Умение за учене

Уменията за учене се формират у децата още преди раждането, но могат съзнателно да бъдат развивани след третата година. Ключово за формирането на умения за учене е наличието на мотивация за учене, осъзнаването на ученето като процес с отделни, разграничими стъпки и наличието на подкрепящ възрастен, който да обясни процеса и да подпомогне детето с развитието и прилагането на различни стратегии и инструменти.

Уменията за учене са важни по няколко причини. Първо, развитите умения за учене подобряват представянето на учениците по всеки един предмет и помагат за създаването на позитивна обучителна среда. Второ, те осигуряват на учениците инструменти за учене през целия живот, които подпомагат за успешното полагане на всякакъв вид изпити и тестове (Hazari). Трето, тези умения са емпирично различни от общата интелигентност и дори могат да компенсират дефицит в общата грамотност и/или предварителни познания по дадена тема при решаване на проблеми (Emily R. Lai, 2012).
Обикновено в категорията “умения за учене” включваме основните инструменти, които са необходими за учене в училище или университет (study skills), като например способността на ученика да води записки, да управлява времето си или да се концентрира върху дадена задача. Същинските умения за учене обаче включват не само прилагането на тези инструменти, но и осъзнатост на процеса на учене. С други думи, уменията за учене са насочени към развиване на мислене от по-висш порядък, което позволява да наблюдаваме и оценяваме процесите, чрез които учим (метапознание или learning to learn). Това надграждане и осъзнаване е възможно само чрез ясна демонстрация и разделяне на отделните елементи на умението от учителя, за това ключово при усвояването на умението за учене е активната роля на учителя, който чрез саморефлексия и демонстрация на собствения си мисловен и учебен процес може да насочи учениците.
Умението е силно свързано с четивната грамотност на учениците и развитието им е взаимосвързано.