Правата на децата се основават на естествените им нужди и на осигуряването на най-благоприятна среда за развитие. Ето защо обучението по права на децата най-лесно се учи автентично, т.е. в ежедневието. И най-добрият, ясен, фокусиран урок в училище, не може да замени ежедневните малки стъпки, които правим, за да имаме деца, които познават, ценят и упражняват правата си.
Каква е ролята на родителите?
В семейството се поставят основите на нагласите на всеки човек. Чл. 13 на Конвенцията за правата на децата говори за това, че децата имат право на мнение по въпроси, които ги касаят. В живота на едно семейство това означава на детето да се дава възможност да споделя мнение и да прави избори за ежедневни неща – какво да облече, по кой път да мине на път за градината, с коя паста за зъби да си измие зъбите. Ключово е родителите да дават избор в рамките на безопасното, т.е. ходенето на градина е нещо, което е задължително, дори детето в един или друг момент да не иска да го прави, но детето може да даде идея и да направи избор по кой маршрут или с какво превозно средство да стане това. Така родителят все още е в позицията да прави нужното за физическото, психическото и духовното развитие на детето, но същевременно създава възможност то да развие нагласата, че неговото мнение е важно и поражда действие.
Друга много важна роля на семейството, когато говорим за ранно детско развитие, е осигуряването на възможност на децата да играят. Ежедневието в съвременния свят е много интензивно и не е изключение да остава малко време, в което децата да могат свободно да играят. А за тях това е начин за учене и развитие. Дори децата да посещават ясла или градина, играта с най-близките има добавена стойност в цялостното развитие на личността на детето.
Според Конвенцията за правата на децата родителите имат много отговорности, но също така възможност да получат подкрепа от държавата.
Каква е ролята на учителите?
Детската градина и училището са първите места, в които детето става част от общност и се среща с различията между хората – различни имена, различен външен вид, различен език, на който се общува, различни умения, различни интереси. Образователните институции носят отговорност да управляват процесите по изразяване на личността на децата и зачитане на техните права. Това не е лесна задача и доколко се изпълнява успешно зависи от развитието на емоционалната интелигентност на всяко дете, чиято основа се полага в семейна среда.
В процеса на учене е преплетено и възпитанието на децата. В Конвенцията е нормирано изискването мерките по установяване на дисциплина в училище да са съвместими с човешкото достойнство, т.е. всички замесени в училищния живот – ученици, учители, административен персонал, да се ръководят от идеята за уважение на личността на другите и разбирането, че всеки от нас е различен. Препоръки за учители при въвеждането на темата за правата на децата в училище можете да прочетете в нашата статия с три съвета. Много ценни при възникване на конфликти може да се окажат идеите на възстановителното правосъдие, за което може да прочетете повече в статията за решаване на конфликти и предотвратяване на агресия в калсната стая.
Член 29 от Конвенцията за права на детето на ООН обобщава основните образователни приоритети, които следва да се съблюдават: развитие на личността на детето, на неговите таланти, уважение към културните особености на всеки, подготовка за отговорен живот в свободно общество, развитие на чувство за уважение към природната среда. Важен аспект, заложен в цялата концепция, е идеята за реализиране на пълния потенциал на всяко дете, т.е. зачитането на индивидуалните особености в развитието и адаптиране на учебното съдържание, целите и методите за обучение.
Каква е ролята на общността в обучението по права на детето?
Индивидуалните усилия на едно семейство, учител, училище са важни, но правата на децата се реализират в рамките на едно общество. Всички като общност от хора носим отговорност за познаване на правата на децата, създаване на възможност за тяхното опазване и упражняване. В немалка част от формулировките на самата конвенция е записано, че държавата носи отговорност за създаване на възможности за спазване на правата, за подпомагане на родителите в изпълнение на отговорностите им или за компенсиране на родителската роля, ако тя липсва. Държавата е функция на обществото, така че всеки от нас носи отговорност в общата задача да осигурим максимално добри условия за развитие на потенциала на всяко дете и за сигурна среда, в която да растат. Ако се интересувате повече по темата, запознайте се с примери за гражданското образование в начален етап.
