Поливагална теория

Поливагалната теория предполага, че нервната ни система постоянно сканира околната среда за сигнали за безопасност или опасност.

Показва ни как блуждаещият нерв (който е най-дълъг и свързва мозъка със сърцето и червата) формира нашите емоции и поведения.

Когато се чувстваме сигурни и свързани, ние сме във вентрално вагално състояние на нервната система, което подпомага социалната ангажираност (свързани сме със себе си и света), общуването и ученето.

Можем да общуваме и да се свързваме с други хора, които се грижат за нас.
Можем да бъдем любопитни и игриви и да се чувстваме защитени.
Можем да бъдем себе си и да изразяваме това, което смеем.
ние сме заземени, внимателни, радостни, любопитни, съпричастни и състрадателни
Физиологично се подобряват храносмилането, устойчивостта към инфекции, кръвообращението, имунните реакции и способността ни да се свързваме

Когато се чувстваме застрашени, сме в симпатиково състояние на нервната система, което предизвиква реакции на борба или бягство – това са реакции на оцеляване.

чувстваме се бдителни и възбудени

- Когато имаме реакция на бягство, можем да имаме тревога, безпокойство, страх и паника
- Когато имаме реакция “борба“, можем да изпитваме гняв, ярост, раздразнение и неудовлетвореност.
- Можем да мобилизираме енергията и ресурсите си и да бъдем шумни
- Можем да бъдем силни и смели и да се възползваме от шанса

От физиологична гледна точка кръвното ни налягане, сърдечният ритъм и адреналинът се увеличават и това намалява храносмилането, прага на болката и имунните реакции.

Когато се чувстваме изолирани или откъснати, сме в дорзално вагално състояние на нервната система, което предизвиква реакция на “замръзни / блокирай”. Това е най-примитивният ни модел, и то се нарича още аварийно състояние.

Това означава, че сме напълно изключени, можем да се чувстваме безнадеждни и да ни се струва, че няма изход.
Можем да замръзнем или да припаднем, когато сме претоварени или безнадеждни
Можем да изключим тялото и ума си и да бъдем необвързани
Можем да бъдем невидими и мълчаливи и да се справим със стреса
От физиологична гледна точка се увеличават запасите ни от гориво и активността на инсулина, а прагът ни на болка се повишава.

Обобщено – Когато се чувстваме застрашени или изолирани, сме в симпатиково или дорзално вагално състояние на нервната система, което предизвиква реакции на борба или бягство или замръзване и влошава способността ни да учим.

Мозъкът задава ТРИ ВЪПРОСА

Много от това, което разгледахме може да бъде представено чрез една графика на мозъка чрез трите въпроса, които всеки мозък задава, за да е готов да се ангажира, свърже и учи: 1) в безопастност ли съм? 2) обичан ли съм? и чак тогава 3) какво мога да науча тук и сега.

Мозъкът е разделен на три основни части: мозъчен ствол, лимбична система и префронтални лобове. Всяка част съответства на различно състояние на мозъка и на различен въпрос, който определя поведението.

Мозъчният ствол е първичната част на мозъка, която контролира основните функции за оцеляване като дишане, сърдечен ритъм и температура. Той отговаря и за реакцията на борба, бягство или замръзване при заплахи. Мозъчният ствол задава въпроса: “В безопасност ли съм?” и се стреми да създаде усещане за безопасност чрез рутинни действия, ритуали и ясни очаквания. Отговорът на този въпрос влияе върху физиологичното и емоционалното ни състояние, както и върху когнитивните и социалните ни способности.
Лимбичната система е емоционалната част на мозъка, която регулира чувствата, привързаността и паметта. Тя участва и в социалните взаимодействия и комуникацията. Лимбичната система задава въпроса: “Обичан ли съм?” и се стреми да създаде усещане за връзка чрез съпричастност, състрадание и принадлежност. Този въпрос определя дали се чувстваме свързани, подкрепяни и приети от другите, или самотни и отхвърлени. Отговорът на този въпрос се отразява на чувството ни за принадлежност и самоуважение, както и на мотивацията и устойчивостта ни.
Префронталните лобове са изпълнителната част на мозъка, която позволява да се изпълняват функции от по-висок порядък, като разсъждаване, решаване на проблеми, планиране и учене. Те участват и в саморегулацията, контрола на импулсите и моралната преценка. Префронталните лобове задават въпроса: “Какво мога да науча?” и се стремят да създадат усещане за растеж чрез любопитство, изследване и обратна връзка. Отговорът на този въпрос оказва влияние върху нагласата ни за растеж и креативността, както и върху уменията ни за решаване на проблеми и вземане на решения.

Поливагалната теория ни помага да разберем как тези три въпроса са взаимосвързани и как влияят на нашето поведение и чувства. Като създаваме безопасна и подкрепяща учебна среда, можем да помогнем на себе си и на другите да отговорят положително на тези въпроси и да оптимизираме резултатите от обучението си.

Когато сме в това състояние на стрес или потенциално тревожно състояние, тогава не можем да бъдем любопитни или да бъдем съпричастни едновременно. Освен че не можем да бъдем съпричастни или любопитни, не сме в състояние да прекъснем отново префронталния кортекс, частта от мозъка, която отговаря за изпълнителната функция, общуването, насочването и координирането на функциите на различните части на мозъка. Това по същество означава, че не сме в състояние да регулираме вниманието си и да се фокусираме.

Ето защо създаването на безопасна и подкрепяща учебна среда е от съществено значение за постигане на оптимални резултати при учене. Нека да видим това какво означава?

Когато говорим за базови условия за учене, имаме предвид именно това чувство за безопасност и принадлежност.

Какво означават тези думички?

Определения

Усещането за безопасност означава, че човек не чувства наличието на заплаха за физическото му състояние или наличието на възможност за заплаха, обида към личността му.

Това означава, че всяко дете в класната стая се чувства:
- спокойно да изразява мнението си,
- да задава въпросите си,
- без да се притеснява, че някой ще му се подиграе или нападне за него,
т.е. Без да усеща каквото и да е опасност от това за себе си – нито физическа, нито психологическа.
Ползите от това са, че всъщност по този начин децата имат подсигурен основния минимум, с който да преминат към личното си развитие.

Усещането за принадлежност от своя страна се създава през усещането, че си зачетен, приет и подкрепен от хората, с които пребиваваш.