Г-жа Миглена Апостолова е начален учител и класен ръководител на 2. клас в Начално училище “Св. Св. Кирил и Методий”. Като учител с не толкова голям опит, но и в ново учелище, тя се изправя пред предизвикателството да превърне своите първокласници от съученици в истински приятели.
“В началото на учебната година класът наброяваше 17 ученици, от които един ученик от ромски произход и един, настанен в приемно семейство. Само след няколко седмици посрещнахме ново попълнение в класа – момче, което е родено в чужбина и не владее български език. Той говори свободно френски и италиански. Успоредно с българския език започна да учи английски език. Непосредствено след него към класа се присъедини ново момче, което не било прието добре в първото си училище от класа си. Очевидно то имаше проблеми с адаптацията, защото при мен постъпи информация, че е сменяло многократно детските градини, които е посещавало. В края на първия учебен срок посрещнахме още едно момче, което е прекарало първите си години в чужбина. Майчиният му език е турски. То почти не говори български език. Поради езиковата бариера и честите отсъствия на ученика по болест в първи клас, доста късно се установи, че той говори добре, освен турски и английски език. В началото на втория учебен срок в класа ни дойде момиченце. То е родено, живяло и учило в чужбина. Говори английски език. Семейството говори на български език вкъщи.”, разказва г-жа Апостолова.
Цветната палитра от ученици я мотивира да създаде редица дейности, които да покажат на учениците, че въпреки езиковите бариери и видимите различия между тях, те могат да бъдат добри и верни приятели.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Добрата практика обединява няколко основни дейности, които стартират почти едновременно в началото на учебната година и продължават да се прилагат паралелно.
Стъпка 1. Делегиране на задължения на всеки ученик чрез табло с дежурства
Дневният режим на децата в детската градина и първокласниците е коренно различен. Често учениците изпитват дискомфорт от смяна на режима, а някои от тях доста трудно се адаптират. Това стимулира г-жа Апостолова в първите седмици от учебната година за да създаде “делнични навици” у първокласниците.
“Дежурствата, които аз избрах са: “Хигиена в класната стая”, “Дисциплина в класната стая”, “Опазване на класната стая”, “Помощник на учителя, “Готовност за час”, “Почистване на дъската”, “Строяване на класа”, “Грижа за растенията”, “Метеоролог на класа”. Всички задължения на дежурните ученици са дейности, избрани с цел формиране на ключовите компетентности, които им дават свобода да извършват свои наблюдения както вътре, така и вън от класната стая.” , разказва учителката.
Всяка седмица ролите на учениците се сменят. По този начин те се запознават със задълженията и отговорностите на всяка позиция и по-лесно усвояват културата на класната си стая. В течение на следващите седмици първокласниците все по-лесно спазват правилата и задълженията си. А ето и какви са те:
- Дежурният “Хигиена на класната стая” съблюдава и отбелязва:
-
- чистотата на пода;
- връхни дрехи на закачалката;
- почистени чинове след активна работа или хранене;
- отпадъци в кошчето;
- чистота под чиновете.
“Необходимостта от хигиена и ред има във всички сфери на живота. Тя трябва да се превърне в тяхна вътрешна потребност. Редът и чистотата на заобикалящото учениците пространство им носи спокойствие и те се концентрират по-лесно.”, допълва г-жа Апостолова.
- Дежурният “Грижа за растенията” проверява:
-
- необходимостта от поливане;
- почистване на сухи листа;
- сигнализира учителя за необичайни промени във вида на растенията.
“Възпитаването на грижовно отношение към природата и познаването на основните правила за нейното опазване започва в семейството и продължава успоредно с това в класната стая.”, категорична е учителката.
- Дежурният “Дисциплината в класната стая” отговаря за:
- реда в класната стая;
- по време на междучасието – спазване на добрия тон.
- Дежурният “Опазване на класната стая” отговаря за:
- опазване на имуществото в класната стая – чинове, шкафчета, табла, столове и др.;
“Всички тези отговорности неминуемо водят до коментиране с целия клас на модели на поведение, свързани с изява на взаимопомощ, с уважение, толерантност и съпричастност към другите. По този начин учениците усвояват т. нар. „меки умения“, които позволяват на хората да общуват ефективно, да си сътрудничат и успешно да управляват конфликти.” , уточнява г-жа Апостолова.
- Помощникът на учителя има отговорността да:
- посреща класния ръководител през първия учебен час;
- рапортува за отсъстващи ученици;
- раздава проверени учебници и тетрадки;
- събира за проверка тетрадките след часовете;
- подготвя топки, обръчи, медицински топки и т.н. за часовете по физическо възпитание и спорт. Той е “дясната ръка” на учителя.
- Дежурният “Готовност за работа” следи за подготовката на съучениците си за предстоящия учебен час – трябва да се информира от учителя какво ще е необходимо, за да помогне на тези, които имат нужда.
- Дежурният “Почистване на дъската” отговаря за дъската, но винаги я почиства след разрешението на учителя.
- Дежурен “Строяване на класа” строява класа:
- сутрин за закуска;
- за обяд;
- за излизане на двора, когато е необходимо.
- Метеорологът на класа има задачата:
- целенасочено да наблюдава нещо по предварителна инструкция от учителя;
- да премества показалеца на календара, като посочва датата, сезона и метеорологичните условия в конкретния ден.
Стъпка 2. Работа по групи при всяка възможност
“Тази стъпка изисква повече време. В началото на учебната година по-рядко групирах първокласниците в екипи. Основната ми цел бе те да изразяват взаимно уважение, зачитане на чуждото мнение, както и да се упражняват да използват вежливи думи и изрази.”, разказва учителката.
За класа тази стъпка е от изключително значение, тъй като в него има ученици от различни социални и културни групи.
Стъпка 3. Светофар на поведението – ключът към приятна атмосфера на приятелство и подкрепа в класната стая
Г-жа Апостолова изработва голям светофар, който поставя на видимо място. Тя решава, че ще бъде по-ефективен, ако той “оживее”. Към всеки цвят добавя лица, изразяващи емоции. Зеленото демонстрира добро поведение и спазване на културата на класната стая. Жълтото е цветът, който означава предупреждение. Използва се, когато ученикът еднократно е нарушил правилата. Червеното символизира грубо погазване на правилата. Това води до негативен отзив в електронния дневник. С помощта на щипки с имената, учителката отбелязва през деня поведението на учениците.
В края на всеки месец, учителката награждава всички ученици, които не са попадали “на червено”. Наградите са символични – грамота, похвала пред класа, малки подаръчета като молив, гума, острилка и отразяване на позитивна дисциплина в електронния дневник.
Първокласниците успяват да са в “зелената зона”, благодарение на отговорностите и задълженията си от таблото с дежурства, както и чрез СЕУ дейности всяка седмица.
Стъпка 4. Празнично отбелязване на рождените дни
“Един от най-добрите начини за сплотяване на класа е отбелязването на личните празници.”, разказва г-жа Апостолова.
Първокласниците въвеждат тази традиция с изработването на табло, което отразява рождените дни на всички ученици. Когато някой има рожден ден, съучениците му го поздравяват с песента “Честит рожден ден”, картички и мили рисунки, поднасяйки пожеланията си.
“Благодарение на рисунките, учениците запомнят интересите и предпочитанията на останалите. Разширяват и своя собствен мироглед и разбирания. Изпитват вълнение, следят и очакват с нетърпение своя рожден ден.”, допълва учителката.
Стъпка 5. Домашна работа “Добрият пример”
“Добрият пример” е ежеседмична задача, която се поражда от нестихващия интерес на учениците да разказва своите преживявания, наблюдения и впечатления от личния им живот.
Г-жа Апостолова решава, че тази дейност е благоприятна за включването на семейството в процеса на обучението. Същността на рубриката включва няколко основни момента:
- Учениците прекарват споделено време със семейството;
- Родителите изострят вниманието си и посочват на децата добри постъпки във всички сфери на живота, както и в ситуации, на които стават свидетели;
- Учениците разграничават “добрите примери” и ги обсъждат съсх своите родители;
- Според начина на възлагане на задачата, тя може да бъде “описана” с: рисунка, разказ, да бъде изпълнена с откъс от песен, да бъде рецитирана с подходящо стихотворение, да бъде изваяна като фигура от пластилин, да е направена апликация, да бъде “изиграна” като етюд, дори да бъде приготвено ястие с мама или баба.
Ключово за учениците тук е черпенето на примери от най-близките им хора и роднини. В течение на месеците, първокласници, попивайки като гъби, събират в главите си солиден набор от добрини. “Така чрез личния пример на близки и роднини, учениците ще се вглеждат дори и в най-дребните жестове на добрина, ще ги повтарят, ще ги претворяват и ще възпитаме у тях способността да намират и правят добро без причина и корист. Защото една от най-висшите ни мисии като учители, е да възпитаме добри и състрадателни хора.”, допълва г-жа Апостолова.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Добрата практика помага на г-жа Апостолова да приобщи към общността на класа всеки един от тези “новодошли” ученици, които продължават да идват и във втори клас. “Съучениците им никога не са им се присмивали или подигравали за начина, по който те говорят, четат или затрудняват в доста рутинни ситуации, поради езиковата бариера.”, споделя учителката.
Тя насочна вниманието на първокласниците към това, което ги обединява – спорт, изкуства, книги, филми, музиката, храни, домашни любимци и ги насърчава да работят заедно върху собствените си проекти. Чрез разнообразните дейности, учениците участват все по-активно в часовете, споделят личните си преживявания и наблюдения и вдъхновяват учителката си за нови предизвикателства. И най-важното е, че се приемат и уважават въпреки различията си.
“В началото на втори клас посрещнахме поредното ни ново попълнение. Момиче, което е имало проблеми с приобщаването в класа си през цялата първа година в училище. Тя е от български произход, но среща сериозни обучителни затруднения. Интересно за останалите ми колеги беше, че знаейки с какво предизвикателство ще се сблъскам – ново дете и то след година “сработване” на останалите в класа – аз нямах притеснения. Аз знаех, как да представим ученичката, как класът ще я посрещне и “ще ѝ направи място в социума”.”, разказва г-жа Апостолова.
Тези думи са показателни, че учителката е успяла да положи здрави основи на мини общността в класната стая.
