване:
Помолете всеки екип да си избере една от посоченитте от вас теми (например: любов, щастие, приятелство, кариера, личностно развитие и т.н.) и да подготви 3 въпроса, свързани с нея – , два с възможни отговори и един от отворен тип. Условието е учениците предварително да предположат каква е нагласата на отсрещната група към избрания от тях проблем и да запишат предположенията си. Поне един от възможните отговори би трябвало да “съответства” на позицията, която се очаква предварително.
Пример: Тема: любов. Създаване на предпоставка/хипотеза: група Х обичат повече себе си, отколкото човека, с когото са във връзка.
Въпроси:
- Кой обичате повече? а) себе си; б) другия; в) не мога да преценя.
- Ако имате 5 лв, какво ще направите? а) ще взема нещо за себе си; б) ще взема нещо за другия?
- Кое е по-важно – любовта към себе си или любовта към другия?
Нека екипите да разменят въпросниците си и да ги попълнят. Пребройте резултатите и обсъдете дали хипотезата се е оказала вярна или не. Отбележете, че по сходен начин човек може да се ориентира в полето на незнанието – чрез изследване на проблемна ситуация.
Проверка на разбирането:
Благодарете на учениците за работата им и ги наречете изследователи, които се учат как да превръщат незнанието в знание и трудността – във възможност. Задайте им следните въпроси:
- Какво ви хареса в часа и какво – не?
- Какво е началото на философията?
Как с помощта на философията бихте се справили в полето на незнанието?
Надграждане:
Може да възложите за домашна работа създаването на подобен въпросник по някоя от другите теми или по предварително зададено утвърждение от вас. Ако разполагате с 2 последователни часа по философия, имате възможност да разширите изследването, като коментирате по-детайлно отговорите на отворените въпроси, които описват възгледите на учениците и техните нагласи спрямо дадените понятия/ценности.
______
Източници:
- Варджийска, А.,Бешкова, С., Захариев, Я., Учебник по Философия за 10. клас, Просвета, 2022
