Ако преподавате литература в гимназиален етап, знаете, че като компетентност в учебната програма се цели ученикът да съпоставя с личния си опит интерпретирани в изучените текстове ценности и норми, проблеми и конфликти и да обосновава позиция по тях1. Но да намериш и покажеш на един съвременен тийнейджър общото между неговото ежедневие и класическия героически епос (например) определено е трудна задача. При това трябва да го развълнуваш и насърчиш да споделя, докато същевременно работиш за развитие на уменията му за работа в екип и комуникативните му компетентности!
За да ви помогнем, представяме на вниманието ви един урок по драма, основан на историята на Омировата “Одисея”, който може да ви бъде полезен в часовете по литература… и не само.
Епопеята “Одисея” не е предвидена за изучаване в часовете по български език и литература, но в случая вместо да работим с текста (или както може би си представяте – да го трансформираме в представление), предлагаме начин за използване на историята като рамка за съвместно създаване и драматизиране на човешкия опит. Може да я включите в часовете по литература както с по-малки ученици, така и с осмокласниците след приключването на “Илиада” или в избираемите учебни часове. С известна модификация урокът е подходящ и за по-големите гимназисти – например в часовете по философия или гражданско образование (при разглеждане на темата “Идентичности и различия в обществото” в 11. клас или темата “Глобални проблеми” в 12. клас).
“Музо, запей ми за този герой многоопитен,
който странствува дълго,
откакто порути свещената Троя,
много поселища хорски видя и позна обичаи.
Много страдания той по морето пустинно понесе,
своя живот да спаси, а другарите в къщи да върне.”2
Урокът е включен в Наръчника за учители по проект РАЗНООБРАЗИЕ, съфинансиран от ЕС в рамките на програма „Еразъм +“. За реализирането му може да изберете конкретни истории от наситеното със събития 10-годишно пътуване до дома на Одисей, царят на Итака, но в центъра на структурата му стои всъщност концепцията да си загубен – чувство, споделяно от много децата и младежи, независимо от техния произход, икономически статут или ситуацията в семейството им. Изследването на това усещане чрез фикцията на една история, която се изгражда съвместно, ще позволи на учениците да създадат нови връзки помежду си и да споделят личен опит в едно защитено пространство.
Как да започнем урока
Обяснете на учениците, че в този час ще създадете заедно нов епизод от една много стара история. Историята разказва за герой от гръцката митология и пътуването му към дома, което се получава доста наситено със събития. Одисей странства из моретата в продължение на 10 години преди да се прибере от Троя в Итака.
Важно е да обясните добре на учениците какво се очаква от тях и какви са техните ограничения и свободи по време на урока. В образователната драма това се нарича „договаряне“:
„Ще участваме в един епизод от това пътешествие. За да се справим, ще трябва да се вслушваме в предложенията на другия и да надграждаме върху тях. Няма да има правилни или грешни отговори, защото ще говорим за идеи. Колкото повече идеи споделяме помежду си, толкова по-добре ще ни се получат нещата”.
Може да се върнете към съдържанието на епопеята, за да фокусирате групата. Помислете колко или коя част от “Одисея” ще повиши интереса на децата – например историята за дървения кон на Троя или измамата над едноокия гигант Циклоп? При по-големите ученици може да поставите директно централната тема – ще разгледате заедно как дори най-силните и корави хора понякога могат да бъдат изгубени и ще обсъдите какво може да им помогне да намерят отново посоката си.
Полезно тук е да помислите как да покажете чрез речта и тона си, а също и чрез езика на тялото, че излизате от обичайната си роля на „учител“ и се насочвате към партньорство с учениците, за да ги улесните в мисленето и изграждането на колективна история. Подходяща е подредбата на столовете в кръг.
Стъпка 2: Статуята на Одисей
Задайте контекст, като обясните, че след 9 години приключения и предизвикателства, след нощ на ужасни бури и корабокрушение в моретата, Одисей отново се озовава сам на брега на непознат остров:
“Ще ви покажа как изглежда Одисей онази сутрин, когато се събужда на брега, изправя се бавно и започва да осъзнава ситуацията си ”
След това застанете като …статуя на Одисей. Създаването на статуята определено е творческа задача, затова предлагаме да я обмислите добре и да я “репетирате наум“. Не забравяйте, че учениците ще търсят смисъл във всичко, което правите – в посоката, в която гледате, в начина, по който ръцете ви са стиснати или отпуснати, в това дали седите или стоите.
Помолете учениците да “прочетат” статуята и ги попитайте какво виждат в нея. Можете да дадете тон на дискусията, като задавате отворени въпроси за това, което статуята изразява според учениците. Ако въпросите започват с “как”, “къде” или “защо”, вероятно сте на прав път. Не забравяйте, че в момента говорите за статуята, а не толкова за човека – това ще го направите по-нататък.
Заявете, че не сте много доволни от своята статуя, защото тя не отразява съвсем точно усещането да си изгубен.
Тази част от урока раздвижва зададената динамика в класната стая: сега учителят се нуждае от помощ, а учениците знаят по-добре – нещо необичайно и доста овластяващо за тях. Важно е да приемате сериозно предложенията и мислите на децата, да се “учите” чрез изпробване на идеите. Не се притеснявайте, няма да загубите авторитета си, но със сигурност ще си осигурите ангажираност и за останалата част от урока.
Помислете заедно с класа как по-точно да се изрази концепцията и се опитайте се да превърнете дискусията в практическо проучване. Помолете участниците да покажат своите идеи, да влязат в ролята на Одисей. Разбира се, не е толкова важно да се съгласите коя е най-добрата предложена статуя (ако на този етап изобщо успеете да предразположите тийнейджърите да направят статуя). Но наистина е полезно да говорите за това какво означава „да бъдеш изгубен“. Обсъдете как езикът на тялото, позицията и мимиката показват различни чувства и мисли.
Стъпка 3: Изследване на мислите и чувствата
До този момент сте работили върху статуя, но сега ще гледате човека, представен чрез статуята. Нека учениците да работят по двойки или тройки и през следващите 3-4 минути да запишат от първо лице мислите, които биха могли да минават през съзнанието на Одисей в този момент (напр. „Какво пак съм сгрешил?“, “Останал съм съвсем сам!” и т.н.).
Предвидете време за споделяне на работата. Ако групата позволява и имате артистичен дух, може отново да поставите статуята и да помолите да учениците да четат бавно и изразително. Нека изговарят написаното така, сякаш тези мисли пресичат съзнанието на Одисей. Погрижете се да съживите статуята и Одисей да “реагира” по някакъв начин на думите.
Стъпка 4: Изследване на мечтите и желанията
След кратка дискусия, отразяваща отново ситуацията и историята на Одисей, може да попитате учениците какво може да си пожелае този човек. Имайте готовност да отключите разговора, като споделите няколко примерни идеи. Не забравяйте, че всичко е измислица, това е митичен свят и желанията не са реалност.
След това разделете учениците по групи и ги помолете да изберат едно желание на Одисей, по което да създадат жива картина (повече за тази техника може да научите ето тук). Дайте ясна времева рамка за създаване на тези образи и следете как протича процесът – възможно е някоя или всички групи да се нуждаят от вашата подкрепа при вземането на решения. Уверете се, че има обсъждане на всеки образ от картината, но също така и че задачата няма да забълбука в дълги дискусии. Намирането на най-добрия начин за ефективна работа в екип винаги е предизвикателство, но пък и затова е толкова интересно!
Ако правите урока в рамките на един учебен час, то вероятно в този момент той вече е към края си и има време за едно просто представяне и разясняване на картините. Времето минава неусетно, но все пак не забравяйте да отделите няколко минути, за да “закриете” официално часа и да благодарите на децата за ангажираността им.
Ако имате на разположение блок от два учебни часа обаче, може да включите и описаните по-надолу дейности. Придвижете историята по-нататък, като създадете възможности на децата да мислят още:
“Докато Одисей седи на морския бряг, той започва да чува далечни гласове от гъстата гора зад него. Той поглежда гората, но не вижда хора, затова се приближава. Гласовете стават все по-силни и по-силни. Сякаш той може да чуе от вътрешността на гората нещата, които най-много желае”
Тук може да помолите учениците от всяка картина да заговорят и да “обяснят” желанията на Одисей. Може да дадете и отделна допълнителна задача – създаване на звуков пейзаж от желания. В този случай просто помолете децата да пресъздадат звуците, които Одисей чува от гората и слушайте заедно.
Стъпка 5: Обща групова история
Това е частта, в която класът създава история. В ролята си на фасилитатори поставете следните три момента в структура на “новия епизод”, които да измислите по време на дискусията:
- Одисей среща някаква форма на „враг“;
- Преодолява препятствието;
- Намира пътя си обратно по пътя към Итака.
Вероятно ще получите от учениците много предложения. Опитайте се да решите единодушно кои от идеите да използвате за всяка от трите точки. Разделете класа на групи и възложете на всяка да запише съответния момент от историята така, както сте го обсъдили заедно. Тук е и мястото за развиване на литературни компетентности – може да поставите като изискване например да се използват конкретни литературни похвати, тропи или фигури.
В някои случаи може да получите твърде много идеи и да е трудно за всички да се обединят около една. В този случай ще е по-добре да разделите класа според трите или четирите идеи, които учениците намират за най-интересни, и всяка група да създаде различен вариант на историята.
Стъпка 6: Споделяне
Тази част обобщава работата, извършена по време на урока, осигурява усещане за общност, както и за нещо постигнато. Учениците са едновременно създатели и аудитория на този нов епизод от епопеята за Одисей.
В зависимост от това по кой начин е работил класът, трябва или да свържем трите момента в една обща история или да настроим „аудиторията“ да чуят трите различни версии на историята. Полезно е да предложите на учениците нещо конкретно, върху което да мислят, докато слушат, например: Кои са най-силните елементи в образа? Кой образ ви изненада най-много?
Как да завършим урока
Поставете финал на урока с една много бърза задача за рефлексия. Върнете се към статуята на изгубения Одисей, която създадохте в началото и след това е с помощта класа. Попитайте децата:
„Ако можете да поставите тази статуя някъде в града, страната или дори по света, за да я видят хората, къде бихте я поставили? За какво ще напомня статуята на хората, които я виждат? Какво бихте искали да кажете на всички, които се чувстват изгубени?“.
Този урок със сигурност ще помогне на децата да съотнесат един античен текст с техния личен опит, при това чрез необикновено учебно преживяване в ролите на Омир и на Одисей. Следете ни за още идеи, свързани с образователната драма!
1. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ЗА VIII КЛАС КОМПОНЕНТ ЛИТЕРАТУРА (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)
2. Омир, „Одисея“. Превод от старогръцки: Николай Вранчев, 1942
