Когато говорим за образование, едни от най-често използваните термини, с които си служим са “училище” и “училищна общност”. Това е така, защото формалното образование се осъществява единствено в контекста на училището като институция и с участието на всички членове на училищната общност – учители, ученици и родители. Образованието по права на децата тръгва от семейната среда и също намира своята реализация в класната стая, затова в настоящата статия ще се опитаме да намерим отговор на въпроса как училището може да подкрепи обучението в тази област.

Училището по подразбиране има ангажимент да осигури на децата достъп до образование, качествена образователна среда (вкл. приобщаващо образование, сигурна и здравословна среда и отговарящо на индивидуалните образователни потребности образование) и уважение към личността им.

Обучението по права на децата като цялостен подход за организиране на училището обаче изисква не просто да се уверим, че всички членове на общността познават и разбират правата на децата. В тази статия сме обобщили някои признаци, по които може да познаете дали едно училище работи с мисъл за правата на децата.

Какви са стъпките, през които едно училище трябва да мине, за да е сигурно, че подходът се прилага в цялостната му стратегия?

Проучване

Чисто човешки всички ние имаме определени нагласи за себе си и собствения образ. Често този модел се пренася и върху начина, по който мислим за собствено ни училище. И ако попитаме директорите на 100 училища дали в тяхното се работи с мисъл за правата на децата, вероятно по-голямата част от тях, биха отговорили – да, разбира се. Но какво стои зад този отговор? Какви са дейностите, които стоят зад това, каква специфична организация на работата с учениците може да бъде използвана за пример, че това твърдение е валидно?

Създаването на кратък въпросник, който е насочен към проявленията на създаването на условия за спазване на правата на детето би ни дал по-добра отправна точка. Най-удобно би било да се използват адаптираната версия на правата на децата и формулираните въпроси да бъдат отворени, напр.

“чл.12 – Децата имат право да дават своето мнение, когато възрастните взимат решения, които ги засягат.”

Примерен въпрос към учители: Дайте 1 пример от работата си в класната стая в последните 6 месеца, в който сте спазили този принцип.

Примерен въпрос за ученици: Дайте 1 пример от училищния си живот в последните 6 месеца- работата в час, в извънкласните занимания и т.н., в който е приложен този принцип.

Вероятно не за всеки принцип учителите и учениците биха имали пример, за който да се сетят веднага, но ако им дадете избор да напишат примери за 3 от 10 изброени права по техен избор, това би ви дало по-голяма яснота кои са тези права, които са най-ясни като дефиниция, за които има утвърдени практики в училището и кои са тези, за които не може да се намери конкретен пример.

Създаване на структура за професионално учене

Учителите имат нужда от подкрепа, за да работят с нови концепции. Да, вероятно участието във външна или вътрешна квалификация за методи и стратегии за интегриране на образованието по права на децата в класната стая, не биха били излишни, но учителите учат по-добре от практиката си.

Преди да се достигне до структуриране на процеса по работа по образованието по права на децата, трябва да прецените доколко в практиката на учителите активно са застъпени идеи за:

центрирано върху ученика обучение;
учене чрез преживяване;
учителят като фасилитатор на учебни ситуации, а не ръководител (на практика авторитарния стил на преподаване е в противовес на чл.12, за който стана дума по-рано);
позитивни методи за управление на класната стая;
работа с деца с различни образователни възможности.

Всички те са основата на качествено различното обучение в 21. век.

Както казахме – за учителите би било изключително полезно да се организират регулярни срещи, на които да се споделят идеи и да се търсят решения на предизвикателства, които срещат, в работата си по интегриране на правата на децата в цялостната култура на класните стаи и в работата си с различно предметно знание. Създаването на възможности за рефлексия и саморефлексия би задълбочило разбирането на училищния екип какво правят добре и кои са областите, в които трябва да приложат повече креативност и упоритост.

Спазване на правата на учителите

Когато учителите работят на място, в което се чувстват добре, със сигурност това се отразява на мотивация им за работа и на крайния резултат. Ако едно училище е създало вътрешни механизми за работа с оглед на опазване на правата на учителите като личности, тогава и учителите биха били по-чувствителни към правата на децата и интегрирането им в цялостната си работа и философия на преподаване.

Реално работещ Ученически съвет

Формално почти навсякъде има Ученически съвет. На практика обаче често тези структури не само не работят, но и са приемани за “заплаха” за функционирането на училището, тъй като включването на представители на Съвета в цялостните механизми по взимане на решения в училището забавя процеса. Адаптирането на някои по-сложни концепции във вид, в който учениците да могат да ги възприемат и да участват равностойно в анализа и оценката на възможните варианти, отнема допълнителен времеви ресурс и изисква специфични умения на отговорните към процеса лица.

Но учениците са в училище, за да се учат за живота. Усилията, които бихме инвестирали в работа по изграждане на управленски капацитет у Ученическия съвет, са основата на бъдещото активно гражданско общество.

Какви биха били ползите за училището от прилагане на цялостен подход за интегриране на образование по права на детето в училище?

по-добро поведение и взаимоотношения между учениците и между учениците и учителите;
по-висока ангажираност в учебните часове;
подобряване на уменията на учениците за участие в дискусии, планиране на дейности и рефлексия над собственото учене, тъй като чрез тези методи най-добре се преподава с мисъл за правата на децата;
по-удовлетворени от работата си учители.

Правата на децата са част от всяко училище, но ако положим допълнителни усилия тяхното опазване да е сред стъпките за вземане на ежедневните решения в училище и успеем да създадем училищна култура, чувствителна към темата, то тогава работата по “Образование по правата на детето” би била по-ефективна и устойчива във времето.