Мислите ли, че учениците биха могли да свалят, анализират и оценяват информация от метеорологична станция? Може ли това да бъде част от учебния ден?
Категорично да! В следващите редове ще разгледаме как това се случва в Професионална гимназия по селско стопанство “Свети Георги Победоносец” в град Суворово. Г-жа Нели Неделчева и нейните ученици работят с метеорологичната станция, разположена в училище, и използват данните, отчетени от уредите, в часовете по растениевъдство и полски култури. Учителката споделя, че практиката би могла да се интегрира и в часовете по физика и астрономия, география или друг специален предмет в професионалните гимназии.
Снимка 1. Метеорологичната станция е разположена в двора на училището, а дисплеят, от който се свалят данни – в СТЕМ центъра на ПГСС “Свети Георги Победоносец”:
ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА:
Име на практиката: Работа с метеорологична станция
Цели:
– Ангажиране на учениците;
– Развиване на умения за анализ и оценка на данни.
Подходяща е за: Ученици в гимназия или прогимназия, ако се адаптира спрямо нуждите
Прилага се: през цялата учебна година
Необходими материали: Метеорологичната станция, оборудвана със сензор за измерване на скоростта на вятъра, UV и светлинен сензор, термометър, овлажнител, барометър, дъждовен колектор и солар.
ОПИСАНИЕ НА ПРАКТИКАТА:
Учениците на г-жа Неделчева работят ежедневно с данни, свалени лично от тях в часовете по растениевъдство и полски култури. Това развива у тях редица умения и им помага при взимането на информирани решения и изграждането на модели за бъдещи действия.
Стъпка 1 – оборудване
Първата стъпка, която предприема учителката, е да снабди училището с метеорологична станция. За целта г-жа Неделчева кандидатства по проект и печели финансиране за оборудване с необходимите уреди. Станцията се разполага в училищния двор и учениците получават лесен достъп до съоръжението. То ежедневно ги снабдява с живи данни, които да ползват в учебния процес.
Снимка 2. Ученици записва данни в дневника на метеоролога
Стъпка 2 – практическото приложение
За учениците в направление “Растениевъдство” е ключово да познават процесите, които влияят на почвите, животните и културите. Климатът е основен фактор, влияещ на отрасъла, а познаването, анализирането и оценката на данни са умения, които влизат в употреба винаги.
Учителката залага на три ключови момента:
1. Ангажиране на учениците – всеки клас разполага с екип ученици, които свалят информацията от метеорологичната станция. Това са младежи, проявили проактивност и желание да работят с уреда и ежедневно минават и събират данни за климатичните елементи.
2. Водене на дневник – съхранението на данни от метеорологичната станция става в дневник, който се попълва от съответните дежурни ученици.
“Които ученици са по график, минават през станцията, записват данните от дисплея и после ги обсъждаме в клас.”
3. Изготвяне на график – г-жа Неделчева и учениците са разработили график за ротация на отборите метеоролози от всяка растениевъдна паралелка в гимназиален етап. Младежите стриктно спазват разписанието и не пропускат да се сдобият с информация, с която да работят в час.
Снимка 3. Г-жа Неделчева и учениците ѝ анализират данни в часовете по растениевъдство и полски култури в СТЕМ центъра на училището
Стъпка 3 – анализ и оценка на данните
Г-жа Неделчева и учениците ѝ използват данните, за да наблюдават как ежедневните промени на времето рефлектира върху почвата, растенията и животните. За специалността “Растениевъдство” това знание е основополагащо. Благодарение на него, учениците сами анализират кога е най-благоприятният момент, в който да засадят културите в училищните ниви с размер 400 дек. Продукцията от нивите се прибира от ученици от други специалности.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ
“Основната идея е да ангажираме учениците и да събудим в тях отговорност, полагайки грижа за културите.”, разказва Нели Неделчева. Наблюденията на преподавателката са, че този подход прави учениците по-съпричастни към съответната дисциплина, а това от своя страна пробужда любов към професията. Тя с омиление си споделя, че в неучебни дни, част от учениците ѝ пътуват до нивите, засяти с пшеница, за да поливат и полагат грижи за растенията.
Снимка 4. Учениците засаждат сами култури, ползвайки прогнозите изработени в часовете по растениевъдство и полски култури.
Работата с метеорологична станция не отнема много време и не тежи на учебния процес. От учителя се изисква единствено да подкрепи учениците при анализа на данните, за да получи работният процес завършен вид.
Безплатен бюлетин с ресурси
Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи
Практиката е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
Автор на статията
Нина Ружина завършва География в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и следва Международен алтернативен туризъм в НБУ. До голямата ѝ среща с учителската професия, за която мечтае от дете, работи в сферата на културата и туризма. Част е от възпитаниците на “Заедно в час”, випуск 2016, като в тази роля преподава 2 години в ПГ “Георги Сава Раковски”, гр. Костенец; след това става част от екипа на Заедно в час и подкрепя новите учители по програма “Нов път в преподаването”, сетне отново се връща към мечтата си и до момента е учител в ЧПГДН “СофтУни Светлина”. В prepodavame.bg твори по темите за гражданско образование и права на децата.
