През последните години все по-често говорим за ефективно включване и приобщаване на всички деца в нашата образователна система. Все повече се стремим да променяме средата и да създадем условията, необходими на някои деца, за да бъдат участници в образователния процес наравно със своите връстници. Една съществена част от организирането на подкрепяща среда в училище, е осигуряването на възможност за учениците да работят с екип за подкрепа за личностно развитие.
Екипът за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/ се сформира със заповед на директора на образователната институция в началото на всяка учебна година за:
- дете със специални образователни потребности;
- дете в риск;
- дете с хронично заболяване;
- дете с изявени дарби.
В настоящата статия на фокус са екипите за подкрепа за личностно развитие на деца със специални образователни потребности /СОП/. Ще поговорим за техните състав, роля, функции и за организацията на подкрепата с акцент върху екипното взаимодействие, сътрудничеството и разпределянето на отговорности.
Състав на ЕПЛР
Съставът на ЕПЛР се определя със заповед от директора на училището. В него участват класният ръководител, други педагогически специалисти от училището и ресурсни специалисти. Винаги в състава фигурират психолог и логопед. Останалите ресурсни специалисти са в зависимост от потребностите на детето и вида на наличните нарушения – ресурсен учител, рехабилитатор на слуха и говора, учител на деца с нарушено зрение и др. Ако в училището няма назначени такива специалисти, директорът може да ги изисква на общинско ниво или от съответния за областта Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. В екипа могат да участват и помощник на учителя, представители от Отдел „Закрила на детето“ или органите за борба с противообществените прояви и др.
В състава на екипа се определя ръководител, който организира и координира цялостната дейност. Той планира заседания и срещи, общува с родителите и с останалите членове на екипа. Информира за дейността на екипа координатора по обща и допълнителна подкрепа и директора на училището. Най-често в тази роля е класният ръководител на ученика със СОП.
Функции на ЕПЛР
Ето и какво всъщност прави един успешен екип за подкрепа за личностно развитие на деца със специални образователни потребности:
- определя необходимия инструментариум за извършване на оценка на образователните потребности на детето;
- проучва документи и информация за детето;
- обсъжда проведената оценка и наблюденията на всички членове от екипа и формулира общо решение за предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие;
- информира директора на училището за взетото решение за предоставяне на допълнителна подкрепа;
- определя вида и формата на обучение въз основа на оценката на индивидуалните потребности;
- разработва индивидуални учебни планове и индивидуални учебни програми при необходимост в срок до един месец след извършване на оценката.
Документацията – споделена отговорност
Много от конфликтите между участниците в ЕПЛР са в следствие на неправилно разпределени задължения и ангажименти. Често спорове възникват относно това кой да изготви необходимите документи за допълнителна подкрепа.
Обемът от информация не е малък и всеки предпочита да избегне подготовката на документите. Логиката на някои членове на екипа гласи, че задачата се пада на ресурсния учител, защото той работи с 1 дете от класа, а общообразователният учител – например с 24. Срещат се коментари от типа на “Вие ресурсните там си знаете какво да пишете, аз не съм запознат с вашата документация”. Редовно фактът, че детето е със СОП, кара класният ръководител да не поема никаква отговорност, тъй като не е обучен да работи със специални деца.
Това са неправилно възприети моменти от същността на нормативната уредба и приобщаващото образование като цяло. Грижата за ученик със СОП – административна и подкрепяща – е отговорност на всички, включени в състава на ЕПЛР. В заповедта на директора е регламентирана дейността на екипа и всички, положили подписа си, се ангажират с реализирането ѝ. Екипна дейност е и изготвянето на необходимата документация – тя трябва да бъде споделена отговорност между всички участници в ЕПЛР.
Лоши практики и как да ги избегнем
Най-често срещаната погрешна практика, която трябва да избягвате, е да не допускате написаното във вашите документи да не отговаря на действителността и да не отразява наличния потенциал на ученика.
Документите се пишат, не за да събират прах в някаква папка в шкафа, а за да служат като ориентир за това какво и как трябва да се предприеме по отношение на конкретния ученик. Те се предоставят на родителите за съгласие и за информиране относно предоставянето на допълнителна подкрепа на тяхното дете. Ако позволим да допуснем неточни или нереалистични моменти в документите, може да се поставим в комична, а понякога и в конфликтна ситуация.
Некоректното съдържание не само че не е в полза на детето и не подпомага цялостния процес на приобщаването му, но и може да обърка и самите специалисти, които работят с него. Много лесно може да изпаднете в тотално блокиране и безпомощност, когато с колегите не успявате да реализирате нито една от заложените цели. Това бързо ще ви обезкуражи и демотивира.
Ето защо обърнете внимание на следните няколко съвета и препоръки, които биха ви помогнали да се справяте с тежката административна отговорност при изготвянето на документи за допълнителна подкрепа на ученик със СОП:
- Винаги изготвяйте екипно документите – процесът на тяхното създаване трябва да е споделена отговорност между всичките участници в ЕПЛР. Те не са персонална отговорност само на ресурсния учител, нито само на координатора или ръководителя на екипа;
- Изготвяйте плановете за подкрепа и индивидуалните учебни програми според реалните възможности на всеки един ученик;
- Изготвяйте различни индивидуалните учебни програми по всеки учебен предмет за всяко дете, макар децата да са с еднакъв тип затруднения и нарушения. Всяко дете има различни потребности и неслучайно учебната програма е наречена “индивидуална”;
- Залагайте реалистични цели, които можете да постигнете в рамките на една учебна година;
- Не оставяйте плановете за подкрепа без редакция за следващата учебна година – ако набелязаното не е постигнато, помислете дали не трябва да промените целеполагането за новата учебна година. “Нов” документ с промяна само на учебната година не е нито в наша, нито в услуга на детето и не ни прави чест… Да, да използваме създадените предишната година документи и през настоящата може и да пести време, но не носи особен смисъл;
- Спазвайте определените срокове за изготвяне на регламентираната документация;
- Съхранявайте документите в съответната последователност в папки за всеки ученик, събрани на едно място /в един класьор/. Препоръчително е класьорите с документация да стоят в дирекциятата;
- Не хабете своята енергия само и единствено за писане на документация – запазете сили за същинската работа с вашите ученици със СОП.
Екипно взаимодействие между членовете на ЕПЛР
За да е работещ един екип, преди всичко е необходимо взаимодействие между отделните му членове в атмосфера на позитивен климат и споделено доверие. Разбирателството между участниците е ключ към успеха на цялостната дейност. Всякакво създало се напрежение и некоректно поведение се отразява не само върху целостта на екипа, но се пренася и върху работата с детето.
Дейността на ЕПЛР има своите деликатни моменти, тъй като усилията са обединени около подпомагане на дете със специални образователни потребности. Тези деца се нуждаят от подкрепа на различни нива, съответно от различни хора. Ако техните усилия не са синхронизирани и в една посока, резултатите гарантирано ще се забавят във времето, а понякога дори може въобще да не бъде отчетен напредък.
Диалогът между всички страни, които участват в процеса на приобщаване и оказват подкрепа на детето, е много важен. Необходим е постоянен трансфер на информация. В една непрекъсната споделеност трябва да е ясно по какво работи всеки учител, към какво се стреми, как го подкрепят специалистите, кои са най-успешните методи на работа в конкретния случай и т.н.
Високата ангажираност на всеки от участниците понякога създава състезателност между тях и може да възпрепятства този така необходим диалог между членовете на ЕПЛР. Не се съревновавайте помежду си в това кой по-добре общува и взаимодейства с детето със СОП. Не допускайте конкуренция в ЕПЛР – заместете я с партньорство и сътрудничество.
Съставът на ЕПЛР обединява общообразователни учители и ресурсни специалисти. Представители от тези две разнородни според естеството на своята практика групи трябва да се обединят и да работят като едно цяло, за да осигурят най-добрата възможна подкрепа за ученика със СОП. Това понякога се случва доста трудно и една от основните причини е разминаването във възприемането на различието.
За какво да внимаваме
Когато ученикът със СОП се представя много под средното ниво за класа, обикновено започваме да акцентираме върху това, с което той не се справя:
- не овладява учебното съдържание;
- не се справя с поставените задачи;
- не успява да…;
- не може…
Фокусираме се върху това, което ученикът не може да прави и върху всичко, което следва от това. Подобна гледна точка често ни демотивира и така постепенно спираме да очакваме каквото и да било от това дете, защото то не може.
Другите специалисти в екипа /ресурсен учител, логопед, психолог и др./ обаче противно на нашите формирани нагласи към различния ученик твърдят, че той:
- може да овладява учебното съдържание;
- може да се справя с поставените задачи;
- успява да…;
- може…
Така сред вълна от неразбиране и разногласия една разнородна група от хора с различни виждания за нещата трябва да се обедини и да подкрепи един ученик, да чертае общи планове за успеваемост, да залага цели и да работи за тяхното реализиране.
От къде идват разминаванията?
На водещо място се нарежда фактът, че общообразователните учители нямат необходимата подготовка, за да посрещнат по-различните образователни потребности на някои ученици. Това ги прави несигурни, предпазливи и дистанцирани в ситуациите, когато се касае за ученик със СОП.
Как да се справим?
Създалата се ситуация наподобява група от туристи от различни страни, които говорят помежду си, но всеки на своя език. Хубаво би било да изберат един общ, познат на всички език, за да общуват ефективно помежду си. По същия начин и участниците в ЕПЛР трябва да намерят общ език, общ стил и общи цели за преследване, към които да насочат усилията си.
Важно е всички да са наясно, че не е задължително ученикът със СОП да покрива компетентностите, заложени в общообразователната учебна програма. Но той може да овладява учебно съдържание, адаптирано спрямо неговото темпо на успеваемост. Ученикът със СОП може определени неща и именно върху тях трябва да се съсредоточим и да надграждаме. Когато набележим разумни цели, които можем да реализираме с общи усилия, тогава и ученикът ще започне да постига успехи. Макар и малки на пръв поглед, съпоставени с неговите ограниченията, се равняват на големи постижения.
Взаимодействие на ЕПЛР с родителите на дете със СОП
Общуването с родителите на деца със СОП често също се оказва голямо предизвикателство. От изключително значение за ефективното приобщаване на детето е да привлечете родителите като ваши партньори. Изградете доверие, интересувайте се от тяхното мнение и ги изслушвайте. Подходете към тях с внимание и грижа и не бъдете прекалено делови. Допуснете ги до себе си, опознавайки техните притеснения и страхове. Поднасяйте информацията на достъпен за тях език и бъдете подготвени за въпросите, които ще ви зададат. Информирайте ги периодично за това върху какво работите и как се справя детето. Не пропускайте да им дадете тази обратна връзка, тъй като започнато в училище е добре да се продължи и у дома.
Ефективното функциониране на екипите за подкрепа за личностно развитие се базира върху екипно взаимодействие, ефективно партньорство и сътрудничество. Да, необходими са доста усилия, но те не отиват напразно – екипът може да изиграе значителна роля в живота на ученика със СОП и да допринесе съществено за неговото развитие. Нека бъдем хората, които оказват подкрепа, показват посоки, прокарват пътеки и предначертават реализацията на едно дете в училище и в обществото!
Източници:
