Метапознанието е процес, при който ученикът е независим, честен и критичен наблюдателна собственото учене и представяне и се стреми обективно да разбере как учи и разсъждава, какви стратегии и ресурси използва и доколко ефективни са те, какво може да подобри в бъдеще и какво следва да избягва да прави. Това е осъзнатият самоконтрол върху познавателния процес, при който учениците водят диалог със себе си, наблюдават и оценяват поведението и реакциите си при изпълнението на учебна задача и качеството на постигнатия резултат, осмислят придобития опит и т.н.
В процеса на саморегулация на ученето метакогнитивните стратегии се фокусират върху метапознанието (как мисля и уча) и осъзнатия контрол върху когнитивните процеси (за формирането и развиването на конкретни знания и умения). Тези стратегии се отнасят до способността на учениците за самонаблюдение, самооценка и самоконтрол, които им позволяват да разберат и контролират познавателния процес, да управляват и оценяват своя напредък и постижения по отношение на поставените учебни цели, както и ефективността на използваните стратегии.
Най-общо казано, ученикът преценява ефективността на своята работа чрез самонаблюдение и самооценка. Самонаблюдението представлява вътрешен процес, при който учениците генерират информация за своите мисли, поведение и представяне. Често това включва мониторинг върху поведението при изпълнението на учебната задача, преценка на ефективността на използваните когнитивни стратегии, преценка на съответствието между първоначалните цели и постигнатия резултат, определяне на постигнатия напредък.
Самооценката от своя страна се разбира като преценката за качеството на изпълнената дейност и постигнатия резултат спрямо предварително дефинирани критерии за успех. Добре дефинираните образователни цели и критерии, спрямо които се оценява тяхното постигане, задават рамката на ефективното учене и повишават мотивацията на учениците да осмислят работата си на всеки етап от нейното изпълнение.
Самооценката има връзка и с начина, по който учениците обясняват причините за своя неуспех (атрибуции). Когато ученикът отдава причините за неуспеха си на фактори, които не може да контролира (например лош късмет, обща неспособност да се справи с такъв вид задачи, липса на подкрепа от страна на учителя), много вероятно е това да доведе до негативни реакции и нежелание за полагане на усилия. От друга страна, когато неуспехът се свързва с фактори, които ученикът може да контролира (използване на подходящи и ефективни стратегии за учене, упоритост, мотивация например), то той е по-склонен да се ориентира към постигане на цели, свързани с развиването на неговите способности и постигането на по-високо ниво на компетентност.
Самонаблюдението и самооценката водят до самореакция, проявяваща се в две основни форми: удовлетвореност и адаптиране/корекция на поведението. Обикновено учениците са по-склонни да продължават да изпълняват дейности, които водят до положителни емоции и удовлетвореност и да избягват дейности, които пораждат негативни асоциации и неудовлетвореност.
Използването на метакогнитивни стратегии има потенциал да подобри значително качеството на учебния процес и академичните резултати. Учениците, които по-добре осъзнават, че контролират своето учене, е по-вероятно да използват подходи и стратегии за задълбочено разбиране на изучавания материал в неговата цялост, за осмисляне на връзките между отделните елементи и за подходящо структуриране на информацията. Учениците, които имат усещане за липса на контрол върху учебния процес, са склонни в по-голяма степен да използват ниско ефективните стратегии за запаметяване и да се фокусират върху отделни части.
Как да интегрираме в часовете?
1. Насърчавайте учениците да се самонаблюдават.
За целта следва първо да определите най-важните неща, които учениците следва да наблюдават. Можете например да им поставяте за задача да наблюдават (а) поведението си (напр. време, прекарано в изпълнението на дадена задача или научаването на урок; използваните когнитивни стратегии за целта); (б) приложените умения; (в) контекстуалните фактори, които оказват влияние върху това поведени (напр. разсейващите фактори, с които се сблъскват по време на ученето); и/или (г) постигнатите резултати (напр. изпълнена домашна работа, резултати на тест и т.н.). Не е необходимо (а и често не е продуктивно) да карате учениците да самонаблюдават сложен комплекс от елементи. По-вероятно е те да се ангажират със самонаблюдение, когато заданието е фокусирано и отнема малко време за изпълнение. Също така те следва да наблюдават неща, които са способни да наблюдават. Можете например да ги накарате само да правят и поддържат графики, на които да отразяват определено поведение (напр. време, прекарано в изпълнение на домашни задания) или представянето си (например брой успешно завършени задачи за ден/седмицата; текущи оценки за определен период; резултати на тестове и т.н.) По този начин, освен да развият навици за самонаблюдение, учениците могат да се научат и да генерират своя собствена обратна връзка. Когато учениците се научат да проследяват собственото си поведение, да определят какво им помага и какво им пречи в процеса на ученето и да обвързват действията си си постигнатите резултати, това ще им предостави значително по-детайлна и специфична обратна връзка, отколкото учителите им биха могли да им предоставят.
2. Използвайте метода на саморефлексията в група.
Например можете да разделяте учениците на малки групи и да ги приканвате да споделят основни акценти от дейностите по самонаблюдение, описани по-горе и да дискутират своето усещане за успех или неуспех.
3. Насърчавайте учениците да оценят собствените си знания и умения.
Това може да бъде бърз и ефективен (макар и невинаги сигурен начин за диагностициране на липсващи или недостатъчни предишни знания). Можете например да създадете списък на понятията и уменията, които очаквате от тях да имат, както и някои понятия и умения, които очаквате, да усвоят/придобият по време на учебния срок. Помолете учениците да оценят своето ниво на компетентност за всяка концепция или умение, като използват скала, която варира от бегло познаване (“чувал съм за термина”) до фактическо познаване (“Мога да го дефинирам”), до концептуално познаване ( ” Мога да го обясня на някой друг ” ) и до приложение ( ” Мога да го използвам за решаване на проблеми “).
4. Създавайте възможности учениците да обмислят успеха си.
Приканвайте ги да споделят истории за успехите си, особено учениците, които изпитват трайни затруднения в клас. При споделянето им задавайте въпроси за използваните стратегии и преценката им кое работи и кое не; предизвикателствата, с които са се сблъскали, кое им е помогнало да ги преодолеят.; кое биха променили следващия път и как и т.н. Помогнете им да оценят собствената си ефективност. Това би довело не само до осмисляне и адаптиране на тактиките и стратегиите за учене, но би допринесло значително за повишаване на мотивацията за учене.
5. Създавайте възможности учениците да дават обратна връзка на свои съученици и да получават обратна връзка от съучениците си.
Оценяването на качеството на работата на ученик от друг ученик, предоставянето на обратна връзка от ученик към ученик създава възможност за постигане на задълбочено учене и е ключова предпоставка за ефективността на учебния процес.
6. Предоставяйте подробна обратна връзка на учениците си, основана на методите на формиращото оценяване.
Как изглежда един час посветен на тези умения?
Цел на урока: Да научим учениците как да прилагат стратегии за подобряване на своето учене.
-
Въведение (5 минути):
- Обяснение на това, което ще учим днес – как да станем по-добри в ученето си.
- Представяне на целите на урока.
-
Практическо упражнение 1: Наблюдение на себе си (10 минути):
- Учениците ще направят списък с различни неща, които могат да забележат за своето учене, като например колко време прекарват в учене, какви стратегии използват и какви резултати постигат.
- Ще отбележат тези неща през следващите няколко дни и ще направят бележки за това как това влияе върху тяхното учене.
-
Практическо упражнение 2: Саморефлексия в група (10 минути):
- Учениците ще бъдат разделени на малки групи.
- Всяка група ще сподели наблюденията и резултатите си от първото упражнение.
- Ще обсъдят какво им помага и какво им пречи в ученето, както и идеи за подобрения.
-
Практическо упражнение 3: Оценка на собствените знания и умения (10 минути):
- Учениците ще получат списък с неща, които трябва да знаят или умеят.
- Ще оценят своето ниво на компетентност за всяко от тези неща, използвайки скала от “не знам” до “мога да го обясня на друг”.
-
Заключение (5 минути):
- Сбиване на отчетите от практическите упражнения.
- Подчертаване на важността на прилагането на тези стратегии за подобряване на учебния успех.
- Задаване на домашно, което да продължи тези принципи.
Тази статия е базирана на разработки в наръчника “Нагласи за развитие” с автор Асенка Христова, Институт за изследвания в образованието. Наръчникът е създаден по програма „Учим заедно” на фондация „Заедно в час” и реализиран с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, с цел преодоляване на образователните трудности, причинени от пандемията.
