Четвъртокласниците на г-жа Марушкина от столичното 81. СУ „Виктор Юго“ започват своето пътешествие към необятния Космос още от първи клас, като участието в инициатива за изпращане на картички с послание на борда на ракетата „Ню Шепард” на компанията Blue Origin. Във втори клас учениците осъществяват първата си видеоконферентната връзка в STEM – зоната на училището – разговарят с доц. Божилов, преподавател в катедра „Астрономия“ във Факултета по физика в СУ „Св. Климент Охридски“. Ученият им разказва вдъхновяващи истории и им споделя, че космическите картичики вече са върнати при тях с космически печат.
Безплатен бюлетин с ресурси
Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи
Въодушевени и мотивирани, децата продължават да търсят още и още информация за Космоса, разменяйки си енциклопедии и дискутирайки ги помежду си. “Космосът е тема, която не спира да вълнува учениците през годините. Интересно им е какво има там, какво представляват планетите, звездите, спътниците, какви умения и знания трябва да притежават учените, които са пряко свързани с Космоса. Поради техния интерес към необятното всяка година надграждаме знанията им и провокираме любопитството им към Вселената”, разказва г-жа Марушкина. След дискусия с класа тя решава да реализира проекта “База на Луната”.
В следващите редове може да прочетете повече за тази идея и за конкретните етапи, през които да преминете, за да реализирате добрата практика и в своята класна стая.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Важно е да отбележим, че г-жа Марушкина реализира проекта „База на Луната“ в учебните часове по Лего образование – иновативен учебен предмет от раздел А на учебния план в училището. За целта биха могли да се използват също часовете по технологии и предприемачество или часовете по занимания по интереси.
Проектът преминава през няколко етапа в рамките на една календарна седмица.
I Подготвителен етап (1 учебен час)
Г-жа Марушкина формулира темата на проекта с активното участие и предложение на учениците. Тя използва вече придобитите им знания за планетите, звездите и спътниците. Насочва вниманието на децата върху бъдещите бази на Луната – насърчава ги да опишат как си ги представят и какви биха били техните функции.
Следва формиране на екипи на произволен принцип (г-жа Марушкина използва classroom screan за тази цел). Във всяка група трябва да има по 5-6 души.
II Изследователски/проучвателен етап – самостоятелна работа
След като всеки ученик е част от екип, идва един от най-важните моменти – времето за самостоятелно проучване. Ето как г-жа Марушкина разпределя дейностите и задачите между екипите:
- I екип – проучване и анализиране на информация за Луната като естествен спътник – фази, гравитация, атмосфера, повърхност. Подходящ период за прилуняване;
- II екип – проучване на опитите на човека да кацне на Луната – продължителност на престой, условия;
- III екип – проучване на терена на Луната посредством гледане на научно-популярни филми и издирване на научна литература по темата, и анализиране възможностите за избор на място за построяване на първата обитаема лунна база;
- IV екип – изучаване на особеностите на живота на космонавтите в орбита – работен процес, хранителен режим, време за сън, хигиена, почивка и др.
В рамките на зададения им срок учениците организират ежедневно вътрешно екипни срещи за разпределяне на задачите, споделяне на напредъка и/или затрудненията, обсъждане на откритите ресурси и възникналите идеи. Неформални срещи се осъществяват и между различните екипи с цел обмен на проучената информация.
III Практическа реализация на макетите с Лего-конструктори (блок от 2 учебни часа)
“STEM – занятието по Лего образование протече като открито занятие с присъствието на педагогически специалисти от начален етап, които преподават Лего образование”, разказва г-жа Марушкина. За учителите с по-малко опит това е мотивиращо и ги вдъхновява да прилагат ПБО и в своите часове.
Първият учебен час има за цел да разгърне емоционалния, творческия и интелектуалния потенциал на учениците. Той протича в следните стъпки:
- Учителката провежда играта „Прогноза на емоциите“, в която всеки рисува със символ за метеорологичното време емоционалното състояние, с което встъпва в занятието. По даден знак всички вдигат своите табелки с изображенията. По желание, някои от учениците имат възможност да мотивират своя символ.
- След това екипите трябва да изтеглят карти с изучени геометрични фигури. Задачата за всеки отбор е да назове изтеглената геометрична фигура, да посочи нейните характеристики и начина за намиране на обиколката. След обсъждане децата трябва да направи изображение с геометрични фигури на космическа ракета върху геоборд с помощта на ластици. Геобордът развива пространственото ориентиране, умение за планиране, координация между ръцете и очите, умение за импровизация. Упражнението провокира концентрацията и мисловните процеси, нужни при конструиране на пространствени фигури, каквито са макетите върху Лего дъските. Изпълнението на задачата има и състезателен характер, за да провокира бързина на мисленето.
- Вниманието на учениците се насочва към „срещите“ с Космоса, които те вече са осъществили чрез участието си в инициативата на Blue Origin и видеоконферентната връзка с доц. Божилов от факултета по физика в СУ „Св. Климент Охридски“.
- В края на часа всички заедно гледат видео на НАСА със заглавие „Tour of the Moon“, представящо разходка по лунната повърхност. Материалът е предоставен от доц. Божилов, което внася допълнителна емоционална приповдигнатост сред учениците. Симултанен превод от английски на български език по време на прожектирането на видеото прави преподавател по английски език в училището.
По време на втория час започва същинската част на изработването на базите на Луната. Г-жа Марушкина припомня правилата за работа в екип и раздава на децата Лего конструктори. Учениците разполагат с 30 минути, за да реализират концепцията си за базите.
В края на часа екипите разполагат с по около 5 минути за презентиране на крайните си продукти. “Четвъртокласниците разказаха за процеса на работа и достигане на крайното решение за вида на базата и дейността, която ще бъде осъществявана в нея. Уточниха какви професии ще бъдат необходими за изследванията на естествения земен спътник и помечтаха това да са самите те”, допълва г-жа Марушкина.
IV етап – Самооценка и обратна връзка
Останалите екипи имат възможност да зададат въпроси на презентиращия отбор. Децата сами оценяват своята работа в съответствие с няколко критерии – активност на участниците в екипите, внимание, мотивация за работа, междуличностни отношения в екипите, емоционален градус по време на работа, изпълнение на задачите.
“Като част от функционалната оценка, в края на втория учебен час отново проведох с учениците играта „Прогноза на емоциите“, в която всеки рисува със символ за метеорологичното време своето емоционално състояние, с което излиза от работния процес. За моя радост, от табелките на всички ученици грееха усмихнати слънца”, разказва г-жа Марушкина.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Добрата практика “База до Луната” е тема с продължение, която вдъхновява учениците да търсят, учат и експериментират не само в учебните часове, но и извън тях. “Иновативният метод Лего образование, въведен в 81. СУ „Виктор Юго“ в начален етап допринася за мотивацията и ефективното учене на учениците. Знанията и уменията се надграждат спираловидно в четирите години за обучение в начален етап” обобщава г-жа Марушкина. Проектът провокира учениците, поставяйки ги в реална ситуация на проектиране, свързана с генериране и реализиране на идеи.
Г-жа Марушкина определя добрата практиката представлява иновативен подход, защото:
- предполага активни методи на обучение, а учениците играят централна роля в учебните дейности и носят цялата отговорност за резултатите и изпълнението на решенията;
- позволява прилагане на съвременните комуникационни и информационни технологии за развитие на комуникативните умения и творческите способности;
- осигурява мотивираща и увлекателна учебна среда, активираща ученето и формираща ключови компетентности;
- дава възможност на учениците да експериментират;
- поощрява ги да бъдат инициатори, изследователи и експериментатори в дейностите.
Добрата практиката води до ангажираност, сътрудничество и диалог между участниците в екипа, формира лидерски качества, умения за разпределяне на задачите и спазване на правила в екипа. “STEM – занятието „База на Луната“ е с практически ориентирани решения и събужда естествена жажда у учениците за изследване и откриване”, обобщава учителката.
Космическото пътешествие на класа на г-жа Марушкина не спира до тук. След строежа на лунните бази те пишат съчинение на тема “Среща с извънземно в галактическата библиотека”, провеждат литературно четене на откъси от книги от фентъзи – жанра. Заедно със семейството си учениците изработват табла, картички, кукли, лаббук на тема “Космос”.
Предизвикателствата към учениците представлява конкретна възможност за опознаването на “непопулярни” професии в областта на точните науки, роботиката, програмирането. “Колкото по-добра е техническата им грамотност, подготовката им на практическо ниво и рефлексното им мислене, толкова по-голям е шанса им да се ориентират успешно в този нов свят“, допълва г-жа Марушкина.