Как учениците от с. Бата казват “Добре дошли в България” с виртуална покана за екскурзия?

Развитието на технологиите променя начина, по който учениците придобиват знания и общуват помежду си. Образователната среда също се променя – въвеждат се модерни подходи на учене и преподаване. Приложението на технологиите в училище допринася за повишаване на мотивацията и за активно учене и за усвояването на учебния материал по нов и леснодостъпен за децата начин.

Към това се стреми и г-жа Нина Саръстова – преподавател по английски език и класен ръководител в ОУ “Христо Ботев” – с. Бата, община Поморие. В училището няма изграден STEM център, но учителката използва наличното пространство и оборудване в компютърния кабинет, като оформя кътове за отделни екипни дейности.

За своята работа в училище тя казва: “Предизвикателството, пред което сме поставени, е задържането на учениците в училище. В началото се фокусираме върху приобщаването им, защото почти не владеят български език. Паралелно с това работим и за академичния напредък. Децата ни са будни, с идеи. Затова реших да им дам тази възможност – да им покажа, че могат да се справят, да се развиват”.  Проектът, по който работят седмокласниците в с. Бата, е виртуална флип книжка “Добре дошли в България” – оферта за най-запомнящата се екскурзия в България, написана на български и английски език.

ВИЗИТКА НА ПРАТКИКАТА

Име на практиката: Виртуална флип книжка “Добре дошли в България”

Цели:

  • Учениците подобряват комуникативните си умения по английски език;
  • Овладяват и упражняват нови умения по информационни технологии;
  • Повишават своята мотивация да учат и да се развиват.

Подходяща е за: ученици от 7. клас

Прилага се:  В часовете по английски език, час на класа, технологии и предприемачество, Информационни технологии, история и цивилизация, география и икономика, български език и литература

Необходими материали:
1. Карта на България;
2. Примерни маршрути за екскурзия – работен лист;
3. Информация за конкретни забележителности, туристически дестинации и предлаганите забавления (на английски език);
4. Е – уроци по география и икономика, история и цивилизация, английски език, български език и литература.
5. Печатни, аудио и мултимедийни материали;
6. Интернет връзка за достъп до приложенията Mind Mup 2.0, Google Maps, Google Travel, Canva.com, Flipbookpdf.net, Scratch.

ОПИСАНИЕ НА ПРАКТИКАТА

“Добре дошли в България” е STEAM проект, който предизвиква учениците да влязат в различни роли: туроператори, екскурзоводи, репортери, програмисти, дизайнери. Участници са 17 ученици билингви от 7. клас, сред които един ученик със специални образователни потребности, учителите по науки в прогимназиален етап, двама туроператори и шестима родители, които подкрепят учениците в процеса на работа като външни цпециалисти. 

Водещият въпрос, по който работят седмокласниците, е “Как да организираме най-атрактивната екскурзия в България за чужденци?”. Крайният продукт е оферта за екскурзия в България за чужденци, представена под формата на виртуална книжка, брошура или компютърна презентация, експортирана във видео формат. Учениците имат възможност за избор на мото: ”На море и планина, България е страхотна страна”,  „Пътувам, общувам, спортувам!“ или „Добре дошли в България!“.

Г-жа Саръстова разказва откъде идва вдъхновението за този проект: “Докато проверявах едно домашно – имейл на английски език до приятел, в който учениците упражняват използването на бъдеще време, разбрах колко много са ги впечатлили екскурзиите, на които сме ги водили”.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ

Учителката описва в детайли практиката за всички колеги, които искат да реализират подобен проект със своите ученици. 

Стъпка 1: Организационно-подготвителен етап 

Проектният урок се представя пред класа в рамките на блок от 2 учебни часа. Избраният метод е дискусия, като за създаване на емоционална връзка с темата учителката подготвя въпроси, които знае, че ще заинтригуват учениците. Ето и как протича часът:

  1. Въвеждане на учениците в темата

1.1. Въпроси към учениците (на английски език): 

  • Как си представяте идеалната екскурзия? 
  • Кои места в България бихте посетили? 
  • Какви забавления предпочитате?
  • В какви спортни занимания бихте се включили?

1.2. Преглед на рекламен видеоматериал с оферта за екскурзия в България по конкретен маршрут. 

1.3. Дискусия: 

  • Какво одобрявате в представената оферта? 
  • Какво бихте променили? 
  • Как бихте организирали екскурзия? 
  • Кои забележителности в България биха впечатлили чужденците? 
  • Какви развлечения и спортни занимания бихте им предложили?
  1. Поставяне на водещия въпрос: “Как да организираме най-запомнящата се и атрактивна екскурзия в България за чужденци?”. Задачата на учениците е да съставят оферта за екскурзия до старите български столици с възможност за езда и преход по екопътеки.
  2. Посочване на формата на крайния продукт: оферта за екскурзия в България за чужденци  (виртуална книжка, брошура, компютърна презентация, експортирана във видео формат или чрез блоково програмиране).
  3. Задаване на срок: времето за изготвяне на офертата е осем учебни часа.
  4. Задаване на начина на изпълнение на проекта: чрез работа в екип. Обособяват се различни отбори: 
  • Организатори/туроператори – съставят план на пътешествието, определят времетраенето, изчисляват необходимите финансови средства, изготвят маршрут с помощта на Google Maps или Google Travel; 
  • Репортери – подготвят въпросите и провеждат интервю относно предпочитани дестинации; 
  • Екскурзоводи – събират информация за забележителностите и атракциите, които ще бъдат посетени; 
  • Графични дизайнери и програмисти – планират дизайна и оформят крайния продукт.   

Стъпка 2: Технологичен етап 

Вторият етап включва съвместната работа между учителите по няколко учебни дисциплини: информационни технологии, български език и литература, английски език, география и икономика и история и цивилизации.

Тук се включват и външните експерти: екскурзоводи, туроператори, чужденци, пребиваващи в населеното място, други членове на общността. В края на етапа учениците трябва да:

– представят авторски текстове на английски език, както и снимков и видеоматериал;

– да изберат формат за крайния продукт;

– да споделят избрания маршрут за екскурзия и основните параметри на офертата – кои забележителности ще бъдат посетени, колко време ще продължи екскурзията, какво включва цената, с какъв транспорт ще се осъществи, къде ще бъде настаняването, какви забавления и възможности за спортни занимания и екотуризъм предлагат избраните туристически дестинации.

Дейностите протичат в рамките на 3 учебни часа:

Първи учебен час: 

  • Чрез приложенията MindMup 2.0 или Coggle.it учениците съставят мисловна карта на етапите от проекта и разпределението на задачите между учениците. Обобщават на какъв тип източници на информация може да се доверяваме и на какъв – не. Оценяват достоверността на източниците, които самите те използват. Създават прости линейни команди и алгоритми, които водят до решаване на проблем; 
  • Учениците – репортери съставят лист с въпроси относно предпочитанията за пътешестване, развлечения и спортни занимания на участващите в проекта екскурзоводи, туроператори, хотелиери и чужденци, пребиваващи в населеното място. Интервютата с тях се провеждат в извънучебно време (в неформална среда или в училище). Въз основа на получените отговори и записаните мнения, екипите ще съставят офертата на екскурзия, за да спечелят своите клиенти;
  • Екипите избират маршрут на екскурзията, като използват приложенията Google Maps или Google Travel.

Втори учебен час: 

Учениците – организатори проучват информационни източници на английски език в интернет. По този начин усъвършенстват уменията си за четене с разбиране на общото съдържание на текстове и усвояват лексика, свързана с туризъм, географски и исторически забележителности. Учениците – екскурзоводи обсъждат дали да включат разгледаните забележителности и туристически дестинации с учителя по география и икономика.

Приложение в този етап като техника за разкриване на концепции и генериране на идеи намира дискусията.

Трети учебен час: 

На база събраната информация учениците създават кратък текст за оферта, с който да представят своята идея за организиране на екскурзия и решения за осъществяването ѝ. Учителите по АЕ и БЕЛ напътстват и подпомагат класа, като проверяват текстовете и дават указания. 

Стъпка 3: Обобщителен етап 

Следва изработването на крайния продукт – виртуална книжка в приложението Flipbookpdf.net, брошура в Canva.com, презентация, експортирана във видео формат или блоково програмиране в Scratch (в платформата децата могат да създадат герои – туристи и екскурзовод, които да анимират върху определен декор или маршрут на картата на България).

Подходът отново е интердисциплинарен и изисква работа в екип в рамките на три учебни часа.

Първи учебен час:

Учениците – графични дизайнери и програмисти подготвят крайния продукт по избрания от тях начин. Нанасят се необходимите редакции. Учителят по информационни технологии наблюдава и напътства работата им по отношение на форматиране и вмъкване на текстовете, аудио и видео файловете, разположението на изображенията, избора на цветове и шрифтове, анимации, преходи между слайдовете. Напредъкът на процеса през цялото време се проследява чрез на даване и получаване на обратна връзка от другите екипи.

Втори учебен час:

Поканени са външни експерти, които да дадат обективна обратна връзка на учениците – учители по информационни технологии, география и икономика, технологии и предприемачество, туроператори.

Трети учебен час

Предвидено е време за “довършителни работи” по офертата и за подготовка на отборите за представянето.

Стъпка 4: Представяне 

Финалният етап на проекта се реализира в рамките един учебен час.  Учениците презентират на английски език офертата си за екскурзия в България за чужденци. Посочват кои забележителности ще бъдат посетени, колко време ще продължи екскурзията, какво включва цената, с какъв транспорт ще се осъществи, къде ще бъде настаняването, какви развлечения, възможности за спортуване и екотуризъм предлагат избраните туристически дестинации.

Изявата е публична: поканени са гости и на събитието присъстват специалистите, интервюирани в началото на проекта. Те могат да видят крайния продукт и да дадат обратна връзка. Г-жа Саръстова съветва след края на презентацията на децата да се поставят въпроси, свързани с: 

  • процеса на работа – интересни, приятни моменти, затруднения, проблеми и др.; 
  • общуване в екипа – начин на комуникация, проявена или непроявена толерантност и т.н.; 
  • оформлението на крайния продукт; 
  • самооценка на постиженията, личния принос и емоционалната удовлетвореност; 
  • идеи за следващата практика с изследователско пътешествие по Българското Черноморие.

Как учениците от с. Бата казват “Добре дошли в България” с виртуална покана за екскурзия?Как учениците от с. Бата казват “Добре дошли в България” с виртуална покана за екскурзия?

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ

“Учениците не усещат, че учат. Те се вживяват и вдъхновяват от задачите, които имат. Всеки има роля и  знае, че без него не може”, обобщава г-жа Саръстова след края на проекта и допълва: “Моята идея беше децата да осъзнаят, че учейки, те се развиват като личности. Трупането на знания не е основната ни цел.  С работата по проекта те се учат да вземат решения и да повярват, че могат да се развиват дори и след 7. клас”.

Резултатът от реализирането на тази практика е развиване на умения и компетентности, включени в Европейската рамка: 

  • Езикова грамотност; 
  • Научна грамотност; 
  • Дигитална грамотност;
  • Медийна грамотност;
  • Личностно развитие;
  • Креативност;
  • Критично мислене; 
  • Емоционална интелигентност; 
  • Социокултурна грамотност; 
  • Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ

Изключително важно е да формулираме добре водещия въпрос на STEАM проекта. Той трябва да е съобразен със следните изисквания: 

  • да интегрира теми от учебните програми по различни дисциплини; 
  • да има връзка с реалния живот; 
  • да е ясно поставено предизвикателството или проблемът, на който учениците ще търсят решение;
  • да е определен очакваният краен продукт.

Г-жа Саръстова дава и няколко конкретни съвета на всички училищни екипи, които ще се вдъхновят от нейната практика и ще реализират подобен проект:

  • важно е учителят по БЕЛ да представи на класа интервюто като изследователски метод и да подкрепи децата при формулиране на въпроси – за много от тях тази част от задачата може да се окаже неочаквано сложна; 
  • добре е учениците да представят предварително с помощта на мисловна карта етапите от практиката и идеите си за дизайн, за да осмислят през какво им предстои да преминат;
  • може да поощрите усилията на децата с няколко различни оценки: за съставените въпроси – по БЕЛ, за написания кратък текст за оферта – по АЕ, за крайния продукт – по ИТ, за представянето им по география и история и цивилизации;
  • споделяйте и записвайте идеите за следващи STE(А)М проекти, които се зараждат в движение – и учениците, и учителите, а вероятно и гостуващите специалисти навярно ще бъдат много вдъхновени и ще дадат купища предложения.

Практиката е селектирана в инициативата ”Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.

 

Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.

 

Още полезни статии:

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали

Изплозвайте всички функционалности!

Създавайки личен профил ще персонализираме ресурсите, които виждате, ще запазвате ресурси в любими, ще имате достъп до групи с други потребители и още много функционалности.  

Регистрирайте се безплатно. Отнема само 30 секунди.