Учители или родители трябва да развиват емпатия у учениците?

Защо да инвестираме усилия в развиването на емпатия у учениците? Това задача на семейството ли е, или на училището? Ще помогне ли развиването на емпатия у учениците на мен като учител? Ако тези 3 въпроса възникнаха в ума ви в мига, в който прочетохте заглавието, то тогава тази статия е точно за вас. А отговорите може би ще ви изненадат! 

Класната стая (онлайн или на живо) е доста натоварено място. Случват се безброй неща. За обикновения наблюдател тече само урокът – малко теория, малко задачи и готово. Но учителите знаят, че нещата далеч не са толкова прости (и предвидими!).  Учителят следи поне 10 паралелни процеса, на база на тях възникват десетки въпроси, за които трябва да се вземат десетки решения: 

“Какво помнят учениците от предишния урок? Доколко разбират настоящия урок? Дали са ангажирани? Ако не са, какво да направя, за да им привлека вниманието? Има ли конфликти между учениците и как се развиват?” 

И това са само част от въпросите, които циркулират из ума на преподавателя, докато той на пръв поглед спокойно и уверено представя новия урок. Къде тогава е мястото за развиване на емпатия в така или иначе натоварената програма и дали това не е още една тежка задача, с която да натоварим учителите?

Какво е емпатия?

Емпатията е умението да съпреживяваме емоциите на останалите, както и способността да си представим какво би било да сме в обувките на другия. Емпатията ни помага да подходим с разбиране към отсрещната страна, без да бъдем нападателни или осъдителни.

Емпатията е част от социално-емоционалните компетенции.  Тя принадлежи към групата компетенции, свързани със социалната осъзнатост. Емпатията ни позволява да функционираме успешно в социална среда, да поддържаме позитивни взаимоотношения и да управляваме успешно конфликти.

Къде е мястото на емпатията в училище?

Краткият отговор е – навсякъде. Емпатията лежи в основата на всяка човешка комуникация. Тя е ключов фактор за:

• Успешна работа в екип;
• Ефективна училищна общност;
• Позитивни взаимоотношения между учениците, между колегите учители и между учители-ученици-родители;

Всъщност нито проектно-базираното обучение, нито родителската среща, нито разрешаването на спора между Криско и Алекс могат да се случат успешно без проява на емпатия.

Може ли учителят да развива емпатията на своите ученици?

Категорично – да. И не само, че е възможно, но е и важно да го прави. Изследванията показват, че социално-емоционалните умения на учениците, сред които е и емпатията, са силен предиктор за това как децата се справят с училище. Връзката на социално-емоционалните умения и емпатията и субективното благополучие на учениците (тоест чувството за щастие и просперитет) е още по-очевидна.

Социално-емоционалните умения се развиват, докато порастваме. А голяма част от израстването ни всъщност се случва в училище – в някои ситуации във възрастта между 7 и 18 години прекарваме по-голяма част от времето си в училище, отколкото в къщи. Разбира се, семейството е изключително важно за развиването на социално-емоционални умения и емпатия у децата, но учителите са другите силно значими възрастни в живота им. Това, комбинирано с факта, че децата прекарват много време с преподавателите си в училище, означава, че учителите имат мощно влияние върху развиването на различни умения у учениците, в това число и върху социално-емоционалните умения и емпатията. За някои деца общуването с техния учител може да е единственият шанс да изградят тези ключови за живота компетенции.

Лесен трик за развиване на емпатия

В основата на емпатията е поставянето на мястото на другия и съпреживяването на неговите емоции. Лесен начин да развиваме това умение неусетно в класовете си, независимо какво преподаваме, е просто да попитаме учениците: “Какво ли е чувствал Х, когато…” 

Дали става въпрос за литературен герой, за персонаж от диалога по чужд език, за историческа личност, за извествен физик/химик/астроном/математик, използвайте всяка възможност, в която учениците ви могат да погледнат през очите на някой друг.

Уловката тук е, че няма правилни и грешни отговори – колкото повече различни емоции назовават учениците, толкова по-ясно става, че преживяванията на всеки са уникални и индивидуални. 

Затова е важно да не подхождаме осъдително – нито към отговорите на учениците, нито към персонажите, които обсъждаме. Основната идея е просто да влезем в техните обувки и да погледнем през техните очи без да коментираме дали постъпките им са добри или лоши.

Към този малък трик има и бонус – подобни въпроси ще привлекат вниманието на учениците към урока и ще им помогнат да запомнят и разберат по-добре съдържанието!

Искате още трикове за развиване на социално-емоционалните умения на учениците като самоконтрол, управление емоциите в конфликтни ситуации или самоефективност? Разгледайте сайта ни и ще откриете десетки идеи!

 

 

Използвана литература:

1. Empathy, Definition. Greater Good Magazine, Berkley University 
2. Chetty, R., Friedman, J. N., & Rockoff, J. E. (2011). The long-term impacts of teachers: Teacher value-added and student outcomes in adulthood (NBER Working Paper 17699). Cambridge, MA: National Bureau of Economic Research. Retrieved from http://www.nber.org/papers/w17699.pdf
3. Nye, B., Konstantopoulos, S., & Hedges, L. V. (2004). How large are teacher effects? Educational Evaluation and Policy Analysis, 26, 237–257.
4. Payton, J. W., Wardlaw, D. M., Graczyk, P. A., Bloodworth, M. R., Tompsett, C. J., & Weissberg R. P. (2000). Social and emotional learning: A framework for promoting mental health and reducing risk behaviors in children and youth. Journal of School Health, 70, 179–185.
5. Di Fabio, A., Kenny, M. (2016). Promoting Well-Being: The Contribution of Emotional Inteligence.
6. Yoder, N., 2014. Teaching The Whole Child. American Institute for Research.