Сред предизвикателствата пред съвременното образование, се появява и необходимостта от по-ефективни методи за развиване на икономическа грамотност на учениците. Сблъсъкът с млади хора, които често демонстрират безразличие към данъците и техните възможни приноси към обществото, както и предишен опит в сферата, мотивира г-жа Десислава Атанасова от 131 СУ “Климент Аркадиевич Тимирязев” да интегрира в часовете си по икономика ситуации от реалния живот.
„Първо ме предизвика самата нагласа към данъците, която имат някои ученици или общността като цяло – това, че едва ли не държавата ни обира. Исках да им демонстрирам, че данъците не са лошо нещо. Учениците често казват – „Нищо не зависи от мен, не плащам нищо, нека стана на 18, пък ще видим!“ – това е основното, което ме провокира към създаването на тази практика. Исках да покажа на учениците, че и те са потребители, и като такива оказват влияние на начина на потребление, търсене-предлагане и т.н. Самата практика я сътворих, може би от опита ми преди да стана учител. Работила съм в Национална агенция по приходите и реших, че ще е полезно да интегрирам практическия си опит в класната стая.“ – разказва вдъхновено г-жа Атанасова.
В рамките на един месец учениците от 9. клас изпреварват предразсъдъците и стават активни участници в икономическите процеси.
Проектът, фокусиран върху данъчната система, не само променя отношението на учениците, но и ги кара да осъзнаят своята ключова роля като данъкоплатци.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Подготовка: Важни акценти от процеса на планиране
Преди да се пристъпи към проектната дейност, е важно учителят да разбере дали учениците имат натрупани знания по икономическите дисциплини от предходната година, и дали знаят как да използват тези знания. В учебната програма на 9. клас има предвидени уроци за данъчното облагане и така г-жа Атанасова провежда дискусия, която повишава интереса на учениците и им дава възможност да изберат темата за проекта – “Касови бележки като ключов елемент за анализ”.
Ето и примерни въпроси за дискусия, която да ангажира учениците в темата на проекта:
- Каква мислите, че е вашата роля в икономиката?
- Какъв е вашият опит от предходната година относно икономическите дисциплини? Вярвате ли, че тези знания са ви били полезни и как сте ги приложили на практика?
- Каква е важността на касовите бележки и тяхната роля в икономическите процеси? Каква информация можем да извлечем от тях?
- Как мислите, че касовите бележки повлияват на прозрачността и доверието в икономиката? Смятате ли, че неправилната или фалшифицирана информация може да повлияе на икономическите процеси?
- Какви са последиците от неправилното представяне на касовите бележки за бизнеса и за обществото като цяло? Как можем да предотвратим или намалим такива случаи?
Изпълнение: Описание на дейности и ключови моменти
Стъпка 1: Лична икономическа роля
След проведената дискусия, учениците осъзнават, че им липсва яснота за икономическите процеси и личната им отговорност в икономиката като цяло.
Затова учителката поставя за задача на деветокласниците да събират в продължение на един месец всички касови бележки от свои покупки.
Стъпка 2: Запознаване с реквизитите на касовата бележка
“Всяка касова бележка носи със себе си историята на една покупка. Да я разгадаем, е като да отворим портал към икономическия свят. Кое какво е – дали е истинска, каква е ролята ѝ, достигнала е до нас, какви са последиците от това, ако не е истинска – моментът на осъзнаване какво е тя всъщност.”, разказва г-жа Атанасова.
Учениците виждат какво представлява един истински касов бон и разпознават ролята на всяка от неговите части: данъчен номер на фирмата, дата и час на транзакцията, номер на бона (уникален идентификатор), сума за плащане, начин на плащане (кеш, карта и т.н.), информация за данъчния режим и др. Гимназистите разбират как тази информацията достига до агенцията по приходи и какви са възможните последствия при неправилно представяне на търговския документ. Запознавайки се с касовите бележки, те осъзнават важността на правилната им обработка и как това допринася за прозрачността и функционирането на икономиката.
Стъпка 3: Проверка на ДДС регистрация и изчисляване на данъка
Следващата стъпка е учениците да направят идентификация на ДДС регистрацията. Те анализират касовите бележки и отбелязват кои са и кои не са регистрирани за ДДС. След това, на база истинските касови бележки, правят изчисляване на ДДС с помощта на своята учителка. За регистрираните бизнеси, учениците изчисляват ДДС, като определят каква част от сумата представлява данъка. Те разбират как този данък постъпва в бюджета на страната. Накрая целият клас подготвя финансов отчет и прогноза, за да се разбере колко ДДС би внесъл класът за една година. Всички касови бележки са закачени на табло, за да са видими за учениците в процеса на работа.
Стъпка 4: Рефлексия върху промените в отношението към касовите бележки
След проведената практическа задача, учениците споделят мнения за цялостното си преживяване, какво са научили в процеса на работа и дали новата информация им е била полезна.
„След като учениците проведоха практиката, те започнаха да обръщат внимание на касовите бележки не само като обичаен документ, а като средство за визуален отчет на техния принос към бюджета. Постепенно учениците си създадоха нов навик – да разглеждат касовите бележки, за да се научат да управляват финансите си. Резултатите показват повишаване на мотивацията и интереса към темата за фискална политика и в частност темата за данъците. 25% от учениците промениха негативната си нагласа към данъка. 36% изявиха желание за включване в занимания по интереси, свързани с финансовата грамотност. 5 % споделят, че вземането на фискален бон при покупка и допълнителното му разглеждане е станало полезен навик за тях.“ – разказва Десислава Атанасова.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Учителката споделя, че подобни практики не само развиват финансовата грамотност на учениците, но и ги подготвят за реалния свят, където разбирането на финансовите процеси е от ключово значение за успешен живот. Тя подчертава, че учениците, които имат практически опит с управление на лични финанси и данъци, имат по-голяма възможност да развият отговорно и целенасочено стъпване не само в света на икономиката, но и в своя личен свят.
Следващата практическа задача, която учителката планира за същия клас в часовете по счетоводство, е учениците да започнат да разглеждат счетоводната функция и ДДС от страна на фирмите. Това е един цялостен процес, който накрая има потенциал да развие емпатия, критическо и аналитично мислене, чрез поставяне на учениците в различни засегнати страни на ситуация Х.
Практиката представлява иновативен подход към обучението, като комбинира теоретични знания с реални ситуации. Събирането и анализът на касови бележки се явява оригинален начин за ангажиране на учениците с темата за данъците и финансовата отговорност. С други думи – учене на икономика чрез преживяването ѝ в час и извън него. Приобщаващият аспект се проявява в това, че всеки ученик участва активно в процеса и развива собствена перспектива за своя принос към обществото, независимо от неговата вяра, етнос, религия, принадлежност и т.н.