Много от това, което разгледахме може да бъде представено чрез една графика на мозъка чрез трите въпроса, които всеки мозък задава, за да е готов да се ангажира, свърже и учи: 1) в безопастност ли съм? 2) обичан ли съм? и чак тогава 3) какво мога да науча тук и сега.

Мозъкът е разделен на три основни части: мозъчен ствол, лимбична система и префронтални лобове. Всяка част съответства на различно състояние на мозъка и на различен въпрос, който определя поведението.

• Мозъчният ствол е първичната част на мозъка, която контролира основните функции за оцеляване като дишане, сърдечен ритъм и температура. Той отговаря и за реакцията на борба, бягство или замръзване при заплахи. Мозъчният ствол задава въпроса: “В безопасност ли съм?” и се стреми да създаде усещане за безопасност чрез рутинни действия, ритуали и ясни очаквания. Отговорът на този въпрос влияе върху физиологичното и емоционалното ни състояние, както и върху когнитивните и социалните ни способности.
• Лимбичната система е емоционалната част на мозъка, която регулира чувствата, привързаността и паметта. Тя участва и в социалните взаимодействия и комуникацията. Лимбичната система задава въпроса: “Обичан ли съм?” и се стреми да създаде усещане за връзка чрез съпричастност, състрадание и принадлежност. Този въпрос определя дали се чувстваме свързани, подкрепяни и приети от другите, или самотни и отхвърлени. Отговорът на този въпрос се отразява на чувството ни за принадлежност и самоуважение, както и на мотивацията и устойчивостта ни.
• Префронталните лобове са изпълнителната част на мозъка, която позволява да се изпълняват функции от по-висок порядък, като разсъждаване, решаване на проблеми, планиране и учене. Те участват и в саморегулацията, контрола на импулсите и моралната преценка. Префронталните лобове задават въпроса: “Какво мога да науча?” и се стремят да създадат усещане за растеж чрез любопитство, изследване и обратна връзка. Отговорът на този въпрос оказва влияние върху нагласата ни за растеж и креативността, както и върху уменията ни за решаване на проблеми и вземане на решения.

Поливагалната теория ни помага да разберем как тези три въпроса са взаимосвързани и как влияят на нашето поведение и чувства. Като създаваме безопасна и подкрепяща учебна среда, можем да помогнем на себе си и на другите да отговорят положително на тези въпроси и да оптимизираме резултатите от обучението си.

Когато сме в това състояние на стрес или потенциално тревожно състояние, тогава не можем да бъдем любопитни или да бъдем съпричастни едновременно. Освен че не можем да бъдем съпричастни или любопитни, не сме в състояние да прекъснем отново префронталния кортекс, частта от мозъка, която отговаря за изпълнителната функция, общуването, насочването и координирането на функциите на различните части на мозъка. Това по същество означава, че не сме в състояние да регулираме вниманието си и да се фокусираме. 

Ето защо създаването на безопасна и подкрепяща учебна среда е от съществено значение за постигане на оптимални резултати при учене. Нека да видим това какво означава? 

Когато говорим за базови условия за учене, имаме предвид именно това чувство за безопасност и принадлежност. 

Какво означават тези думички?