Способността на учениците да планират и направляват собственото си учене е ключов аспект от саморегулацията. Това включва способността им да определят последователността и времетраенето на учебните дейности в светлината на собствените си желания, нужди и очаквания, както и да се придържат към собствените си цели при наличие на противоречащи им алтернативи.
Целеполагането и планирането включва редица процеси, които са от ключово значение за ефективността на последващото учене като:
- анализ на академичната задача, за да се определи в какво точно се изразява тя и да се оцени доколко е трудна и предизвикателна за ученика;
- обмисляне на конкретните действия, които е необходимо да бъдат предприети, за да се изпълни успешно задачата;
- обвързване на изпълнението на текущата академична задача с конкретни очаквани резултати;
- обвързване на възприятието за собствените способности с очакваните резултати;
- отчитане на личните потребности, мотиви и стремежи;
- обвързване на задачата с общите цели (за учене или представяне); формулиране на специфични подцели (конкретни очаквани резултати), които да подпомогнат, насочат и регулират когнитивните процеси и поведение; приоритизиране на целите (напр. кои цели следва да се постигнат най-напред, кои могат да се отложат, кои могат да бъдат игнорирани);
- вземане на решения относно това какви и колко усилия да бъдат насочени към изпълнението на задачата;
- планиране на действията и избор на подходящи стратегии за учене.
Учениците с по-добре развити умения за целеполагане и планиране организират по-ефективно работата и поведението си, използват по-активно метакогнитивните си познания, избират по-подходящи стратегии за учене, правят по-малко грешки и постигат по-високи академични резултати.Учениците могат да бъдат определени като проактивни или реактивни според степента, в която се ангажират с предварително обмисляне и планиране на процеса на учене.
Как да интегрираме в часовете?
1. Обяснявайте ясно и убедително учебните задачи, за да могат учениците да разберат техните цели, същност и структура.
За целта можете да проведете структурирана дискусия, посветена на анализа на дадена задача и да насърчавате учениците да формулират и задават въпроси, свързани с нейното изпълнение, на които да отговаряте.
2. Създавайте структурирани възможности учениците да се упражняват в анализирането на учебни задачи.
Стремете се да създавате ситуации, в които учениците имат възможност да идентифицират и организират информация относно основните елементи и структурата на определена задача или учебна дейност. Например можете да разделяте учениците в малки групи и да ги стимулирате да обсъждат конкретна учебна дейност/задача, да споделят идеи как да я изпълнят, да идентифицират потенциални предизвикателства при нейното изпълнение, да си задават въпроси един на друг и т.н. Това ще стимулира аналитичното мислене и ще помогне на учениците, които нямат добре развити аналитични умения.
3. Насърчавайте учениците да формулират специфични, конкретни и краткосрочни цели, които очакват да постигнат с изпълнението на дадена задача.
Тези цели могат да бъдат свързани както с процесите (например за използване на определени когнитивни стратегии, методи или процедури), така и с резултатите (например придобиване на конкретни нови знания, подобряване на налични умения, получаване на определен брой точки на тест, класиране на състезание и т.н.). Формулирането на подобни конкретни краткосрочни цели ще позволи на учениците по-лесно да наблюдават и по-често да оценяват напредъка си.
4. Обвързвайте изискванията и целите на задачите с дейности по планиране.
Не е нужно обаче да насочвате учениците към планиране при всяка задача, достатъчно е да фокусирате вниманието им към планиране на изпълнението на по-сложните задачи. Възможен подход е да разделяте по-сложните задачи на по-малки части, като за всяка част поставяте конкретни срокове за изпълнение. Например, ако поставяте за задача учениците да напишат доклад, то можете да я разделите на фази – събиране на информация, създаване на конспект, първи вариант на доклад, втори вариант, окончателен доклад със съответни срокове.
5. Интегрирайте планирането с други процеси за саморегулиране на ученето.
Например можете да създадете работни листа, чрез които учениците да планират конкретни стратегии за изпълнение на определена задача и след това да отчетат какво са изпълнили и какво не, както и да отбележат какво ги е затруднило при изпълнението.
Как изглежда един час посветен на умението?
Материали:
- Флипчарт или бяла дъска
- Листове хартия
- Писалки и маркери
- Работни листове (включващи задачи и планове за изпълнение)
План на занятието:
1. Въведение (5 минути)
- Обяснете на учениците целта на занятието: развиване на умения за управление на усилията и ресурсите.
- Обяснете как тези умения ще им помогнат не само в училище, но и в живота. Например, уменията за управление на усилията ще им помогнат да се подготвят ефективно за изпити или да изпълнят дългосрочни проекти.
- Дайте пример: “Представете си, че трябва да подготвите проект за училищния научен панаир. Ако не планирате добре и не използвате ресурсите си ефективно, може да се окажете в ситуация, в която не успявате да завършите проекта навреме.”
2. Анализ на задача (10 минути)
- Разделяне на учениците на малки групи (4-5 ученика в група).
- Уверете се, че всяка група има различни нива на умения, за да може учениците да се учат един от друг.
- Дайте на всяка група конкретна задача за анализ. Примери за задачи:
- Написване на доклад по определена тема (например, история на Древен Рим).
- Подготовка на презентация за климатичните промени.
- Изработване на макет на екосистема за урок по биология.
- Указания за анализа:
- Основни елементи на задачата: Какво трябва да включва доклада или презентацията? (например, въведение, основна част, заключение, списък с използвани източници)
- Необходима информация: Каква информация ще им е необходима? (например, книги, статии, интернет източници)
- Ресурси: Какви ресурси ще им трябват? (например, компютър, интернет връзка, книги от библиотеката)
- Предизвикателства: Какви са потенциалните предизвикателства при изпълнението на задачата? (например, намиране на надеждни източници, управление на времето)
- Въпроси: Какви въпроси имат относно задачата?
3. Структурирана дискусия (10 минути)
- Презентация от групите:
- Всяка група представя своите отговори и въпроси пред класа.
- Учителят записва ключовите точки на флипчарта или бялата дъска.
- Дискусия:
- Учителят води дискусията, отговаря на въпросите и дава допълнителни разяснения.
- Например, ако учениците срещат трудности при намирането на надеждни източници, учителят може да предложи конкретни сайтове или книги.
4. Поставяне на конкретни цели (5 минути)
- Формулиране на цели:
- Насърчете учениците да формулират конкретни, краткосрочни цели за изпълнение на задачата.
- Примери за цели:
- “Ще намерим пет надеждни източника за информация за следващите два дни.”
- “Ще напишем първия вариант на доклада до края на седмицата.”
- “Ще подготвим и репетираме презентацията два пъти преди да я представим пред класа.”
- Учителят помага:
- Учителят помага на учениците да направят целите си специфични и измерими.
- Обяснете защо е важно целите да бъдат конкретни. Например, вместо да кажем “Ще напишем доклада скоро,” по-добре е да кажем “Ще завършим първата част на доклада до сряда.”
5. Планиране на изпълнението (5 минути)
- Работни листове:
- Дайте на учениците работни листове, които включват задачи и планове за изпълнение.
- Работните листове могат да включват таблици за разпределение на времето, списъци със задачи и полета за отбелязване на изпълнените задачи.
- Разделяне на задачата на части:
- Помолете учениците да разделят задачата на по-малки части и да поставят конкретни срокове за изпълнение на всяка част.
- Примери:
- “Първа фаза: Събиране на информация (два дни)”
- “Втора фаза: Създаване на конспект (един ден)”
- “Трета фаза: Писане на първи вариант (три дни)”
- “Четвърта фаза: Редактиране и финализиране на доклада (два дни)”
- Обяснение на планирането:
- Обяснете на учениците защо планирането е важно. Например, планирането помага да се избегне стресът от последния момент и да се гарантира, че всяка част от задачата е изпълнена качествено.
6. Обобщение и саморефлексия (5 минути)
- Саморефлексия:
- Насърчете учениците да обмислят какво са научили за управлението на усилията и ресурсите.
- Помолете ги да попълнят част от работния лист, където да отбележат какво са успели да изпълнят, какво ги е затруднило и как могат да подобрят стратегията си за следващия път.
- Примери за въпроси за саморефлексия:
- “Какво направих добре по време на тази задача?”
- “Какви трудности срещнах и как ги преодолях?”
- “Какво бих направил различно следващия път?”
Затваряне на занятието:
- В края на занятието, благодарете на учениците за участието и усилията им.
- Напомнете им, че уменията, които са развили днес, са важни за всяка учебна и житейска ситуация.
- Обяснете, че редовното практикуване на тези умения ще ги направи по-уверени и успешни във всички аспекти на живота им.
За какво трябва да внимавате:
- Неясни инструкции:
- Обяснявайте задачите ясно и подробно, използвайки примери и визуални помощни средства.
- Проверявайте дали учениците разбират чрез въпроси.
- Неравномерно участие на учениците:
- Следете динамиката в групите и насърчавайте всички ученици да се включват.
- Задавайте конкретни роли на всеки ученик в групата.
- Липса на време:
- Следете времето и предупреждавайте учениците за оставащото време на етапи.
- Разпределете времето за всяка дейност предварително и се придържайте към плана.
- Недостатъчно ресурси:
- Осигурете необходимите ресурси предварително и дайте указания за допълнителни материали.
- Подгответе списък с препоръчани източници или предоставете дигитални материали.
- Конфликти в групите:
- Наблюдавайте работата в групите и се намесвайте при нужда, като помагате за разрешаването на конфликти.
- Предложете техники за ефективна комуникация и съвместна работа.
- Липса на мотивация:
- Направете задачите интересни и значими за учениците, свързвайки темите с реалния живот и интересите им.
- Използвайте положителна подкрепа и награди за активно участие и добро представяне.
- Технически проблеми:
- Проверете техническото оборудване преди часа и имайте резервни планове в случай на проблеми.
- Подгответе печатни материали за резерва, ако планирате използване на интернет.
- Различни нива на умения:
- Познавайте нивото на учениците и създавайте хетерогенни групи, където учениците с по-високи умения могат да помогнат на тези с по-ниски.
- Предоставяйте диференцирани задачи според нивото на групата.
Учителят играе ключова роля в успешното провеждане на занятието. Чрез предварителна подготовка, ясно обяснение на задачите, активно наблюдение и намеса при необходимост, учителят може да осигури ефективно и ангажиращо занятие за всички ученици.
Тази статия е базирана на разработки в наръчника “Нагласи за развитие” с автор Асенка Христова, Институт за изследвания в образованието. Наръчникът е създаден по програма „Учим заедно” на фондация „Заедно в час” и реализиран с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, с цел преодоляване на образователните трудности, причинени от пандемията.
Изследвай и развивай своите умения и уменията на учениците с помощта на тази платформа за анализ на уменията за саморегулирано учене при ученици.