Втори шанс да покажат какво са научили или картбланш да не се подготвят за първия тест?
Всички искаме да подготвим нашите ученици за това, което ги очаква след училище. Но когато става дума за изпитвания, трябва ли да даваме възможност за поправка? Оказва се, че отговорът на този въпрос не е толкова прост. От една страна, искаме учениците ни да учат усилено още за първото изпитване, а от друга, искаме да се уверим, че са усвоили материала, което не винаги се случва при първия тест. В тази кратка статия ще разгледаме основните аргументи на двете страни в този вечен дебат и ще ви дадем няколко съвета за по-добри поправки.
Защо да НЕ даваме поправки
- Преди всеки тест има няколко часа за упражнения и затвърждаване на новото знание. Те не са ли достатъчни? В крайна сметка не подготвяме ли учениците за свят, в който много по-често имат право само на един опит? Никой няма да получи втори шанс за тази така важна работна презентация, само защото е в труден емоционален период. Кой шеф ще даде отсрочка, защото ни е домързяло да се подготвим?
- Има ученици, които още на първия тест вече питат дали ще има поправка, като че ли готови да го претупат набързо. Ако не даваме поправки, ще сме сигурни, че учениците ще дават всичко от себе си на изпитванията, защото нямат втори шанс за това.
- След тест обикновено следва нов материал. Ако от квадратни уравнения сме преминали към признаци на еднаквост при триъгълници, то реалистично ли е както учениците, така и учителят, да се връщат назад, за да научат и упражнят отново стария материал?
Защо да даваме поправки
- Ако следваме принципите на нагласата за развитие, то трябва да сме готови да дадем втори шанс на ученици, които не са усвоили материала напълно, защото вярваме в потенциала им да го научат.
- Учениците биха дали всичко от себе си още на първия тест, защото никой не иска да прави поправка.
- Важно е не само академичното представяне на учениците, но и емоционалното им благосъстояние. Ами ако не са спали добре предната вечер? Или пък имат неразрешен проблем с приятели или близки и не могат да отделят пълното си внимание на теста? В такива случаи поправката би била уместна, а и признак на съпричастност.
- Не на последно място – децата са деца. До каква степен може да съпоставяме работата, която вършат в училище с тази, която един ден ще изпълняват на работното си място?
Казусът за поправката е спорен и двете страни имат известно право. Аз лично давам поправки на моите ученици, защото според мен е важно да усвоят материала, дори ако се провалят първия път. В моята класна стая грешката е възможност за учене и поправката подчертава това схващане. Всички имаме лоши дни. Понякога отиваме на работа с главоболие или отпаднали и преподаването ни е по-слабо от обичайното. И учениците ни прощават. Не е ли редно да им върнем жеста? Поправките определено изискват повече работа от страна на учителя, но си струва, имайки предвид колко често учениците постигат успех при втори опит. Ако и вие мислите така, то може би ще са ви интересни и следващите редове със съвети за добри практики.
Направете поправката на тестове по-ефективна като установите ясни очаквания и процедури. Кажете на учениците:
- Стремете се да се представите добре още на първото изпитване, защото иначе си създавате повече работа и стрес, докато работата по този и други предмети се натрупва.
- Трябва да поправите теста в рамките на седмица от получаване на първия. Уговорете се с мен (учителя) за удобен час, например в часовете за консултации (избягвайте да давате поправката в час, защото така тези ученици ще изпуснат от новия материал).
- Поправката ще е на същия материал, но с различни въпроси.
- В дневника ще запиша само по-високата от двете оценки.
- Независимо каква оценка изкарате на първия тест, ако смятате, че не сте показали всичко от себе си, ви съветвам да се възползвате от поправка.
- Поправки не се правят на малки изпитвания или класни.
Статията е адаптирана от WeAreTeachers и Edutopia.
