Учителите ежедневно се изправят пред редица трудности в процеса на работа. Нерядко като сериозно предизвикателство се очертава работата с ученици със специални образователни потребности. Включването на тези деца в общообразователна среда е нормативно регламентирано и през годините все по-стремително си проправя път в образователната ни система. Приобщаващото образование се стреми да осигури възможността всички ученици, независимо от техните силни или слаби страни, да се обучават в среда, в която да имат възможност да развият максимално своя потенциал.

Настоящата статия ще обобщи най-често срещаните затруднения при работа с ученици със специални образователни потребности и ще ви даде насоки как да се справяте с тях и как да се чувствате по-подготвени и по-уверени в устрема си да преподавате, подкрепяте, насочвате и помагате на всички деца в класа.

Зад категорията „специални образователни потребности (СОП)“ стои широк набор от специфични образователни потребности, породени от различни нарушения, водещи до специфики във функционирането, поведението, когнитивните способности, като акцентът се поставя върху образователните нужди на детето и педагогическия аспект на въздействие. Ученици със СОП са тези, които срещат различни трудности в обучението си. Затрудненията на учениците могат да бъдат много и най-различни. Точно толкова различни са и затрудненията, които срещат педагогическите специалисти.

Като най-често срещани затруднения обобщаваме:

Ангажиране по време на час;
Невъзможност да се отдели нужното внимание на учениците със СОП;
Определяне на правилния подход в преподаването на тези деца;
Недостатъчна подготовка за работа с ученици със СОП;
Адаптация на материали и учебно съдържание;
Проблемно поведение;
Чувство на безпомощност за справяне с поредното предизвикателство;
Невъзможност да се включат пълноценно в учебния час.

Всички тези предизвикателства за учителите наслагват неприятната нагласа, която ни покосява, когато разберем, че в класа ни ще се обучава дете със специални образователни потребности. Притеснението, че няма да се справим ни преследва настоятелно и ограничава неусетно дейността ни като цяло. Мисълта за евентуалните трудности, с които ще се срещнем и трябва да преодоляваме, натрапчиво напомня за себе си постоянно, а това допълнително ни стопира и ни поставя в състояние на обърканост и безизходица.

Как да превъзмогнем затрудненията?

Отговорът е лесен. С проблемите се справяме, като се изправим пред тях. Преодоляваме затруднения, като вникнем в тяхната същност и измислим стратегия, която да ни избави от тях.

Ще ви отведа мислено в следната ситуация: ученикът пречи на останалите. Нарушава ритъма на работа. Говори без да му е предоставена думата, често става и се разхожда из стаята, занимава съученика до себе си със странични занимания. Изважда всичко от раницата си, хвърля моливи и химикалки по пода, разпилява учебници и тетрадки.

В случая е ясно, че ученикът трудно успява да се задържи на чина, че страда вниманието, концентрацията е слаба, поведението е хиперактивно и т.н. Не това обаче трябва да е фокус на създалата се ситуация. Необходимо е да се съсредоточим върху това, което бихме могли да променим. Не можем да променим наличните нарушения, но можем да помислим как да ангажираме за максимално дълго време вниманието на ученика. За целта трябва преди всичко да го опознаем добре. Да разберем какви са неговите водещи интереси и през тяхната призма да се опитаме да му намерим занимание за часа, обвързано с темата на урока, което да ангажира вниманието му. Ако успеем да му подготвим интересна задача, с която той да се занимава, тогава ще избегнем гореописаната ситуация. Тя най-вероятно е породена от липсата на внимание и е начин то да бъде привлечено.

Ангажираността е най-добрият метод за справяне с подобни ситуации. Ако оставим детето да скучае, то само започва да си намира дейности, с които да избегне скуката. Най-често тези дейности не са свързани с урока и не са продуктивни. Ето защо ние трябва да подсигурим ангажираност, да посеем мотивация, да внедрим чувството за значимост и успеваемост. Ако успеем да накараме ученика да работи, ще си гарантираме подходяща атмосфера за провеждане на часа. Това няма да е трудно, защото той иска да е като другите, осъзнава, че не е като тях и от там се пораждат всички останали елементи на некоректното му поведение.

Ключът към успеха е в премерената сложност на поставените задачи. Те трябва да са съобразени с наличните възможности. Прекаленото затрудняване при тяхното изпълнение би демотивирало ученика. Когато ученикът осъзнае, че може и се справя, това повишава желанието му за работа и води до по-висока увереност в собствените му способности. Успеете ли да въвлечете в някакъв вид дейност ученика със СОП, вие отваряте пред него врати, оставали трайно затворени до момента. Давате шанс, предоставяте възможност за участие, успявате да го приобщите. Той започва да се чувства значим и нужен за колектива на класа, възприема се като част от него и това усещане понижава желанието му да се държи некоректно спрямо другите и спрямо вас.

Възниква въпросът:

Как да ангажираме ученика със СОП по време на час?

Дори да нямате никакъв опит в работата с тези деца, достатъчно е да се придържате към следващите няколко стъпки, за да постигнете успех.

1. Запознайте се с подробности за специалните образователни потребности на ученика, какво нарушение ги поражда, какви са спецификите на това нарушение, в каква посока то оказва влияние върху способностите на учене и как се отразява върху овладяването на училищни умения

ПРИМЕР: В класа ви е записан нов ученик. За него знаете, че е с интелектуални затруднения (лека степен). Потърсете повече информация какво се крие зад това нарушение. Консултирайте се с ресурсен учител или психолог, ако има такива специалисти във вашето училище, за да знаете с какви очаквания да бъдете спрямо неговите способности за учене. Ако училището не разполага с ресурсни специалисти, можете да потърсите консултация и методическа подкрепа от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование във вашата област. Идеята е да знаете, че децата с интелектуални затруднения се характеризират с интелектуално функциониране значително под нормата. Те се нуждаят от повече време, съответно от повече повторения, за да могат да възприемат, осмислят и запаметят поднесената информация. За тях е важно това, което чуват да бъде богато онагледено, за да го разберат по-бързо и по-добре. При тях преобладава нагледно-образното мислене пред ситуативното, т.е. мисленето е конкретно и директно обвързано с пряко възприятие на нещата. Възможно е да страда езиково-говорното развитие, а оттук и уменията за четене, писане, смятане. Характерно за децата с интелектуални затруднения е, че имат беден речник. В изказа им преобладават съществителни имена. По-рядко използват прилагателни, наречия и др. Затрудняват се с употребата на предлози.

Когато знаете тези детайли, вие сте вече по-подготвени, за да предприемете следваща стъпка:

2. Проведете опознавателна среща с родителите на ученика със СОП.

Това е много ключов момент в опитите ви да бъдете полезни на детето със специални потребности. Опознайте родителите, потърсете информация от тях. Те са най-ценният източник на информация за своето дете. Общувайте с тях открито, споделете вашето желание ефективно да приобщите детето им в училище. Потърсете съдействие от тях, привлечете ги като партньори в обучението на детето, спечелете тяхното доверие и изградете атмосфера на позитивно общуване и непрестанен диалог помежду си.

Като съберете достатъчно информация по периферията – интернет, книги, консултации, информация от родители, вие вече сте готови за следваща стъпка:

3. Общувайте с детето – потърсете информация от източника. Опознайте го. Открийте неговите силни страни и интереси. Интересът, който проявявате, и вниманието, което отделяте, ще се превърнат в здрава основа, върху която на фона на доверие ще можете да вървите смело напред.

4. Ангажирайте детето в час – винаги подготвяйте задачи за ученика със СОП. Не очаквайте да са правилните от първия път. Но със сигурност ще ви отведат към правилните посоки. Всяка грешка открива пред нас правилния път, по който да вървим. Всеки опит да поемем в дадена посока, увеличава шанса ни да стигнем до желаното място.

Извървявайки тези стъпки все по-уверено, бихте могли да се преборите и с друго свое притеснение:

Как да отделим нужното внимание на учениците със СОП?

Това притеснение би могло да се премахне много лесно. То е породено от несигурност. Ако маркираните по-горе стъпки са част от вашата дейност, вие полагате усилия и отделяте внимание на своите по-различни ученици.

По-голямо внимание можете да обърнете на следващото предизвикателството:

НЕДОСТАТЪЧНА ПОДГОТОВКА ЗА РАБОТА С УЧЕНИЦИ СЪС СОП

Безспорно общообразователният учител невинаги има добра подготовка за работа с деца със специални образователни потребности. Изникват много въпроси. По-големият проблем обаче е, когато се притесняваме да потърсим отговорите на тези въпроси. Осъзнаваме, че не знаем как да преподаваме на конкретното дете, осъзнаваме, че не сме от полза за неговото оптимално развитие. Склонни сме дори да потърсим алтернативни начини и други институции, които да поемат отговорността вместо нас. Но това едва ли е най-правилното решение. Всеки ученик има право на достъп до образование и на протегната към него ръка. Фактът за недостатъчната готовност да посрещнем по-различни потребности много лесно би се променил, ако потърсим повишаване на своята квалификация в посока приобщаващо образование. Тогава бихме имали много по-добра готовност за…

АДАПТИРАНЕ НА МАТЕРИАЛИ И УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Когато преподавате на ученик със специални образователни потребности, имате много възможности да адаптирате учебното съдържание, за да го представите по най-подходящия за него начин. Не се фокусирайте върху това какво не може да прави той, а ясно очертайте с какво се справя добре. Върху тази основа надграждайте нови умения и формирайте нови компетенции без да се притеснявате, че подбраният материал е за два класа по-надолу спрямо учебната програма. Когато ученикът със СОП не покрива държавен образователен стандарт за съответния клас, той се обучава по индивидуална учебна програма, съобразена с неговите налични възможности. Смело може да редуцирате обема на учебното съдържание, да го адаптирате според възможностите, като подберете най-правилната форма, в която да му го поднесете, да включите множество помощни дидактични материали, да изработите подходящи работни листи или да съставите проекти, по които да работи сам или подкрепен от своите съученици или от родителите.

Понякога именно проектно-базираното обучение (ПБО) се явява подходящ начин да избегнем…

ПРОБЛЕМНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА НЯКОИ УЧЕНИЦИ

ПБО е един по-различен начин на взаимодействие между учители, ученици и родители. Явява се не само възможен вариант за овладяване на нови знания и умения, но и успешен механизъм за справяне с негативни нагласи, формирани стереотипи на мислене или некоректно поведение. Общата цел, продуцирана от интересите на конкретното дете и пътя на нейното реализиране сплотява, формира позитивна атмосфера на комуникация и премахва съществуващи бариери, прокарвайки пътеки към ценности като доверие, толерантност, разбиране, съпричастност, уважение и взаимно разбирателство.

Включването на ученици със СОП в проектно-базирано обучение е една ефективна формула за успех. Идеята, че ученикът работи по свой проект, повишава мотивацията, увереността и чувството за значимост сред останалите. Темите са неограничени. Към темата за работа в часа ученикът може да изработи образователен постер, който да се ползва от всички, с наличните си умения. Проектно-базираното обучение може да бъде алтернативен вариант на действие за ученици, които системно отсъстват. При децата със специални образователни потребности с оглед спецификата на здравословното им състояние нерядко се налага често и продължително отсъствие от учебните часове. Проектно-базираното обучение би могло да се реализира и извън учебна среда по време на продължително домашно лечение или при други възникнали ситуации.

ЧУВСТВО НА БЕЗПОМОЩНОСТ ДА СЕ СПРАВИМ С ПОРЕДНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

Винаги можем да открием компенсаторни механизми, които да ни изведат от на пръв поглед безизходни ситуации. Да, предизвикателствата пред учителите на нашето съвремие са безброй. И чувството за невъзможност да се справим с всяко следващо не веднъж ни обзема. Чувстваме се безпомощни и несигурни в това дали ще успеем и този път да се справим с поредната трудност. Трудности в обучението и преподаването на ученици със специални образователни потребности има и едва ли е наближило времето, когато ще успеем да игнорираме всички такива, но в борбата за тяхното преодоляване не бива да забравяме, че не сме сами. Обучението на ученик със СОП се реализира от екип за подкрепа за личностно развитие (ЕПЛР). Подкрепа търсим от всички, включени в състава му колеги – психолог, логопед, ресурсен учител, други педагогически специалисти от училището, които работят заедно, преследвайки идеята за ефективно приобщаване.

НЕВЪЗМОЖНОСТ УЧЕНИЦИТЕ СЪС СОП ДА СЕ ВКЛЮЧАТ ПЪЛНОЦЕННО В УЧЕБНИЯ ЧАС

Много често липсата на резултати или минималните налични такива силно демотивират учителя. Изправят го пред редица въпроси:

Правилно ли подхождам към конкретния ученик?;
Справям ли се с неговото приобщаване?;
Къде бъркам, че няма постигнати резултати?;
Как да успея да го включа пълноценно в часа?.

Всеки ученик със специални образователни потребности има свой начин на учене и овладяване на поднесената информация. Понякога нещата се случват добре, понякога не се случват. Но това не означава, че отговорността за липсата на резултати е на учителя, защото говорим за деца със специфика в цялостното функциониране, която неминуемо води до отражения и в овладяването на училищни умения.

Липсата на резултати в овладяването на академични умения не е критерий за определяне ефективността на включването и пълноценното участие в живота на класа. По-важното в случая е предоставената възможност за социализация в среда на връстници и преодоляната изолация. Често се случва детето със СОП да не участва наравно с другите в класа, но това не изключва възможността участието му, такова, каквото е, да се определи като пълноценно.

Написаното дотук ни насочва към въпроса: Мога ли да отделя толкова време за ученика със СОП, когато в класа има още 24 или повече ученици? Да, можете, защото това е правилна инвестиция на времеви ресурс, която след време ще започне да работи за вас. В началото няма да е лесно, възможно е да се изправите пред редица трудности. Важното е да не се отказвате и всяко предизвикателство да превръщате в нова доза мотивация.

Разделете се с притеснението, че не можете да отделите нужното време за учениците си с по-различни потребности и различни възможности. Понякога трябва много малко и винаги е достатъчно мотивирано желание за подкрепа.

Желанието е основата, върху която да стъпим. Личната ни мотивация да бъдем добри приобщаващи педагози ни насочва към търсене на правилния подход в преподаването на децата със специални образователни потребности. Кой е той? Това е въпрос, който няма категоричен отговор. За всяко дете в класа ние имаме определен метод и начин на въздействие. Учениците със специални образователни потребности не правят изключение. Правилният подход се откроява в процеса на работа. Утвърждава се на фона на много опити и грешки и е уникален за всяко дете. Няма универсална формула, която да следваме при преподаването на тези деца. Достатъчно е да се въоръжим с търпение, да определим темпото на работа и да се радваме и поощряваме и най-малкото постижение. Макар и незначително за общата успеваемост на класа, то е голям успех за ученика със СОП.

Всеки по свой начин извървява пътя към успеха. Голямата победа не е само за конкретния ученик, тя е обща за всички нас учители и ученици от класа. Тук успехът се крие зад подадената ръка, зад предоставената възможност за участие, зад ефективното включване, провокирало радост и усещане за пълноценност.

Статията е вдъхновена от личния опит на автора и е допълнена с информация от следните източници:

Радулов, В. (2007) Деца със специални образователни нужди в училището и обществото. Бургас: Рекламно издателска къща (ДАРС)

Психологически особености на децата с интелектуални затруднения

Трудности при работа с деца със специални образователни потребности