Как да превърнем стандартния учебен час във вдъхновяващо преживяване за учениците?
Това е предизвикателството, с което се сблъсква Кристиян Ковачев – учител в БУ “Св. Св. Кирил и Методий” в Париж, Франция. Училището събира български деца, за да подобри знанията и уменията им по български език, история, география, както и да запази в тях българския дух чрез фолклора. Това е предизвикателство за училищния екип, тъй като от една страна част от деца са от смесени бракове. От друга страна, децата имат различен социално-икономически статус помежду си, посещават различни френски училища.
“Исках децата да видят, че ученето не е само суха теория и скучно задължение, а процес, в който те сами могат да създават и да се забавляват,” споделя г-н Ковачев.
В търсене на начин да ги ангажира, г-н Ковачев създава проект, който изцяло преобразява традиционния подход към преподаването. Вместо да следват стриктно учебната програма, учениците от трети клас създават виртуален музей. Идеята е да се съчетае ученето с преживяване. Децата влизат в различни роли – реставратори, екскурзоводи и уредници. По този начин те развиват креативност, критично мислене и комуникационни умения.
“Имах известни съмнения дали ще се заинтригуват от проекта – все пак са доста малки и тепърва навлизат в тези сложни неща. Но още щом им казах, че ще създаваме музей, те реагираха с ентусиазъм и веднага започнаха да споделят впечатления и идеи.”
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Подготовка: Разкриване на интересите на учениците
Процесът започва с внимателна подготовка и проучване на интересите на учениците чрез въпросници, разработени от учителя. Още в първия час, учителят представя въпросници, които съдържат забавни и ангажиращи въпроси, като „Кой е любимият ти град?“ и „Какво те впечатли при последното ти посещение в музей?“. Целта е да се идентифицират хобитата и предпочитанията на децата, които по-късно определят техните роли в проекта. Например, ако учениците обичат да рисуват стават „реставратори“, развивайки креативните си умения в нова среда.
Изпълнение: Въвеждане в музейния свят
В първите часове учениците се запознават с концепцията за музей. Разглеждат примери за привличащи вниманието музейни практики във Франция и обсъждат впечатленията си от личните им посещения в музеи. Г-н Ковачев използва ролеви игри, за да въведе учениците в различни професии – реставратори, екскурзоводи, уредници, туристи, охрана. Така всеки от тях може да „влезе в обувките“ на професионалист и да избере роля, която най-добре отговаря на интересите му. Тази дейност помага на децата да развият комуникационните си умения и ги учи как да презентират информацията увлекателно пред публика.
Проучване и подготовка на експонати
Учебният процес включва два основни етапа: самоподготовка у дома и представяне в клас.
В първия етап учениците изследват, подкрепяни от родителите си, за да открият интересни артефакти и обичаи от различни региони на България. Те се свързват със свои родственици, разпитвайки ги за традициите в населените им места.
Във втория етап всеки ученик представя подготвените материали. Споделя къде да бъдат позиционирани в музея и как най-добре да се презентират пред „публиката“.
Темите от учебната програма, които учителят използва включват:
- Общността на нациите – учениците разглеждат разнообразието от култури по света и обсъждат какво е общност. Дават примери от различни континенти.
- Етнография и традиции – изследване на българските обичаи и традиции.
- История на България – темата обхваща различни исторически периоди, започвайки с праисторията по българските земи и включваща проучвания на артефакти и вкаменелости.
- Образователни маршрути и музейни посещения – учениците посещават музеи като част от предварително организирани образователни маршрути, свързани с теми от историята. По време на тези посещения те събират впечатления и снимков материал, който след това използват в проекта.
Всеки учебен модул е представен под формата на зала във виртуалния музей.
В хода на учебната година всеки ученик подготвя анотации и представя артефакти/експонати/обекти, които иска да презентира в общия виртуален музей. Това е придружено и с ролеви игри, разиграващи отделни ситуации – как да опазят предметите, как да разказват увлекателно за тях.
Развитие на виртуален музей
Добрата практика се реализира като виртуален музей, създаден в специална онлайн платформа. Учениците качват снимки и материали, събрани по време на проучванията. Обосновават се защо избраните експонати трябва да бъдат включени в изложбата.
Финално представяне и самооценка
В края на учебната година виртуалният музей е официално представен пред учители, ученици и родители. Финалният етап включва самооценка, в която учениците анализират своите постижения и дават предложения за бъдещото развитие на проектната дейност. Този рефлективен процес им помага да осмислят наученото и да се почувстват истински създатели и пазители на културното наследство.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Резултати и ползи от практиката
Проектът „Да създадем музей“ показва резултати още в първите седмици на изпълнение. Най-голямото постижение е значителното подобряване на комуникацията и взаимодействието между учениците, които преди това не се познават добре. Ролевите игри, в които те поемат различни роли като туристи, екскурзоводи и охрана, бързо рушат бариерите помежду им и ги насърчава към свободно общуване.
“В началото някои от учениците се срамуваха и трудно намираха общ език. След ролевите игри видях как те започнаха да си помагат и да комуникират свободно.”, споделя г-н Ковачев.
Друг пример за положителния ефект е включването на ученик, който се затруднява с българския език. В края на часовете, когато се провеждат тематични куизове, всички ученици активно му помагат, показвайки истински екипен дух.
Надграждане и репликиране на практиката
Добрата практика може лесно да бъде адаптирана и при други групи ученици, дори и в различен контекст. За следващата учебна година Кристиян Ковачев планира надграждане на проекта. Учениците от четвърти клас ще бъдат „музейни обучители“ на новия трети клас. Целта е четвъртокласниците да развият повече уменията си за лидерство и наставничество.
Проектът „Да създадем музей“ не само обогатява общата култура на учениците, но и укрепва техните комуникационни и социални умения. „Най-важното е, че децата се чувстват част от общност, която сама създава и твори. Те не просто учат – те преживяват учебния процес.“, допълва г-н Ковачев.
Иновативност и приобщаващ характер на проекта
Добрата практиката се отличава със своя новаторски подход, поставяйки учениците в центъра на учебния процес. Тя позволява на учениците сами да изследват, да избират ролите си и да създават експонати, като по този начин развиват креативно мислене, критичност и умения за работа в екип. Този подход позволява на учениците да се чувстват отговорни и ангажирани с учебния процес. Добрата практика включва всички ученици, независимо от техния социален статус, езикова подготовка или културен произход.
„Виждам как те започват да работят като един истински екип. Всички ученици се включват с желание и усещат, че допринасят за нещо значимо.“, разказва г-н Ковачев.
