Какво означава метакогниция и как да започнем да я преподаваме? Как да използвате метакогнитивните умения, за да подобрим резултатите на нашите ученици? Нека прочетем статията и видим дали ще намерим отговори на тези въпроси. Ако възникнат нови, може да ги запишем в коментарите, за да може следващите статии да отговорят и на тях.

Какво означава метакогниция

Метакогницията или метапознанието е състояние, в което осъзнаваме собствените си мисли и възможности, разсъждаваме над уменията си да работим и създаваме стратегии за по-ефективно изпълнение на дадена задача. Метапознанието представлява знанието за това какво знаем и как научаваме нови неща.

В училище метакогнитивните умения спомагат на учениците да разсъждават над собствените си когнитивни процеси като мислене, внимание, вземане на решения. Както и да имат критично мислене, да наблюдават себе си и да вземат осъзнати решения как да бъдат по-успешни. Неслучайно учениците, които развиват своите метакогнитивни умения, са по-успешни и в училище, и в живота като цяло.

Как използваме метакогницията, за да подобрим учебния процес

За развитие и прогрес в учебния процес е нужно учениците:

да умеят да систематизират своите действията;
да разработват стратегии за справяне с поставените задачи;
да разбират как действията им се отразява на процеса на учене.

Тук на помощ идват метакогнитивните умения на децата и младежите. Развиването на метакогнитивни умения ще им помогне да станат по-любопитни за нещата, които учат. Те ще могат активно и осъзнато да взимат по-добри решения свързани със собственото си учене.

Крайната цел на метакогнитивното обучение е учениците да започнат сами да си задават въпроси като – „Как точно успях да направя това?”, “Какво би станало ако?” (тоест да умеят да предвиждат риска). Сами да се обръщат към собствения си Аз, за да проследят плана си на действие и стратегиите, които интуитивно или съзнателно са приложили, за да се случи постигнатият успех.

3 стъпки към по-самоосъзнати ученици

Процесът на разиване на метакогнитивните умения на учениците преминава през три етапа, които формират цикъл на непрекъснато подобрение:

1. Планиране

На този етап се стремим да насърчим учениците да мислят за целта на своето обучение (поставена от учителя или самите тях). Те трябва да преценят как ще подходят към поставената задача. Това включва разбирането на целта, активиране на предходни знания,, подбор на подходящи стратегии за справяне със задачата и обмисляне как да разпределят усилията си.

За да подпомогнем нашите ученици в процеса на планиране как да се справят със зададената задача, можем да използваме следните насочващи въпроси:

Какви ресурси са ми необходими, за да изпълня задачата?
Правил ли съм такова нещо преди и успешно ли е било?
Какво научих от примерите, които разгледахме по-рано?
От къде да започна и каква гледна точка ще използвам?
Имам ли нужда от разпределение на задачите, за да използвам пропорционално времето си?
Какво ме ограничава в постигането на моята цел?
Как ще постъпя, ако възникнат проблеми или нещо не ми е ясно?
Какво ще се случи, ако…?” (предвиждане на риска)
Каква информация ми е нужна?

2. Мониторинг

Във втория етап от развиването на метакогнитивните умение, е нужно да подчертаем необходимостта учениците да оценяват напредъка, който постигат. Това включва дейности за самопроверка и задаване на въпроси насочени към тях самите:

Добре ли се справям?
Имам ли нужда от нови и различни техники, за да подобря работата си?
Успешни ли са действията ми?
Намирам ли това за предизвикателно?
Как точно работи моята стратегия, мога ли да я подобря?
Мога ли да обясня на другите какво правя? Разбирам ли процеса?

3. Оценка

Третият и последен етап включва оценка на ефективността на техния план и неговото изпълнение. както и търсене на начини за подобрение. Можем да подпомогнем учениците със следните въпроси, върху които да помислят:

Как го направих?
Проработи ли стратегията, която използвах? ?
Беше ли правилната гледна точка, която избрах?
Как следващия път да го направя още по-добре?
Има ли други гледни точки, методи или техники, които бих искал да опитам?
Какво научих от работата си над тази задача?
Къде другаде мога да използвам тази стратегия/ Къде другаде мога да използвам наученото?

Как да подпомогнем успеха на нашите ученици?

Нашата роля е да стимулираме учениците да искат да знаят повече, да задават въпроси и да търсят отговори. Важно е да създадем среда, в която децата и младежите разсъждават над преподавания материал, замислят се как могат да използват тази информация и най-вече изказват мнението си свободно.

Ето какво можем да попитаме учениците, за да провокираме развитието на техните метакогнитивни умения и критичното им мислене:

Каква мислите, че трябва още да знаете свързано с изминалия урок? Какво ви се струва съмнително, неясно, няма смисъл за вас?
Какви въпроси може да зададете, за да ви се изясни урока още повече?
Какви въпроси може да зададете, за да погледнете през различна перспектива?
Какви асоциации правите когато чуете тази информация?
Кое ви се струва интересно? А кое не разбирате? Каква е вашата гледна точка?
Как се справихте предния път?
Кое ваше действие ви помогна да изкарате висока оценка или да научите този урок?

Целта е учениците е да свържат своят опит от миналото с новата информация, да направят логични връзки и да разсъждават над определени теми. Да рефлектират върху самия процес, а не толкова върху конкретната информация. Те трябва да видят какво им помага да разберат една тема, какъв е целият процес на учене и разясняване на нова информация. Именно това е метакогнитивното знание – умението на децата да анализират учебния процес.

Предизвиквам ви да помислите за личен пример – за момент, в който сте открили някаква техника или стратегия, която работи много добре за вас. След като си я припомните, разкажете на учениците си за нея и им споделете за метаконгнивното знание и как то ще им помогнат да бъдат по-успешни. Ако все още се колебаете как да започнете да преподавате метакогнитивни умения прочетете тези 7 стратегии за успешно развитие на метакогнитивни умения у учениците

Източници: