“Има образователни методи, които вече са остарели и не са актуални за нуждите на времето, в което живеем. Децата искат нещо интересно, искат движение, искат енергия. Затова аз се старая да използвам нови и най-вече полезни за децата образователни подходи.” – това казва една креативна начална учителка от югозападното градче Якоруда и споделя практики, чрез които децата стават по-самостоятелни, учат в концентрация и тишина и решават конфликтите помежду си с лекота.
Визитка на практиките
Име: Монтесори метод в класната стая и подход “Шест мислещи шапки”
За кого е подходяща: всички възрастови групи – от начален до гимназиален етап
Продължителност: през цялата учебна година
Цели:
- развиване на комуникативните умения на учениците и обогатяване на речниковия запас;
- развиване на критично и аналитично мислене;
- изграждане на увереност и способност за заявяване на личното мнение и позиция;
- разрешаване на конфликтни ситуации.
Необходими материали/умения:
- за подхода “Шест мислещи шапки” – 220 гр. картон, ламинатор;
- за метода на невербална комуникация – компютър и цветен принтер, цветен картон за таблата, лепило, ножица, ламинатор, Монтесори материали
Информация за учителя: Гергана Ботушанова работи в сферата на образованието от 13 години. Дълги години е била учител по немски език, а от 4 години е начален учител в СУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Якоруда. Завършила е бакалавърска степен “Предучилищна и начална педагогика” в Югозападен университет “Неофит Рилски” и магистърска степен в Софийски университет “Св. Климент Охридски” – “Монтесори педагогика в дигиталното общество”. Работи с трети клас в следобедните часове, а през свободното си време организира творчески работилници за работа с деца, в които те правят скрапбук, декупаж, фойларт, а скоро ще могат да се обучават и в калиграфско изкуство.
Описание на практиките
“Шест мислещи шапки”
Гергана Ботушанова използва популярния метод за справяне с конфликтни ситуации “Шест мислещи шапки”. Негов създател е Едуард де Боно и освен за справяне с предизвикателни ситуации, той може да се използва и за достигане до информирано решение, свързано с определена тема или проблем, тъй като предполага определен въпрос да се разгледа от шест различни гледни точки.
Когато учениците на г-жа Ботушанова участват в някакъв спор или конфликтна ситуация, тя събира целия клас и разпределя шапките между различни ученици – индивидуално или по шапка на всяка групичка. Ето и какво означават шапките:
Черна шапка – ТРУДНОСТИ (слаби страни, песимизъм, негативи, лоши моменти), търсят се отговори на въпросите: Какъв е проблемът? Защо реагирах по този начин? За какво трябва да внимавам?
Тази шапка се дава на ученика/учениците, които са реагирали в конфликта по неприемлив начин. Използва се и за заключения, когато учениците искат да споделят защо нещо няма да стане, защо някаква идея не е добра, за какво трябва да се внимава.
Бяла шапка – ФАКТИ (информация, детайли, доказателства), търсят се отговори на въпросите: С каква информация разполагаме? Каква информация ни е необходима, за да знаем повече? Как ще получим необходимата информация?
Бялата шапка се дава на дете, за което се знае, че подхожда възможно най-обективно и искрено. Също така може да се даде на дежурния ученик или на този, който е станал свидетел на спора/конфликта и за който се очаква да разкаже подробности.
Синя шапка – КОНТРОЛ (размисъл, анализ, организация, доводи), търсят се отговори на въпросите: Какъв е нашият план? Какво мислене е необходимо? Каква е следващата стъпка?
Синята шапка представя онзи начин на мислене и поведение, при който ситуацията се контролира според обстоятелствата. Дава се на децата, които мислят логически и могат да дадат разумни идеи.
Зелена шапка – ТВОРЧЕСТВО (решения, препоръки, предложения, възможности, алтернативи), търсят се отговори на въпросите: Какви са нашите предложения? Можем ли да го направим по друг начин? Какви други идеи имаме?
Зелената шапка е шапката на креативността и творческото мислене. Децата, които си слагат зелена шапка, са тези, които трябва да търсят нови идеи, да откриват нови възможности, да дават препоръки и предложения.
Червена шапка – ЕМОЦИИ (чувства, предположения), търсят се отговори на въпросите: Как се чувствам? Как се чувстват другите?
Червената шапка отговаря за чувствата, интуицията и развива емоционалната интелигентност. Тя дава израз на вътрешното чувство, така че да разберат учениците как се чувства всеки в определен момент.
Жълта шапка – ПОЛЗИ (предимства, ползи, подобрения, оптимизъм), търсят се отговори на въпросите: Какви са добрите страни на ситуацията? Защо това е за предпочитане? Как да го накараме да проработи?
Тази шапка се асоциира с позитивното мислене и е повод за надежда. Носителите на жълтата шапка вземат решения кои са най-добрите възможности за действие в настоящата ситуация и обобщават всичко изказано от останалите шапки.
Подходът “Шест мислещи шапки” е подходящ за развиване на множествената интелигентност на учениците и насърчава креативното мислене. Може да се използва и за решаване на казуси по различни учебни предмети.
Tабло за невербална комуникация
Друга любопитна практика от класната стая на Гергана Ботушанова е таблото за невербална комуникация. Учителката забелязва, че по време на час малките ученици често искат да кажат нещо, което няма общо с темата на урока, стават нетърпеливи и губят концентрация. Тогава тя решава да намали разсейващите фактори в класната стая чрез система за невербална комуникация, така че в някои ситуации всички да могат да се разбират само с жестове.
Така например, когато учителката постави задача на класа и някой ученик е готов, той вдига цялата си ръка и по този начин информира за това. Ако някое дете има отговор на зададен въпрос, то показва това с 4 пръстчета, ако самото то има въпрос – показва 3 пръстчета. 2 пръста се показват, когато детето има нужда да посети тоалетната, а 1 – когато му е необходимо учебно пособие. В последния случай ученикът може да стане и да отиде до специален кът в класната стая – “Остави, вземи, върни”. Когато някой има нужда, може да си вземе от там химикал, молив, гумичка или каквото му трябва, а след това има задължение да ги върне на същото място.
Монтесори упражнения и иновативен подход на учене
Тъй като учениците в класа на г-жа Ботушанова като цяло са шумни, тя си поставя за задача да се справи с високите нива на шум, за да има пълноценен учебен процес. Използва известната игра за тишина на италианската лекарка и педагог Мария Монтесори. За да се насърчат децата да пазят тишина, учителят влиза в класната стая с малко бебе или кукла и обяснява на учениците, че ако са много шумни “бебето-кукла” може да заплаче или да се уплаши. Смята се, че децата интуитивно разбират и усещат емоциите на другите по-малки деца и така успяват да осъзнаят какво се иска от тях.
Г-жа Ботушанова обаче адаптира тази игра за своите третокласници, запазвайки основния смисъл. Тя залепва една дълга лента от цветно тиксо на пода и моли учениците да минават по нея с вдигнати ръце, концентрирано и тихо. Децата са много въодушевени от тази дейност, която учителката нарича “Лента на търпението”, и наистина се стараят да пазят тишина. Когато отново станат шумни, учителката само ги връща към момента, в който са вървели по лентата и са били тихи, и им показва друго помощно средство за тази цел – табло с нивата на гласа.
Щом приключат с домашните, третокласниците имат на разположение Монтесори материали, с които да работят. На рафт в класната стая са поставени работни листове с Монтесори упражнения по български език и математика. Децата сами избират с какво да работят, разменят си задачи, проверяват работата на съученик, а накрая дори почистват работното си място и подреждат материалите. Работните листове са ламинирани, защото децата пишат направо на тях, а след като приключат работата си, изтриват написаното, за да може работния лист да се използва отново. Задачите и упражненията учителката променя според учебния материал и според интересите на учениците си.
За контрол на грешките г-жа Ботушанова е създала QR-кодове, чрез които децата могат да проверят дали са се справили успешно. QR-кодове може да се разпечатат и разлепят из цялата класна стая във връзка с различни моменти от живота в училище – информация за празници, мъдри и позитивни мисли, цитати и др. Третокласниците използват телефоните си и за да отварят онлайн речници, в които да сверяват правописа на думите.
Всички тези дейности водят до развиване на самостоятелност, концентрация и отговорност в децата, смята Гергана Ботушанова.
Защо да опитате тези практики:
- използват се иновативни подходи в класната стая;
- учениците развиват самостоятелност, самоинициативност и концентрация;
- създава се позитивна дисциплина и се повишава интереса и ангажираността в учебните часове.
Практиката е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците. На 29-30 април ще се проведе събитие, на което ще бъдат представени отличените добри практики. Вижте повече ТУК.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
Ако имате практика, която може да бъде полезна на други учители, ще се радваме да се свържете с нас и да ни разкажете за нея!
